ЗАДАЙ ГО – ЧАСТ 2 – АЛТЕРНАТИВИТЕ

По поучение на Анди Стенли (JustAskIt.org) Заглавието на тази серия от поучения е „ПРОСТО ГО ЗАДАЙ“. Тя се нарича така, понеже се занимава с един-единствен въпрос, който е приложим за почти всичко. Нашето желание е това да стане въпросът, който всеки един от нас да си задава до края на живота си, и особено в различните стадии на живота си. Защото във всеки следващ стадий от живота ни този въпрос има значение в една по-различна обстановка и ситуация. Той осветлява ситуацията и ни помага да вземаме правилни решения. Ако го задавате, този въпрос може да ви спести много пари, много време, и най-важното, много сълзи. Може би най-голямото съжаление в живота ви би могло да бъде избегнато, ако бяхте задали този единствен въпрос и бяхте подействали върху отговорът който си давате на него. Въпросът е „Как да постъпя мъдро?“. Миналата седмица ние разгледахме този въпрос, разнищихме го и се опитахме да го направим триизмерен – зададохме го в три различни измерения в живота ни – в светлината на нашето минало, настояще и бъдеще. Направен триизмерен, въпросът изглежда така: „В светлината на опитът, който съм придобил в миналото си, в светлината на моите настоящи обстоятелства, в светлината на надеждите и мечтите ми, какво е мъдро аз да направя?“. Ние говорихме затова, че моето минало не е твоето минало и твоето минало не е моето минало и че всеки един от нас трябва да отговори на този въпрос според опитът, който той лично е придобил. В светлината на това, което вече ми се е случило – какво е мъдро аз да направя? Нашите настоящи ситуации също постоянно си променят – ти може би току що си се оженил, или пък си започнал нова работа, или пък току що си успял да се освободиш от зависимост. Каквото и да е – в светлината на твоята настояща ситуация, какво е мъдро – не за всички – а лично за теб да направиш? И накрая ние говорихме за нашите бъдещи планове и надежди. В светлината на това къде желая да бъда един ден финансово, в светлината на това как бих желал да изглежда моя брак един ден – в светлината на моите бъдещи надежди и мечти какво е мъдро аз да направя? Защото твоето минало, твоето настояще и твоето бъдеше е различно от това на всеки друг и то е уникално лично за теб. „В светлината на моето минало, настояще и бъдеще какво е мъдро аз да направя?“ Това е въпросът. Не просто какво е правилно, а какво е мъдро. Какво е мъдро е по-добро от това какво е правилно. Какво е мъдро е по-добро от това, какво е законно. Не просто какво бих могъл да понасям или с какво бих могъл да мина. Въпросът е „Какво е мъдро аз да направя?“. И спомняте ли си, аз ви дадох домашна. Каква беше тя? Просто да задавате въпроса. Не да правите нещо друго – не да правите мъдрото нещо, а просто да задавате въпроса. Казах, че ти си дължиш на самия себе си да знаеш отговорът на този въпрос. И ако ти си го задаваш преди да вземеш решение за всяка покана, за всяка възможност, която се отваря пред теб, за всяко финансово решение, което вземаш – и ти решиш: „Аз вече зная какво е мъдро за мен да направя, но няма да го направя.“. Това е важно – така ти научаваш нещо за себе си. Научаваш – и това е малко грубичко, но това е част от моята отговорност да ти го кажа – научаваш нещо много важно за себе си. И ето какво е то: ти не мислиш за собствените си интереси, ти не действаш в интерес на това, което е най-добро за самия теб. И е добре да знаеш това за себе си – че ако ти знаеш какво е мъдро да правиш, а не го правиш – ти не действаш в собствен интерес. И може би е добре да си зададеш и следващия въпрос: „Ако аз не мисля за това, което е най-добро за самия мен, тогава кой ще мисли за мен?“. Но, това е нещо, което дължим на самите себе си – за всяка покана, за всяка възможност, за всяко решение, което вземаме – ако аз избирам да бъда мъдър – какво е мъдро аз да направя? Как да постъпя мъдро? Днес ще разгледаме някои възможности. Защото, очевидно, вие не сте длъжни да правите това, което ви казвам или дори това, което Писанията ни казват. Защото, Бог е поверил живота на всеки един от нас в нашите собствени ръце – дал ни е свободна воля. Но днес ние ще разгледаме възможностите, за които говори Соломон в книгата Притчи. Соломон беше най-мъдрия човек, живял някога на тази земя. Той беше толкова мъдър, че дори други царе от далечни царства идваха при него, за да търсят отговори на трудните въпроси, които го вълнуваха. Той написа книгите Притчи, Еклисиаст и Песен на песните. И отделно от това, че те са Божие Слово, те са три невероятни древни литературни произведения, които са пълни с прозрение и разбиране за живота. В Притчи Соломон говори за четири вида хора. Първо са мъдрите. Това са тези, които мислят за миналото, настоящето и бъдещето и постъпват мъдро. Овен тях, обаче, има още три категории хора, за които се говори в книгата Притчи. И искам да ви предупредя, че за вас това може да бъде обидно – това, което ще кажа след малко. Като свършим, можете да ми се сърдите, но въпреки това, аз бих желал вие да чуете това. Но ви предупреждавам, че за вас това може да бъде обидно, защото, ако вие не избирате да постъпвате мъдро, тогава вие неизбежно попадате в останалите три категории. Защото има само четири категории – или постъпваш мъдро или попадаш в останалите три категории. Не знам дали сте се замисляли за това, но отстъпването от мъдростта неизбежно води към нещо друго. И много от вас може би никога не сте се замисляли към какво се приближавате, когато отстъпвате от мъдростта. Ако ти казваш: „Аз знам, какво е мъдро да направя, но няма да го направя. Аз знам, какво те казват, че е мъдро да направя, но аз не им вярвам.