ЗАЩО ДА ВНИМАВАМЕ НА ДУХОВНОТО СИ СЪСТОЯНИЕ?

Евреи 2:1-4 1 Затова ние сме длъжни да внимаваме повече на туй, което сме чули, да не би да го изгубим някога. 2 Защото, ако словото, изговорено чрез ангели, стана твърдо и всяко престъпление и непокорство получи справедлива отплата, 3 то как ще избегнем ние, ако пренебрегнем едно толкова велико спасение, което, от начало прогласено от Господа, се потвърди между нас от тия, които бяха го чули; 4 като му свидетелствуваше и Бог чрез знамения и чудеса, чрез разни велики дела и чрез раздаване Светия Дух по волята Си? В тези стихове авторът на Посланието към Евреите настоява неговите читатели да бдят над запазването на вярата си. Това е първото от няколкото подобни увещания, които намираме в цялата книга. Аргументите, които той им представя за да ги мотивира да изпълнят заръката му са два. От една страна това е авторитетът на посланието, което те са чули. А от друга, това е неизбежността на наказанието, което Бог би наложил на онези, които биха пренебрегнали това послание. Всъщност това е начина с който авторът на посланието се справя с проблема в цялото си съчинение. Той пише към юдеи, които са станали християни, но сега поради многостранен натиск - и религиозен; и политически; и светски - са на път да се върнат обратно в лоното на юдаизма. Авторът се опитва да ги убеди да останат християни като подчертава превъзходството на Христос и Новия Завет над юдаизма и Стария Завет и в същото време представя пред тях серия от увещания с които да ги предупреди за опасността от връщане назад и отпадане от Божията благодат. Мисля, че ако схванем смисъла и силата на тези негови аргументи, това ще помогне Божието Слово да постигне целта си и за нас, както и за онези първоначални получатели към които то е било отправено. Защо да внимаваме за нашето духовно състояние? Поради величието на спасението и ужаса на наказанието за неговото пренебрегване. СКЛОННОСТТА НИ ДА ОТПАДАМЕ Продължава ли да бъде актуално това послание днес? Да. И това е така най-напред поради склонността, която имаме като християните да охладняваме, да отпадаме от вярата или да заболяваме различни духовни болести. Тази човешка склонност продължава да си бъде същата още от новозаветни времена. В Посланието си към Галатяните 1:6 и 5:7 например, ап. Павел се удивлява на скоростта с която те са преминали към друго благовестие и са се отдалечили от истината. 6 Чудя се как вие оставяте Онзи, Който ви призова чрез Христовата благодат, и така скоро преминавате към друго благовестие; 7 Вие вървяхте добре; кой ви попречи да не бъдете послушни на истината? Причината за това отстъпление е, че те са изгубили картината на Исус, която е била нарисувана пред тях от апостола (3:1). 1 О, несмислени галатяни, кой ви омая, вас, пред чиито очи Исус Христос е бил ясно очертан като разпнат? От целия Нов Завет, а и от собствения си опит знаем, че християнството не е лека работа. Много хора повярват в Исус и започват добре. Но поради това, че след това те оттеглят погледа си от Исус, постепенно отпадат. Както показва и случая с галатяните, лесно е да загубим нашето видение. Затова и трябва да се събираме колкото се може по-често и да си припомняме благовестието, да си припомняме Исус, да си припомняме завета в който сме с Бог и обещанието за вярност, което сме дали по време на водното си кръщение. А може би заедно с това трябва да си припомняме и колко страшно е някой да пренебрегне божията благодатна покана и да бъде осъден на вечно погубление. Наистина имаме нужда от повече страх Господен. Той е началото на мъдростта. В подобно увещание в Евр.3:12-14, където отново чуваме заповедта да внимаваме се казва: 12 Внимавайте братя, да не би да има в някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог; 13 но увещавайте се един друг всеки ден, докле още е "днес", да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха. 14 Защото ние участвуваме в Христа, ако удържим твърдо до край първоначалната си увереност. ВЪРХОВНОСТТА НА НОСИТЕЛЯ НА БЛАГОВЕСТИЕТО Причината поради която трябва "да внимаваме повече на туй, което сме чули", т.е. на благовестието и Христовото учение е на първо място неговия авторитет. То не е някаква човешка философия или измишльотина. Човек не е достигнал до него със собствената си мъдрост и способности. То не е нещо, което няма никакво значение. Неговия източник и автор е Бог. То е най-пълното и окончателно откровение за Бога. Спасението е "толкова велико", защото е било "прогласено от Господа"! С други думи инициативата за това Бог да ни се открие не е човешка, а Божия. Ст.1 започва с думата "затова". Тя е ключова дума, която показва, че това което следва е свързано с изложеното вече в първа глава. А в нея авторът на Посланието към Евреите говори за величието на Божия Син и за неговото превъзходство над ангелите. Ако и Бог да се е откривал частично чрез природата (Рим.1:19-20) и чрез пророците, пълното откровение за Отец е в Сина (Евр. 1:1-2): 1 Бог Който