ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНО ДА ПРАВИМ ДОБРО?

Ще прочетем от посланието на апостол Павел към Галатяните, шеста глава. Галатяни 6:1 1 Братя, даже ако падне човек в някое прегрешение, вие, духовните, поправяйте такъв с кротък дух; но на всеки казвам: Пази себе си, да не би и ти да бъдеш изкушен. Амин. Нека Господ да ни помогне един друг да се подкрепяме, един друг да се насърчаваме. Не, ако някой отпадне, да му сложим един етикет и да кажем „този вече е отпаднал“, да го отпишем. Или пък да го учим, да му се караме, да му кажем „как можеш така?“ Но какво казва Словото? С кротък дух, с любов, с уважение, с добро сърце. И казва: всеки да се пазиш, защото никой не е застрахован. Всеки от нас може да бъде изкушен, всеки от нас може по някакъв начин да бъде съблазнен, изкушен, да изстине, да охладнее, да отпадне. Нека Господ да ни помага. Затова сме всички една църква, затова трябва да има любов между нас. Казва: един друг теготите си носете и така изпълнявайте Христовия закон. Нека Бог да ни помага да бъдем зрели, защото много често ние се обиждаме лесно. И всъщност това показва, че не сме духовно зрели. Един човек, който е зрял, който е верен, той не се обижда лесно. Това е една от добродетелите на верния човек — че той не се обижда лесно. Нека Бог да ни помага да имаме Христовата любов, да се търпим един друг, да се понасяме един друг. Защото ако някой мисли за себе си, че е нещо, като не е нищо, той мами себе си. Нека никой да не мисли, че е много духовен, защото Словото казва, че който мисли, че е нещо, той се възгордява и изпада в самоизмама. Но всеки нека изпитва своята работа, и тогава ще може да се хвали само относно себе си, а не в отношение към друг. Божията воля не е да сравняваме себе си със себе си или един друг помежду си, да се сравняваме с другите, но да се сравняваме с нашия еталон — Исус Христос. Да се сравняваме с Господ Исус Христос, който е нашият модел и нашият стандарт. Амин. Вижте в тази глава колко практичен е Павел. Казва: братя, даже ако падне човек в някакво прегрешение, вие духовните — вижте, той казва: значи ако някой мисли, че е духовен, нека той да се грижи за другите. Ако някой падне, вие духовните поправяйте такъв с кротък дух, но всекиму казвам — пази себе си, да не би и ти да бъдеш изкушен. Един друг теготите си носете и така изпълнявайте Христовия закон. Защото ако някой мисли за себе си, че е нещо, като не е нищо, той мами себе си. Но всеки нека изпитва своята работа, и тогава ще може да се хвали само относно себе си, а не в отношение към друг. Защото всеки има да носи своя си товар. А който се поучава в Божието слово, нека прави участник в благата си този, който го учи. Не се лъжете — Бог не е за подигравание, понеже каквото посее човек, това и ще пожъне. Защото който сее за плътта си, от плътта ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот. Да не ни дотяга да вършим добро, защото ако не се уморяваме, своевременно ще пожънем. И тъй, докато имаме случай, нека струваме добро на всички, а особено на тия, които са от домочадието на вярата. Амин. Вижте, тук апостол Павел казва, че е добре ние да даваме за разпространението на благовестието. Защото ако ти даваш парите си за светските неща, тогава от твоето даване за плътта ти нищо няма да пожънеш. Но ако ти сееш за духовните неща, ако ти сееш за проповядването на Царството, тогава ти ще пожънеш вечен живот. Слава на Бога! И накрая тук Павел пише своя подпис и казва: вижте, с колко едри букви ви писах със собствената си ръка. Ония, които желаят да покажат добра представа по плът, те ви заставят да се обрязвате — само за да не бъдат гонени за Христовия кръст. Защото и самите, които се обрязват, не пазят закона, но желаят да се обрязвате вие, за да могат да се хвалят с вашата плът. А далеч от мене да се хваля, освен с кръста на нашия Господ Исус Христос, чрез който светът за мене е разпнат, и аз за света. Слава на Бога! Тук апостол Павел се връща към началото на посланието и полага своя подпис със собствената си ръка, за да докаже автентичността на това послание. И той казва, че нашето хваление трябва да бъде не с плътта, защото там имало учители, които са заповядвали да се обрязват. Ония, които заповядвали в Ефес, казвали, че ако не се обрежат, няма да се спасят. Но Павел казва, че те гледат на плътското. А ние не се хвалим с дела на плътта, с дела на закон, но ние се хвалим с Господ Исус Христос, защото чрез този кръст ние се спасяваме. Слава на Бога! Защото, казва апостол Павел, нито обрязването е нещо, нито необрязването, а новото създание. В духовния живот ние не трябва да бъдем нито законници, нито беззаконници, но да бъдем нови създания, водени от Святия Дух. И на всички, които живеят по това правило — тук е използвана думата „канон“ — мир и милост да бъде на тях и на Божия Израел. Божият Израел са тези, които се спасяват чрез вяра. Божият Израел е Исусхристовата църква. Алелуя! Отсега нататък никой да не ми досажда, защото аз нося на тялото си белезите на Господ Исус Христос. Братя, благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде с вашия дух! Амин! Слава на Бога! И желая да се спрем на един стих от цялата тази глава — това са 9-ти и 10-ти стих. Всъщност два стиха. Галатяни 6:9-10 9 Да не ни дотяга да вършим добро; защото ако не се уморяваме, своевременно ще пожънем.10 И така, доколкото имаме случай, нека да правим добро на всички, а най-вече на своите по вяра. „ДА НЕ НИ ДОТЯГА ДА ВЪРШИМ ДОБРО.“ ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНО ДА ВЪРШИМ ДОБРО? Амин. „Да не ни дотяга да вършим добро“, казва апостол Павел. Защо е толкова трудно да вършим добро? Трудно ли е? Дотяга ли? Честно да ви кажа — да вършиш добро е трудна работа, твърде уморително, изискващо, тежко. Обаче тук апостолът казва „да не ни дотяга“. Значи да вършим добро — как? От сърце. И това още повече ли е по-трудно — от сърце да вършим добро? Защото понякога го правим по задължение. Обаче Словото казва: върши добро от сърце. Слава на Бога! Вършим ли добро ние? Словото казва да вършим добро — и то да не се уморяваме, да не ни дотяга, да не ни омръзва, да не казваме „толкова пъти правих добро на този човек, стига толкова“. „Повече няма да съм добър, защото колкото по-добър съм, толкова повече ме използват.“ Казва някой понякога така, но Словото казва да не се уморяваме да вършим добро. Искам да ви разкажа за един равин, който се казвал Агатон. Един ден равин Агатон се приготвил да отиде на пазар. Имал си градинка, като нашата за църквата. И му се родили домати, краставици. И равин Агатон, какво да прави, решил да занесе малко домати и краставици на пазара да продаде. Натоварил се с дисаги, с кошници — домати, краставици, пипер — оставил градината и тръгнал на пазара да продава. Обаче нещата не тръгнали: сто метра по пътя седи един сакат човек с отрязан крак. И му казва: „Добър ден, равин Агатон, може ли да ме занесеш на пазара да прося?“ Защото тук нищо не може да се спечели, а на пазара, ако отиде, може би някой ще се смили — там повече хора има, ще спечели нещо. И равин Агатон си казва сега: „Как се натоварих с тези работи, а на този човек не мога да откажа, какво да правя?“ И слага върху себе си куция човек и такър-такър го закарва на пазара. Оставя го там, където минавали хората, той нарежда своята стока, продава домати и краставици, а до него на 5-6 метра стои човекът, проси. Обаче не върви търговията. И на куция човек никой нищо не му дава. И той казва: „Равин Агатон, много съм гладен, продай нещо, дай някой лев да си купя един хляб, да имам.“ И равин Агатон казва: „Аз това, което донесох тук, не ми върви.“ Но добре, купил там нещо от него — какво да прави с парите? Той поне да е спечелил нещо, нали? И отишъл, дал му парите, купил му хляб. Купил му хляб да яде. И така минал денят, и куцият човек казва: „Равин Агатон, закарай ме сега до вкъщи.“ И равин Агатон си казва: „Аз затова го докарах и нищо не спечелих, защото каквото спечелих, го дадох на него. Мисля, ще го закарам чак дотам, какво да правя.“ И равин Агатон взел човека върху себе си, който бил сакат, и го занесъл пак там, откъдето го бил взел. И в момента, в който го оставил обаче, този куц човек се превърнал в ангел. И му казал: „Благодаря ти!“ Слава на Бога! Вижте, понякога не знаеш на кого помагаш. И понякога Бог ни изпитва. Аз си спомням — преди време се връщахме с Диана от София. Не знам точно къде, но на някаква конференция бяхме. И точно на Карнобат една жена с малко дете спира на стоп. И аз я подминах. Никой не спира. Обаче Диана ми каза: „Дай да се върнем, защото усещам, че Бог ни изпитва. Да вземем тази жена с малкото дете.“ И се върнахме за нея. Взехме я. Къде отиваш? Тя казва, че мъжът ѝ бил болен, направили му операция в болница, а тя нямала пари. Тя била тръгнала от София на стоп до една своя приятелка, която живее в Маринка — от Маринка да вземе пари и да се върне обратно в София да ги даде на лекаря. Сега, не знам колко беше вярно това нещо, но ние го приехме като едно изпитание. И всъщност ние я закарахме до Бургас. Диана имаше едни пари за рожден ден, отделени. Да я закараме до Маринка. Казва: колкото пари ще трябват, да ги даде и тя да си получи. Купихме ѝ билет за влака, за да се върне в София, и дадохме храна, и я закарахме до гарата. Купихме ѝ билет. И ние не знаем дали точно — аз подозирам, че може би беше така, защото има някои, които използват децата си, за да манипулират хората да им дават пари. Може би беше така, аз не съм сигурен. Не знам. Не мога да съдя, защото Бог знае. Но ние направихме това, което трябваше. И след това Бог страшно много ни благослови. Така че когато седим, Словото казва да не ни дотяга да вършим добро. Защото сега можеш да си кажеш: аз ще я взема, но не съм сигурен, че ще я взема на стоп. После трябва да ѝ дадеш пари, защото жената ще остане гладна — и голямото, и малкото. Трябва да ѝ дадеш и храна. Но сега как ще се върне обратно? Трябва билет, трябва да я закараме до гарата. И това е точно така: когато започнеш да правиш добро, не става само с едно нещо, защото когато човекът е в нужда, той има толкова много нужди....