ЗАПАЗИ И ПРЕДАЙ ФАКЕЛА НА БЛАГОВЕСТИЕТО

Днес ще направим една пауза от Исая, защото цяла седмица изучавахме Второто послание към Тимотей с една група от пастори, така че това послание е по-свежо в мен. Това, което се случва с пасторите, е, че ние се зареждаме, зареждаме, готвим се да говорим и затова идва неделята. В неделя ние изстрелваме всички куршуми, всички думи, които Господ е вложил в сърцата ни, и в понеделник ми е празно, та трябва пак да зареждаме за следващата неделя. Но аз сега съм зареден с Второто послание към Тимотей. Исая ми е така малко на заден план, така че ще се върнем и към нея. Днес бих желал да споделя малко с вас за това Второ послание към Тимотей. Това е много интересно послание. Това, което искам да отбележа, е, че то е едно лично послание. Апостол Павел завършва цялото послание с думите: „Господ да бъде с твоя дух“. 2 Тимотей 4:22 22 Господ да бъде с твоя дух. Благодат да бъде с вас. Павел пише това на Тимотей и му казва: „Господ да бъде с твоя дух“. Но в същото време той не завършва там, а продължава и казва: „Благодат да бъде с вас“. Така че той знае, че това послание е лично към Тимотей като пастор, но също така знае, че то е обществено и публично. То няма да бъде четено само от него, но ще бъде четено пред всички, пред църквата. Така че има неща в това послание, които са важни не само за отделния пастор, но също и за църквата. И аз бих желал ние да се спрем на тези неща. В цялото послание се говори за това как Павел предава факела на благовестието на своя духовен син Тимотей. Този факел на благовестието е всъщност пастирското служение, лидерското служение в църквата. Преди да преминем към самото послание, бих искал да ви въведа малко в историческия контекст. Кой е Павел? Вие знаете, той е апостол и е основал църквата в Ефес. Всъщност Тимотей е бил епископ на църквата в Ефес, той е бил водачът на църквата там. Това, което виждаме, е, че Павел всъщност взе Тимотей със себе си, след като го забеляза още първия път, когато проповядваше в Листра, Икония и Дервия. Тимотей беше от Листра. В следващия път, когато отново минаха през тези градове, Павел реши да го вземе със себе си. Това се казва в Деяния 16 глава, защото той беше с одобрен характер от братята. Много е важен характерът. Деяния 16:1-3 1 После пристигна и в Дервия и Листра; и ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала еврейка, а баща му беше грък.2 Този ученик имаше характер, одобрен от братята в Листра и Икония.3 Него Павел пожела да води със себе си, затова го взе и го обряза заради юдеите, които бяха по онези места; понеже всички знаеха, че баща му беше грък. Така те обикаляха, отидоха във Филипи, в Солун. И когато става гонение и Павел трябваше да избяга, защото искаха да го убият, той отиде надолу към Атина, обаче остави Тимотей в Солун. Навсякъде, където отиваше след това, той изпращаше Тимотей да се допогрижи за това, което е било започнато, за да бъде изградено и завършено. Всичко беше добре отначало за Павел, защото той беше римски гражданин. Когато имаше гонение срещу него, той апелираше за това римско гражданство. Когато беше в Коринт и юдеите повдигнаха гонение срещу него, те го изправиха пред съдията, който беше Галион тогава, но той го пусна и им каза: „Това са ваши диспути, няма какво да занимавате нас“. Така че в началото римското гражданство на Павел му беше една добра защита. И когато юдеите искаха да го убият в Йерусалим, той каза на хилядника тогава: „Аз съм римски гражданин“, и те го взеха и го запазиха. Той се яви пред императора и първия път беше пуснат. В Деяния се казва, че той беше под домашен арест, но явно след това беше пуснат. Това е позволило други пътувания, може би беше в Троада, в Крит, в Ефес или някъде другаде. След това обаче се случва така, че на власт идва един луд император. Този луд император се казва Нерон. Ние трябва да знаем, че властта е много измамна. В началото може би тя ни защитава, но след това може да се обърне срещу нас. Това, което става през 64 г. на 19 юли, е, че Нерон запалва Рим. Всички знаят, че става голям пожар, който продължава 10 дни. Пожарът в Рим изгаря всичко. Всички знаят, че той го е наредил, защото просто искал да разруши всичко и да го построи наново. Но Нерон решава да прехвърли вината на друг. На кого? На християните. Той насъсква всички срещу християните, обявява християнството за нелегална, незаконна религия и започват да ги хващат. Започват да ги изкарват на арената в Колизеума, да ги разпъват на кръст, да ги убиват с лъвове и животни. Използвали са ги като факли, когато отиват на шествие по улицата – палели са християните на кръстовете. Просто е било ужасно. Така Павел отново попада в затвора. Може би през 66-67 г., спорно е точно кога, но най-късно до 68 г. той е бил екзекутиран. Той е в затвора и това е последното му послание. Тоест той вече знае, че няма да излезе от този затвор, вече гледа към бъдещето и предава чрез това послание факела на благовестието. В четвърта глава, първи стих, започва официалното предаване на щафетата. Това е такова предаване на щафетата, каквото виждаме от Моисей на Исус Навиев, от Илия на Елисей, от Исус на учениците. И сега тук виждаме как апостол Павел предава щафетата на Тимотей. Той го прави тържествено и казва: „Заръчвам ти пред Бога и пред Христос Исус, Който ще съди живите и мъртвите, и предвид на явяването Му и царуването Му“. 