ЗА РИБА ИЛИ ЗА ХОРА?

„ЗА РИБА” ИЛИ „ЗА ХОРА”? Йоан 21:1-19 Това е последната глава на евангелието на Йоан и тя описва третото явяване на Исус пред апостолската група. Първото явяване на Исус Христос във възкресенско тяло пред учениците му беше в самия ден на възкресението, но тогава Тома не беше там (Йоан 20:19-24). Второто беше след осем дни, специално за Тома (Йоан 20:26-29) - това, което празнуваме на Томина неделя. А това, за което става дума в тази глава, беше третото явяване на Исус (Йоан 21:14). За разлика от първите две, то не беше в Юдея, а в Галилея. Спомнете си, че и в Евангелието на Матей се казва, че когато Исус възкръсна, Той каза на жените: „Не бойте се; идете кажете на братята Ми да идат в Галилея, и там ще Ме видят." (Матей 28:7). И тука виждаме че това се изпълнява и Исус се явява на апостолите не само в Юдея, но също и в Галилея - край Тивериадското езеро (ст.1-3). 1 Подир това Исус пак се яви на учениците на Тивериадското езеро; и ето как им се яви: 2 там бяха заедно Симон Петър, Тома наречен Близнак, Натанаил от Кана галилейска, Заведеевите синове, и други двама от учениците Му. 3 Симон Петър им казва: Отивам да ловя риба. Казват му: Ще дойдем и ние с тебе. Излязоха и се качиха на ладията; и през оная нощ не уловиха нищо. Беше минало разпятието, беше минало възкресението и учениците като че ли бяха доста уморени и малко под стрес. Защото всичко се беше случило невероятно бързо. В Рамките на около 10 дни бяха се случили толкова много събития: Исус беше възкресил Лазар, на другия ден беше влязъл в Ерусалим като цар, след това беше поучавал в храма, после се състоя последната вечеря, последваха молитвата на Елеонския хълм, предателството и залавянето, осъждането, разпятието, а след това и възкресението на третия ден. Всичко това беше много емоционално, много напрегнато за апостолите, предполагам. Така че, може би ап. Петър си помисли: „Ако отидем да правим нещо с ръцете си, ще се успокоим и ще ни улегне всичко това, което сме преживели, ще можем да го осмислим." И той каза: „Дайте да отидем за риба.". Обаче, прилягаха ли тези думи на апостола, който трябваше да бъде употребен за основаването и изграждането на новозаветната църква? Спомнете си какво му каза Исус когато го призова: „От сега човеци ще ловиш" (Лука 5:10). А пък Петър вместо да каже на апостолите: „Отивам да ловя хора - отивам да благовествам.", какво каза? „Отивам за риба, отивам да ловя риба." Няма нищо лошо в риболова, разбира се, но като че ли тук има нещо опасно. Като че ли думите на Петър предават едно такова настроение: „Ето, Великден мина, Исус възкръсна. Но, както казват хората: „Всяко чудо за три дни."... Дайте да си подкараме нещата пак по старому. Всеки да си отива по пътя... Исус в небето, ние - по нашия земен път - за риба." И като че ли и с нас е така. Като наближи Великден, ние се настройваме като че ли нещо необикновено ще се случи. Ето, Великден идва, желаем да сме подготвени за този най-светъл християнски празник. На Великден сме толкова радостни и щастливи. Правим програми и всичко е толкова празнично и весело - радваме се. Но, като мине Великден и още една-две седмици всички се връщаме в старите си работи и ангажименти. Дори забравяме да се поздравяваме с великденския поздрав „Христос възкръсна!", а според традицията трябва да го правим поне до Възнесение Христово (Спасовден). Но, днес искам да ви кажа, че Бог има план за нас. Той не желае „да ловим риба". Той иска да „ловим човеци" за царството (Матей 4:18-19). Ние като християни сме различни от хората в този свят. Защото за хората в този свят работата или различните неща, които те правят могат да бъдат цел в живота им. Но за нас професията и бизнеса са само средства за постигане на целта, а самата цел е разширяването на Божието царство, спасението на човешки души, напредъка на Божието дело тук на земята и служението/поклонението на Бога. Затова, каквото и да правим, ние трябва винаги да си задаваме въпроса: „Дали това, което смятам да направя е Божията воля?" Но в нашия текст виждаме, че решението за започване на риболов беше решение на Петър. То беше неговото спонтанно решение. Апостолите се бяха събрали, но не се казва да се бяха молили или да бяха търсили Божията воля. На Петър просто му скимна и той каза: „Отивам за риба. Ходи ми се... Тръгвам." Но ние като християни не трябва да бъдем такива. Не трябва да правим това, което ние искаме, да ходим там, където ние искаме, да гледаме това, което ние искаме, да слушаме това, което ние искаме, да говорим това, което ние искаме и да правим това, което ние искаме. Не. Ние трябва да правим това, което Бог желае. Той ни е изкупил от смъртта с драгоценната кръв на Сина си и ние сме Му се предали като доброволни роби, слуги и настойници да вършим Неговата воля. В Яков 4:13-16 братът Господен казва: 13 Слушайте сега вие, които казвате: Днес или утре ще отидем в еди-кой-си град, ще преседим там една година, и ще търгуваме и ще спечелим, - 14 когато вие не знаете какво ще бъде утре. Какво е животът ви? Защото вие сте пара, която се явява, и после изчезва. 