Завръщането в Цион

Рав Йом-Тов Бехмоарам (1860, Одрин - 1941, Тел Авив) - учител и даршан (проповедник) в Пловдив и Пазарджик, ционистически деец, а от 1932 г. член на Бет дин агадол (Върховния духовен съд) в София. Базирано на статии в. Jesreel (Яш, Румъния) от 1881 г. [Свободен превод] [...] Преди да стигна до крайната ми цел, ще ти обобща мнението си. Според мен голямо и свещено задължение е да се обединят двете лъжливи крайности - на преобладаването и отсъствието на вярата, които са сред нас, доколкото е възможно; защото винаги ги е имало в миналото ни и така и в нашето поколение. Така ги е имало в дните на Господаря на пророците (Моше) - от една страна служещите на телеца, а общността на Корах от другата. Така ги е имало и в дните на пророците, като виждаме в укорите им към служещите на идолите и преследващите удоволствията. По времето на Втория храм пък есеите и садукеите, а в последните поколения - тези, които им се привиждат визии и философите отричащи Провидението. Това е, което, за наше съжаление, е унищожило земята ни и подпалило Храма ни, докато свещената ни Тора се опитва да ни постави на средния път, както са казали, благословена да е паметта им: “средният е похвален” (Сифре, Бамидбар 59), и така и Рамбам, геният на народа ни, във всичките му книги, и това са се опитвали да постигнат мъдреците ни през поколенията. [...] А сега ще започнем с темата ни, завръщането в Цион. То и неговите поддръжници са преследвани от двете лъжливи крайности, защото тези с преобладаваща вяра, но и с отсъствие на светско познание, само се надяват да видят Машиаха спускащ се от небесата на земята, докато тези с отсъствие на вяра, но с преобладаващо светско познание, желаят само да бъдат космополити. Едните си затварят очите от светлината, която блести от думите на Танаха и Мъдреците ни, благословена да е паметта им, по темата, а другите - напълно ги отричат. Масите, които винаги бягат след най-образованите в средите си, която и от двете лъжливи крайности да е, са отрицателно настроени към тази тема, както към всяко друго добро и полезно нещо. Заради това, спасението ни е много далеч от нас - вредата от враговете ни, които боравят със сила, бихме могли да предотвратим като положим усилия, но това не ще помогне да се промени отношението на съвременните есеи и садукеи. [...] И както понякога се налага да се изгуби един крайник, за да се спаси цялото тяло, така и се налага индивида да се саможертва, за да се запази цялото тяло на народа. Всичко това се намира в природата, и има примери за това всеки ден, във всички поколения и във всички народи, дори диваците. Така и при нас през миналото. Само не и в нашето поколение, което се гордее с голямо просвещение и прекомерна набожност, дотам че изгубихме тази велика, проста и естествена идея! Уви, какво е станало с нас (вж. Еха 5:1)! Почти целият ни народ е заспал и няма кой да ги събуди, за да спасят народа си в това подходящо за свобода време, както е понятно на всеки, който разбира процесите в днешните страни! Уви! Може ли да се представи по-голямо зло, което да ни сполети, от това? [...] Много, много наложително е да определим за еврейския народ място, което да бъде тяхно, за да им служи като подслон от врага и отмъстителя. Според мен, правилно е за всички ръководители на състрадателни дружества и организации, от който и да е народ, още повече заради самата идея на космополитизма, с която постоянно се гордеят, че обичат всички хора - да не стоят над кръвта на невинните им приятели (вж. Ваикра 19:16), които ежедневно биват хвърляни на земята без да има насилие (вина) в ръцете им (вж. Йона 3:8), само защото се наричат евреи, и да определят място поне за тези евреи, които са преследвани до смърт, дори днес в някои страни. Изображението е снимка на автора.