ЗАКОНЪТ – УТЕЖНЯВАЩО ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВО?

Римляни 2:1-24 Римляни 2:1-24 „БЕЗ ИЗВИНЕНИЕ"... Представям си как докато във втората половина на първа глава ап. Павел обвинява езичниците, които са отхвърлили Бог и са го заменили с идолите си, юдеите се наслаждават, кимат одобрително с глава и вътрешно казват: „Амин! Амин!". Но, като добър проповедник сега ап. Павел обръща другата страна на въпроса. Като че ли той долавя мислите им на осъждение към езичниците и гордостта им от това, че са юдеи - че са привилегировани хора от избрания Божий народ, хора, които живеят - или поне се опитват да живеят - според Мойсеевия Закон. По онова време поради вярата си в Бога юдеите са си мислели, че са Божии любимци и към тях Бог ще покаже едно по-специално отношение - няма да съди своите така, както чуждите. Мислели са си, че понеже са избран народ са по-праведни от другите. Но, ап. Павел се обръща към тях и започва да им обяснява защо за онези, които имат Закона, той не е предимство, а „утежняващо вината обстоятелство". Законът не може да ни избави от Божия гняв. Той не ни прави праведни, а само повишава стандарта според който ще бъдем съдени. Затова бихме казали, че може би не юдеите, а езичниците - онези, които нямат Закона - са в по-добро положение пред Божия съд. Те нямат Мойсеевия Закон и затова няма да бъдат съдени според Мойсеевия Закон, който между другото е доста строг. Те ще бъдат съдени според Закона, написан от Бог на сърцата им. А за юдеите можем да кажем, че независимо, че имат закона, грехът също е и в тях. Те могат да прикриват греха, могат да го осъждат, но не и да престанат да го вършат. Законът ни разкрива Божията воля, но не ни дава сила да я вършим. Той е като термометър, който ни показва, че имаме температура, но не я сваля. Ап. Павел знае, че независимо, че юдеите - фарисеите и законниците - осъждат греха, те пак го вършат и затова няма да избегнат Божия гняв. 1 Затова и ти си без извинение, о човече, който и да си, когато съдиш другиго; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото, 2 А знаем, че Божията съдба против тия, които вършат такива работи, е според истината. 3 И ти, човече, който съдиш ония, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш съдбата на Бога, като вършиш и ти същото? Забележете, тук ап. Павел два пъти подчертава, че онзи, който съди другите, осъжда себе си, защото и той върши същото. Освен това забележете и тази тежка фраза, която вече чухме в първа глава - „без извинение"! Езичниците, които нямат Божието специално откровение открито на Евреите чрез Свещеното Писание, остават без извинение, понеже Бог ни се разкрива чрез творението си и чрез вродения ни инстинкт за поклонение. Сега ап. Павел казва, че и юдеите са без извинение, защото те пък независимо, че имат знание за Бога и за Неговата съвършена воля, нарушават заповедите, които одобряват поради греха, който живее в тях. Така и те са изложение на същия гняв на който са изложени езичниците - и юдеи и езичници са „без извинение". „Затова и ти си без извинение, о човече, който и да си..."!!! Не си мисли, че болестта „нелечим грях" е болест, която е засегнала само някои хора. Не си мисли, че ти по някакъв начин - чрез Закона или чрез делата си или поради произхода си ти си имунизиран срещу греха. Не! И ти си без извинение - и ти си изложен на Божия гняв! Той е неизбежен. Затова и ти имаш нужда от благовестието! И ти имаш нужда от Христовата жертва! И ти имаш нужда от вяра във възкръсналия Спасител, която да Бог да ти вмени за правда. ИСТИНСКАТА ЦЕЛ НА БОЖИЯТА БЛАГОСТ Юдеите са познавали Закона. Те са знаели, че ако съгрешат - то Закона предлага начини по които тази вина да бъде изкупена - чрез принасянето на жертва. Но, знанието за Божията благост и милост става опасно, когато започнем да злоупотребяваме с него и започнем да си мислим, че можем да си грешим отново и отново и да не бъдем наказани, поради жертвите, които принасяме на Бога - за нас християните това може да се отнася както за Христовата жертва на кръста, така и за духовните жертви, които принасяме на Бога. Но, предназначението на Божията благодат, милост и благост е не да насърчава греха, а да ни води към покаяние! 