ЗАКЛЕЙМЯВАНЕТО

ЗАКЛЕЙМЯВАНЕТО (3 Царе 12:1-20; Йоан 9:1-41) 3 Царе 12:1-20; Йоан 9:1-41 Заклеймяването е може би най-често срещания грях при християните. Най-кратко то може да бъде определено като остри думи, съдене и "поставяне на етикети на хората". Думата "заклеймявам" буквално означава поставяне на белег върху кожата с нагорещено желязо -- жигосване. Именно това се случва с душите на хората когато ги заклеймим - не с нажежено желязо, а с нашите думи. В Притчи 25:15 се казва: мек език троши кости Заклеймяването оставя белег на сърцето и може да разруши дори взаимоотношения, които са били градени с години. "МАЛКИЯТ МИ ПРЪСТ ЩЕ БЪДЕ ПО-ДЕБЕЛ ОТ БАЩИНИЯ МИ КРЪСТ"??? Във 3 Царе 12:1-20 четем за това как острият отговор на един на път да се възцари принц доведе до разделяне на една цяла държава: 1 И Ровоам отиде в Сихем; защото в Сихем беше се стекъл целият Израил, за да го направи цар. Ровоам беше син на най-великия израилев цар Соломон и внук на цар Давид. Забележително е това, че Соломон имаше седемстотин жени, а само един син. Но така или иначе той беше единствения законен престолонаследник. 2 И Еровоам, Наватовият син, който бе още в Египет, гдето бе побягнал от присъствието на цар Соломон, когато чу това, остана в Египет. 3 Но пратиха та го повикаха. Еровоам беше изразител на общественото недоволство от Соломоновото управление. Тогава Еровоам и цялото Израилево общество дойдоха та говориха на Ровоам, като рекоха: 4 Баща ти направи непоносим хомота ни; сега, прочее, ти облекчи жестокото ни работене на баща ти и тежкия хомот, който наложи върху нас, и ще ти работим. Еровоам и целият Израил поставиха едно всенародно искане пред Ровоам. То, обаче звучеше малко ултимативно. Те казаха: "Облекчи бащиния си хомот и ще те работим." Това искане като че ли съдържаше скритото послание: "Ако не намалиш тежестта на царските повинности, ние ще се възбунтуваме против теб и повече няма да бъдем твои слуги." 5 А той им рече: Идете си, чакайте за три дена; после се върнете при мене. И людете си отидоха. Дотук Ровоам постъпи държавнически - не отговори прибързано, а обеща да отговори в тридневен срок, след като се допита до своите съветници. Съветниците, обаче бяха разделени в своя съвет. Старото поколение го посъветва да отстъпи, а младите да не отстъпва нито на милиметър пред народа. 6 Тогава цар Ровоам се съветва със старейшините, които бяха служили пред баща му Соломон, когато беше още жив, и им каза: Как ме съветвате да отговоря на тия люде? 7 Те му говориха казвайки: Ако станеш днес слуга на тия люде, да им слугуваш, и им отговориш като им продумаш благи думи, тогава те ще ти бъдат слуги за винаги. Това е един добър и универсален съвет за всеки лидер. Като водачи ние трябва да бъдем благи и грижовни към хората. Тогава за тях няма да е трудно да ни следват. За съжаление младия Ровоам не се вслуша в мъдрия съвет на възрастните, а предпочете да чуе съветът на младото поколение - съвет изказан с дух на гордост и насилие. Всъщност те му казаха това, което той желаеше да чуе. 8 Но той отхвърли съвета, който старейшините му дадоха, та се съветва с младите си служители, които бяха пораснали заедно с него. 9 Рече им: Как ме съветвате вие да отговорим на тия люде, които ми говориха, казвайки: Облекчи хомота, който баща ти наложи върху нас?10 И младежите, които бяха пораснали заедно с него, му отговориха, казвайки: Така да кажеш на тия люде, които ти говориха, казвайки: Баща ти направи тежък хомота ни, но ти да ни го облекчиш, - така да им речеш: Малкият ми пръст ще бъде по-дебел от бащиния ми кръст. 11 Сега, ако баща ми ви е товарил с тежък хомот, то аз ще направя още по-тежък хомота ви; ако баща ми ви е наказвал с бичове, то аз ще ви наказвам със скорпиони. Съветът на младите беше Ровоам не само да не облекчава състоянието на народа, а напротив, да въведе дори и смъртно наказание за непокорните. 12 Тогава Еровоам и всичките люде дойдоха при Ровоама на третия ден, според както царят бе говорил, казвайки: Върнете се при мене на третия ден. 13 И царят отговори на людете остро, като остави съвета, който старейшините му дадоха, 14 и говори им по съвета на младежите та каза: Баща ми направи тежък хомота ви, но аз ще приложа на хомота ви; баща ми ви наказа с бичове, но аз ще ви накажа със скорпии. 15 Така царят не послуша людете; защото това нещо стана от Господа, за да изпълни словото, което Господ бе говорил чрез силонеца Ахия на Еровоама Наватовия син. Забележете как е определен Ровоамовия отговор към народа - като "остър" - в ст.13 се казва, че царят отговори на людете "остро". Именно това е заклеймяването - остри думи, думи които са окончателни, мнение което не подлежи на промяна. Трябва да се пазим от такива изказвания, особено, когато нямаме цялата информация за положението в което се намират хората. Заклеймителни изказвания са изказвания като: Грешен си и затова те постигна тази трагедия. Не си даваш десятъка и затова не ти стигат парите. Болен си, защото имаш грях в живота си. Ти си "отпаднал" Нямаш право да служиш в църквата, защото не си свят. Не винаги болестите и трагедиите в живота ни са в следствие на грях. Това, че си даваш десятъка не е гаранция, че никога няма да останеш без пари - има и други фактори, които определят социалното ни положение - например, дали умеем да пестим или пръстите ни са "широки". Когато, обаче сложим етикет върху някого: "горд", "грешен", "отпаднал", "клюкар"... Ние го заклеймяваме и той започва да се чувства отхвърлен и огорчен. Какво става, когато използваме остър език срещу някого? Вижте как реагира народа на суровото решение на Ровоам. 