“ Тогава ти попадаш в категорията на идиотите. Ако тук поставим три стола, които символизират трите възможности, които Соломон описва в книгата Притчи. И, ако вие не избирате да постъпвате мъдро, тогава вие трябва да разпознаете на кой от тези три стола неизбежно вече седите. Редът в който ще разгледаме трите възможности не е редът по който те се срещат в Словото. Просто ще ги подредим по един логичен ред с цел по-доброто им представяне. ПРОСТИЯТ (Притчи 14:15) Първата възможност, за която ще говорим е простият или глупавият човек. Причината поради която той е прост е не защото не желае да бъде мъдър, а просто защото е млад и неопитен. Простият човек е наивен, той е невеж, той е глупав. В някои стихове на Притчи простият човек е наречен „глупав“. Простият човек е глупав. Той си няма и на представа какви възможности има пред себе си. Той не е лош, не е зъл, не се опитва сам да си съсипе живота. Просто е невеж и наивен. Липсва му опит. В Притчи 14:15 се казва: 15 Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си. В този стих се говори за „простият“. Така че, тези категории, за които говорим не са измислени от мен – те са библейски категории. В една от нейните песни, която описва преживяванията на една първокурсничка в университета, Тейлър Суифт, която е американска певица, казва следното: „Когато си на петнадесет и някой ти казва, че те обича, ти ще направиш какво? … Правилно! … Ще му повярваш.“ Ако си момиче на петнадесет и някое момче ти каже, че те обича, ти ще му повярваш – не защото си тъпа, не защото нещо не е наред с теб, не защото си лош човек. Ти ще му повярваш, защото си на петнадесет. И това не е критика. Това е предупреждение. Проблемът на простият е липса на опит. Най-добрият пасаж, който Соломон е написал като описание на простия е може би Притчи 7:6-27. В този пасаж той описва един млад човек, който попада в една огромна бъркотия, в един капан. Това, което се случва е като сцена във филм в който чувате музиката във филма – „саунд трака“ и виждате, че главния герой е на път да направи нещо страшно глупаво, и на вас ви се иска да му извикате, така че да ви чуе: „Не го прави!“. Но ако наистина го направите, човекът, който стои до вас може би ви погледнал изумено и би ви казал: „Спокойно, това е просто филм“. 6 Понеже, като погледвах през решетките На прозореца на къщата си, 7 Видях между безумните, Съгледах между младежите, Един млад, безумен човек. 8 Който минаваше по улицата близо до ъгъла й, И отиваше по пътя към къщата й. 9 Беше в дрезгавината, когато се свечери, В мрака на нощта и в тъмнината. 10 И посрещна го жена, Облечена като блудница и с хитро сърце; 11 (Бъбрица и упорита, - Нозете й не остават вкъщи 12 Кога по улиците, кога по площадите, Тя причаква при всеки ъгъл); 13 Като го хвана, целуна го И с безсрамно лице му каза: 14 Като бях задължена да принеса примирителни жертви, Днес изпълних обреците си, 15 Затова излязох да те посрещна С желание да видя лицето ти и намерих те. 16 Постлала съм легло с красиви покривки, С шарени платове от египетска прежда. 17 Покадила съм леглото си Със смирна, алой и канела. 18 Ела, нека се наситим с любов до зори. Нека се насладим с милувки. 19 Защото мъжът ми не е у дома. Замина на дълъг път; 20 Взе кесия с пари в ръката си, Чак на пълнолуние ще се върне у дома. 21 С многото си предумки тя го прелъга, Привлече го с ласкателството на устните си. 22 Изведнъж той тръгна подире й, Както отива говедо на клане, Или както безумен в окови за наказание, 23 Докато стрела прониза дроба му, - Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й. Младежът в Притчи 7 си мисли, че е тръгнал на някъде, където ще си прекара добре. Но Соломон казва, че той е тръгнал като теле към кланицата, като луд към смъртта си, като птица към капана си. Тя си мисли, че там има храна, но всъщност има капан. С други думи, че това, което този младеж си мисли, че ще бъде добро, всъщност ще бъде зло, ще бъде лошо. И ние, които сме по-възрастни и четем какво се случва с този младеж си казваме: „О, ти си толкова наивен! Толкова си невеж! Толкова си прост!“ Тук не става въпрос за това, че си лош, а просто за това, че ти липсва опит. Начинът по който простият човек отговаря на мъдростта е следния: „Нищо няма да ми се случи. Всичко ще бъде наред.“. Но аз искам да те попитам: „Как можеш да ми гарантираш че всичко ще бъде наред и че нищо лошо ня