15 Вместо това, вие трябва да казвате: Ако ще Господ, ние ще живеем и ще направим това или онова. 16 Но сега славно ви е да се хвалите. Всяка такава хвалба е зло. 17 Прочее, ако някой знае да прави добро и го не прави, грях е нему. Знаеха ли апостолите какво добро трябваше да правят? Знаеха. Те трябваше да се събират, да се молят и да чакат изливането на Святия Дух. Защото Исус им беше казал: „Стойте в Ерусалим докато се облечете със сила отгоре!" (Лука 24:49). Разбира се, Исус им повтори тези думи в деня на възнесението, но от Лука 24 глава разбираме, че Той им ги е казал още в деня на Своето възкресение. И те трябваше да се молят, да търсят Божието лице, да се покланят на Бога, да изповядват греховете си, да очистват сърцата си и да чакат. Но, вместо да търсят Божията воля това апостолите самоволно тръгнаха за риба. Трябваше ли те да тръгват за риба? Това беше едно връщане към старите неща. Вижте няма нищо лошо в ходенето за риба или в нашите ежедневни работи. Но, начина по който правим нещата и това с какво се залавяме показва нашата нагласа. ОТКЛОНЕНИЕ ОТ ПРИЗВАНИЕТО В случая с Петър и останалите апостоли отиването за риба беше показател, че в този момент те желаеха да живеят за себе си, а не за Бога, разбирате ли? И точно затова Исус им се яви когато бяха отишли за риба - за да ги върне към призванието им. Те се бяха отклонили от призванието си. А какво беше това призвание? Още в самото начало, когато Исус каза на Петър да хвърли мрежата след цяла нощ неуспешен риболов и тя се препълни, какво стана, спомняте ли си (Лука 5:1-11)? Мрежите им се прокъсваха и те извикаха помощници и напълниха две ладии с риба „до толкова, щото щяха да потънат". Забележете, тогава Петър каза: „Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек!" (Лука 5:8). Това означава: „Аз ти се покорявам да върша твоята воля." И какво му каза Исус - каква е Божията воля? „Не бой се, Петре, отсега човеци ще ловиш!" (Лука 5:10). Но, Петър се върна малко назад. И затова Господ се яви на апостолите този трети път - за да потвърди тяхното призвание те да служат на Бога, призвание за служение, призвание за ученичество, призвание за следване на Христо, призвание за апостолство. Така че, отиването за риба беше едно „леко" връщане назад. И те хванаха ли нещо? Успешни ли бяха? „Излязоха и се качиха на ладията; и през оная нощ не уловиха нищо." Ако те бяха излезли за риба по Божията воля такъв ли щеше да бъде резултата? Това, че те не бяха уловили нищо показваше, че нещо не беше наред. Това ми напомня на Христовите думи от Йоан 15:5 когато Исус каза: 5 Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да сторите нищо. Като тръгнаха в посока в която Бог не ги беше призвал, апостолите бяха неуспешни. Отделени от Него, без Христос в живота си, ние сме нищо, и не можем да направим нищо. Така че, ние винаги трябва да преглеждаме нашите приоритети. Дали сме наред с Бога или сме допуснали нещо друго да заеме първото място в живота ни. Защото, ако това се е случило, тогава ние започваме да правим това, което ние искаме, а не това, което Бог иска. Когато това се случи, ние го усещаме нали? И затова им се яви Исус - да ги върне от отклонението от призванието им, да оправи отношението им, да ги настрои изцяло само за Божията работа и да настрои сърцата им да бъдат „съвършено разположени към Господа" (2 Летописи 16:9). ГОСПОД Е! 4 А като се разсъмваше вече Исус застана на брега; учениците, обаче, не познаха, че е Исус. Може би отдалече те не можаха да го видят. Или пък като на двамата ученика по пътя за Емаус „очите им се удържаха за да не Го познаят" (Лука 24:16). Може би си помислиха, че този мъж някой потенциален клиент, някои от онези, които желаят да си купят риба. 5 Исус им казва: Момчета, имате ли нещо за ядене? Отговориха Му: Нямаме. 6 А Той им рече: Хвърлете мрежата отдясно на ладията и ще намерите. Може би, когато чуха тези думи нещо започна да ги „човърка" отвътре. Може би си спомниха един друг случай преди няколко години когато стана чудо. Те, прочее, хвърлиха; и вече не можаха да я извлекат поради многото риби. 7 Тогава оня ученик, когото обичаше Исус, казва на Петър: Господ е. „Онзи ученик, когото обичаше Исус" е Йоан. Той винаги говори за себе си по този начин. Той се чувстваше особено обичан от Исус. Забележете, не се казва „онзи ученик, който обичаше Исус", а „онзи ученик, когото обичаше Исус". В тази фраза посоката на любовта е не от ученикът към Исус, а от Исус към ученика. Та Йоан, този възлюбен ученик и най-близък ученик на Христос каза на Петър: „Господ е!". Когато видя невероятното количество риба, тогава той разбра, че това може да го направи само един Господ. Като че ли от време на време на Йоан му проблясваха някои неща. Както когато отиде на гроба и видя плащаницата в празния гроб се казва: „и видя, и повярва" (Йоан 20:8) - разбра, че Исус е възкръснал и това, което им е предсказвал за Себе Си е вярно....