при разни частични съобщения, и по много начини, е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците, 2 в края на тия дни говори нам чрез Сина, Това откровение не е към "бащите", а към нас; не е "в старо време", а "в края на тия дни", не е чрез посредници, а директно. То има превъзходство дотолкова доколкото ни е донесено не от някой слуга, пророк или ангел дори, но от самия Божий Син, който е Бог (Евр. 1:2-3). Когото постави наследник на всичко, чрез Когото и направи световете, 3 Който, бидейки сияние на Неговата слава, и отпечатък на Неговото същество, и държейки всичко чрез Своето могъщо слово, след като извърши [чрез Себе Си] очищение на греховете, седна отдясно на Величието на високо... Колко велик е този носител на благовестието за Божието спасение? По отношение на вселената, Той е неин създател, наследник и поддръжник. Той е този чрез когото Бог е направил световете (Йоан 1:3; Кол.1:16). Този, без когото всичко в този свят би се разпаднало, понеже сплотява всичко с могъщото Си слово (Кол.1:17; Марк 4:39). Този, който по право е "наследник на всичко" (Пс.2:7-8). С други думи Той е Творецът, Собственикът и Господарят на вселената. По отношение на Бога, Синът е "сияние" (гр. "апаугазма") на Божията слава (Кол.2:9), и "отпечатък на Неговото същество" (Кол.1:15). Както по-късно са го формулирали църковните отци в Никейския символ на вярата, Той е "Бог от Бога, Светлина от Светлината, Бог истински от Бога истински..." (Тук бих искал да отворя една скоба и да кажа, че когато се даваме формулировки на Бога ние не се опитваме да Го обясним, просто защото не можем, но по-скоро да определим това което вярваме.) По отношение на човечеството Исус е първосвещеник и цар. Той е този, който принасяйки в жертва Самия Себе Си извърши очищение на нашите грехове. Неговата кръв очиства от всеки грях ония, които се покаят за греховете си и положат упованието си в Него (1 Йоан 1:7). Той е царят, който след като изпълни мисията си "седна отдясно на Величието на високо". (Пс.110:1). Забележете градацията в тези стихове. Синът е "наследник на всичко", творец, "сияние на Божията Слава и отпечатък на Неговото същество", той сплотява всичко в този свят. Той е наш Спасител и Цар, който седи на Божия трон. За пълнотата и съвършенство на откровението, което Бог ни дава в Христос четем в Евангелието според Йоан 1:1,14,18. Там Исус е наречен "Словото" или "Логосът". 1 В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.... 14 И Словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.... 18 Никой, кога да е, не е видял Бога; Единородният Син, който е в лоното на Отца, Той Го изяви. Никой друг освен Сина или Словото, както е другото име на Христос не може да "изяви" Бога. Исус единствен можеше да каже: "Който е видял Мене, видял е Отца" (Йоан 14:9). Затова и това Слово не е временно, а вечно и неизменно. По-нататък в Евреи 13:8 авторът на книгата казва: 8 Исус Христос е същият вчера днес и до века. Може ли да има по-висш носител на Божията вест към човека? Някой с по-голям авторитет и власт? Някой по-квалифициран? Може ли друг да ни изкупи от робството на греха? Има ли някой по-горен от Исус? Не! Исус е най-висшия. Той е върховният Божий пратеник. Няма по-голям от Него освен Отец. Следователно и благовестието, което Той ни носи е най-върховното. АКРЕДИТАЦИЯТА НА ХРИСТОВОТО БЛАГОВЕСТИЕ Понеже благовестието на Господ Исус Христос, Божия Син е най-върховната вест, то има и най-висшето удостоверение, свидетелство и акредитация (Евр.2:3б-4). което, от начало прогласено от Господа, се потвърди между нас от тия, които бяха го чули; 4 като му свидетелствуваше и Бог чрез знамения и чудеса, чрез разни велики дела и чрез раздаване Светия Дух по волята Си? Христовото благовестие беше потвърдено от апостолите, които бяха свидетели и очевидци на Неговата мисия и възкресение. В 1 Йоаново 1:1-4 апостолът потвърждава това: 1 Това, което беше отначало, което чухме, което видяхме с очите си, което изгледахме и ръцете ни попипаха, за Словото на Живота, - 2 (защото животът се яви, и ние видяхме, и свидетелствуваме, и ви възвестяваме вечния живот, който беше у Отца и се яви нам), - 3 това, което сме видели и чули, него възвестяваме и на вас, за да имате и вие общение с нас; а пък нашето общение е с Отца и с Неговия Син Исус Христос. 4 И това ви пишем, за да бъде пълна вашата радост. Освен от апостолите, благовестието беше засвидетелствано и от самия Бог Отец със знамения и чудеса и с проявленията на Святия Дух. Може ли да има по-авторитетно свидетелство от това? Интересно е, че в тези стихове авторът на посланието поставя знак за равенство между "туй, което сме чули", т.е благовестието и спасението. Това е естествено, тъй като ние се спасяваме именно чрез приемане и повярване на благовестието. В Римляни 1:16 апостол Павел възкликва: 16 Защото не се срамувам от благовестието [Христово]; понеже е Божия сила за спасение на всекиго, който вярва, първо на юдеина, а после и на езичника. ...