4 Или презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост е назначена да те води към покаяние? Понякога Божият съд се забавя. Но, това бавене не означава, че Бог одобрява човешкия грях. Бог се въздържа от изливането на гнева си с цел да даде още една възможност на човеците да се покаят. Във 2 Петрово 3:9 се казва: 9 Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние. 10 А Господният ден ще дойде като крадец, когато небето ще премине с бучение, а стихиите нажежени ще се стопят, и земята и каквото се е вършило по нея ще изчезнат. ТРУПАНЕ НА ГНЯВ ЗА ДЕНЯ НА ГНЕВА 5 а с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога, Всеки ден през който юдеинът, който се хвали със Закона, нарушава Божия Закон, той трупа върху себе си гняв, който ще се стовари върху него в деня на Божия съд. Това се отнася и за онези, които не се покайват и не искат да приемат Божията благодат в Христос. През целия си живот те се радват на Божиите дарове, но това всъщност увеличава осъждението им, утежнява присъдата им. Когато и ние се закоравим срещу Господните заповеди, когато упорстваме в греха, когато отказваме да се покаем, тогава и ние ежедневно трупаме осъждение върху себе си. Между другото, това, че с упорство и непокаяно сърце човек може да „трупа" за себе си гняв за деня на гнева показва, че Божият съд е степенуван според натрупването на нашата вина - колкото повече гняв трупаме за себе си, толкова повече гняв ще понесем - колкото по-голяма е вината ни, толкова по-голямо ще бъде наказанието ни. ВСЕКИМУ СПОРЕД ДЕЛАТА... Божият съд - „денят на гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога" - ще настъпи. Ние не знаем кога, но ни се казва, че той непременно ще дойде. И Бог няма да показва пристрастие - той ще се отнесе еднакво както към юдеина, така и към гърка - както към онзи, който е живял под Закон, така към онзи, който е живял без Закон. Ако си вършел зло - ще получиш скръб и неволя. Ако си вършил добро - за теб ще има награда. 6 Който ще въздаде на всеки според делата му: Винаги когато се говори за съд в Новия завет, за него се казва едно и също нещо - че този съд ще бъде не според думите, а според делата ни. В Откровение 2 и 3 глави Исус Христос също казва на църквите: „Зная делата ти..." 7 вечен живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие; 8 а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата; 9 скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло, първо на юдеина, после и на гърка, 10 а слава и почест и мир на всеки, който прави добро, първо на юдеина, после и на гърка. Има тенденция в голяма част от евангелското проповядване, която кара хората да си мислят, че трябва да правят определени неща за да може Бог да ги обича - че, трябва някак си да оправят живота си, за да може Бог да ги спаси. Хората си мислят, че трябва да спрат да пушат и да пият преди да почнат да ходят на църква. Но, къде го пише това в Библията? Това, което аз намирам е че, когато още бяхме грешници, още тогава Христос умря за нас - докато бяхме още в греховете си. В Римляни 5:6-8 четем: 6 Понеже, когато ние бяхме още немощни, на надлежното време Христос умря за нечестивите. 7 Защото едва ли ще се намери някой да умре даже за праведен човек; (при все че е възможно да дръзне някой да умре за благия); 8 Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че, когато още бяхме грешници, Христос умря за нас. Няма да се впускам в ползата и вредата от пушенето и пиенето, но благовестието е че Бог идва при нас още докато сме мръсни грешници. И след като ни дава нов живот, след това произвежда добри дела в нас. Прави ни нови създания в Христос за да можем да угаждаме на Бога с начина по който живеем. СПАСЕНИЕ ЧРЕЗ ЗАКОН? СПАСЕНИЕ БЕЗ ЗАКОН? Сега, да не би тук Павел да учи спасение чрез дела или спасение чрез изпълнение на Закона? Разбира се, че не. Но, той иска да каже, че оправданите ще вършат Божията воля. Има хора, които учат, че Десетте заповеди не са в сила за нас днес. Но, това е ерес, която се нарича антиномианизъм или беззаконничество. Законът ни открива Божията воля, и след това ни показва, че не можем да я изпълним. Той има своята роля и тя е да ни смирява заради греха ни. И той може да ни даде ясно виждане за делото на Исус. Той е наречен нашия „детеводител" или „педагог" (Галатяни 3:19-25). Но, какво да кажем за тези от нас, които сме спасени. Ние сме избавени от този закон като завет на дела. Осъждението от завета на дела е бързо и сигурно. Колко пъти трябваше Адам да съгреши против Бога за да може цялото човечество да бъде потопено в нещастие? Само веднъж. Но, понеже ние не се оправдаваме чрез закона, ние нито се осъждаме от него. Въпреки това, ние сме свързани с Христос и трябва да изпълняваме Десетте Заповеди. Господ обобщи първите четири Заповеди с думите „да обичаме Бога с всичкия си ум, с цялата си душа и с всичката си сила, а вторите шест Заповеди с думите „да обичаме ближния си както себе си". Притежаването на Божието Слово е голямо благословение. Човешките сърца са покварени и те могат да изопачават истините на Словото. Съвестта ни може да бъде накърнена и жигосана, така че да спре да ни предупреждава против греха. Но в Божия нравствен закон ние разполагаме с неизопаченото изискване на Божията съвършена воля. Затова той остава да бъде валиден за нас днес. ПРЕД ХРИСТОВИЯ СЪДИЙСКИ ПРЕСТОЛ Когато говорим за въздаване на правосъдие и за съда над езичници и юдеи, това неминуемо повдига въпроса и за нашето собствено заставане пред Бога. Как ще бъдем съдени ние? Сега, слушайте ме, и не се обърквайте. Делата на християните,...