2 Тимотей 4:1 1 Заръчвам ти пред Бога и пред Христос Исус, Който ще съди живите и мъртвите, и предвид на явяването Му и царуването Му: Това са малко високопарни от наша гледна точка слова, но това е всъщност истината. Служението е пред Бога, пред Съдията на живите и мъртвите, пред явяването на Исус Христос и Неговото царуване. Ние очакваме нашия Господ. Вижте, той му заръчва и казва: „Проповядвай словото“. Под това Слово се има предвид Писанието, апостолското учение, думите на Исус. И той казва: „Настоявай навреме и не навреме, изобличавай, порицавай, увещавай с голямо търпение и непрестанно поучаване“. 2 Тимотей 4:2 2 Проповядвай словото, настоявай навреме и не навреме, изобличавай, порицавай, увещавай с голямо търпение и непрестанно поучаване. Затова ние също така се събираме и непрекъснато четем Словото, изучаваме го и това е тази тържествена заръка. Защо той трябва да прави това? В 3-4 стих се говори за нуждата от вярно проповядване на здравото учение и за склонността на хората да се отклоняват от истината. 2 Тимотей 4:3-4 3 Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение; но понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители по своите страсти4 и като отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните. Когато ние учим пасторите как да проповядват Словото, имаме един основен принцип и той се казва: „Стой на линията“ – т.е. линията на Божието Слово. Не трябва нито да прибавяме, нито да изваждаме от тази линия. 2 Тимотей 4:3-4 3 Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение; но понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители по своите страсти4 и като отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните. „Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение“. Здравото учение е линията. „Но понеже желаят да слушат новости, ще си натрупат учители по своите страсти“. Тоест хората искат да чуват това, което задоволява техните амбиции, техните страсти, и като отвърнат ушите си от истината – тоест здравото учение и истината – ще се обърнат към басните. Някакви мотивационни послания, някакви басни, някакви разказчета, някакви човешки мъдрости и всякакви други неща. Братя, няма да вярват, може би, в истинността на Божието послание. Ще си мислят, че всичко е така, за красота, да се обичаме, а пък вече дали имаш истинска вяра, дали имаш истинско посвещение, как живееш – не е толкова важно. И така че това е нуждата от това проповядване на здравото учение, защото хората имат склонност да се отклоняват от истината. 2 Тимотей 4:5 5 Но ти внимавай във всичко, понасяй страдания, извърши делото на благовестител, изпълнявай вярно службата си. И тук в пети стих има думи, които започват с думичката „но ти“. Аз мисля, че тези думи „но ти“ са ключови думи в цялото послание. Защото хората могат да правят така и така, и така – „но ти“. 1 Тимотей 4:16 16 Бъди внимателен към себе си и в поучението си, постоянствай в това; защото като правиш това, ще спасиш и себе си, и слушателите си. В предното послание той казва в четвърта глава: „внимавай на себе си“. Първо на себе си. Тоест ние трябва да гледаме какво правим ние, каква е нашата връзка с Бога. И ако течението на света върви надолу, ние, като рибки, трябва да плуваме срещу течението, а не да се предаваме. Знаете, рибите като умрат, какво става? Обръщат корема нагоре и тръгват надолу по течението – те са мъртви риби. Течението ги влачи. Но докато са живи, те плуват срещу течението. Така че той казва, че хората ще бъдат такива и такива – „но ти“. Бъди разбран във всичко, понасяй страдания. Ние трябва да бъдем готови. И това послание говори много за страдания. Днес е модерно учението за просперитета. Обаче аз не виждам във Второ Тимотей да има някакви учения за просперитета, има учения за страдания. 2 Тимотей 3:12 12 Но и всички, които искат да живеят благочестиво в Христос Исус, ще бъдат гонени. Защото той казва, че всички, които желаят да живеят благочестиво в Христос Исус, ще бъдат гонени. Така че ние трябва да очакваме не просперитет, а гонение, ако сме верни на това, което апостолите са ни заръчали. „Но ти бъди разбран във всичко, понасяй страдания, извърши делото на благовестител, изпълнявай вярно службата си“. Така че първата причина, поради която Тимотей трябва да проповядва Словото и да поеме факела на благовестието, е защото той му казва: „извърши делото на благовестител“. Тоест факелът, за който говорим, е факелът на благовестието. На Олимпийските игри имат един факел с вечен огън, както го наричат, и това е факелът на мира. Те тичат и този факел на мира минава през различни държави,...