16 А като видя целият Израил, че царят не ги послуша, людете в отговор на царя рекоха: Какъв дял имаме ние в Давида? Никакво наследство нямаме в Есеевия син! В шатрите си Израилю! Промишлявай сега, Давиде, за дома си. Острият Ровоамов отговор предизвика остра реакция от страна на народа. Хората се отдръпнаха от Ровоам и царството се раздели на две. Понякога, когато заклеймим някого, особено в църква, обикновено той казва: "Довиждане тогава, не ви ща църквата, не ви ща нищо!". Той се затваря в себе си и думите ни срещу него могат да станат причина тий наистина да отпадне от вярата. От този момент нататък никога повече не се говори за държавата Израил като цяло. Тя се разделя на Северно царство (което запазва името Израил) и Южно царство (Юдея) - царството в което продължава да управлява Давидовата династия. 17 А колкото за израилтяните, които живееха в Юдовите градове, Ровоам царуваше над тях. 18 Тогава цар Ровоам прати при израилтяните Адорама, който бе над набора; но целият Израил го биха с камъни, та умря. Затова цар Ровоам побърза да се качи на колесницата си, за да побегне в Ерусалим. 19 Така Израил въстана против Давидовия дом и остава въстанал до днес. 20 А когато чу целият Израил, че Еровоам се завърнал, пратиха да го повикат пред обществото, и го направиха цар над целия Израил; никое друго племе освен Юдовото не последва Давидовия дом. Така че, виждате, заради един остър отговор царството се раздели. Заради едно заклеймяване може църквата да се раздели, може хората да отпаднат. Затова трябва да внимаваме много какво говорим -- особено старите във вярата. Защото като че ли колкото по-дълго сме във вярата, толкова по-склонни сме да съдим. Като видиш нещо в някого и започваш да казваш: "Той е такъв, той е такъв, той е такъв, той е такъв..." Но, чакай, първо погледни себе си! Нали! Съчицата търсим, а гредата не виждаме... "ЦЯЛ В ГРЕХОВЕ РОДЕН"??? В Новия Завет четем една друга интересна история - тази за изцелението на слепородения човек (Йоан 9:1-41). 1 И когато заминаваше, видя един сляпороден човек. 2 И учениците Му Го попитаха казвайки: Учителю, поради чий грях, негов ли, или на родителите му, той се е родил сляп? Виждайки страдалеца учениците на Исус веднага се опитаха да го "заклеймят" - да му поставят етикет. Така е по-лесно. Ако някой е заклеймен като грешник, ние няма какво повече да се занимаваме с него. Исус, обаче, предпочиташе вместо да съди и да заклеймява -- да помогне. А за него няма невъзможно нещо. 3 Исус отговори: Нито поради негов грях, нито на родителите му, но за да се явят в него Божиите дела. 4 Ние трябва да вършим делата на Този, Който Ме е пратил, докле е ден; иде нощ, когато никой не може да работи. 5 Когато съм в света, светлина съм на света. 6 Като рече това, плюна на земята, направи кал с плюнката и намаза с калта очите му; 7 и рече му: Иди, умий се в къпалнята Силоам (което значи Пратен). И тъй, той отиде, уми се, и дойде прогледал. Представяте ли си какво се случи? Този човек беше заведен до басейна, изми се и заедно с отмиващата се кал се отми и неговата слепота. Очите му се отвориха. Той видя светлината на деня и може би собственото си отражение във водата. Тогава може би той скочи и започна да танцува от радост - до сега никога не беше виждал нищо, а сега виждаше. Исус извърши едно велико чудо. И това беше не само чудо, но и знамение, защото намазвайки очите на слепеца с кал Той се идентифицира с Онзи, който направи човека от пръст и вдъхна в ноздрите му от Своето дихание. Идентифицира се с Онзи, който каза: "Да бъде светлина. И стана светлина.". С това велико знамение, обаче проблемите на изцеления слепец не се свършиха, защото той стана повод за изявяването на позицията на всички спрямо Исус. 8 А съседите и ония, които бяха виждали по-преди, че беше просяк, казваха: Не е ли този, който седеше и просеше? 9 Едни казваха: Той е; други казваха: Не, а прилича на него. Той каза: Аз съм. 10 Затова му рекоха: Тогава как ти се отвориха очите? 11 Той отговори: Човекът който се нарича Исус, направи кал, намаза очите ми, и рече ми: Иди на Силоам и умий се. И тъй отидох, и като се умих прогледах. 12 Тогава му рекоха: Где е Той? Казва: Не зная. Сега, проблемът на слепеца беше, че Христос го изцели в събота. Това породи спор в синагогата. След като чуха разказа на слепеца, вместо да отдадат слава на Бога, фарисеите започнаха да спорят. Един стана и се провикна: Този човек не е от Бога, защото не пази съботата. ...