ЗДРАВОТО УЧЕНИЕ

Тит 2:1-10 Миналия път започнахме да разглеждаме тайната на солидната църква и всъщност това, което разглеждаме, е един обзор на пастирските послания. Спомняте ли си кои бяха пастирските послания? Аз ви казах миналия път. Тит. Да, Тит го запомнихте това, добре, защото нали върху него доста говорим. Но освен Тит, другият кой е? Тимотей. Значи Първо Тимотей, Второ Тимотей и Тит. Така са подредени в Библията, но хронологически във времето първо е било написано Първо Тимотей, след това Тит и след това Второ Тимотей. И всъщност, когато правим обзор на нещо, на книга от Библията, ние като че ли се дръпваме назад или поглеждаме нещата от високо, защото ако сте отдалече, вие можете да хванете цялата картина. Ако сте близко, можете да видите оттук преминало цялото Долно Езерово. Когато ние сме вътре в него, ние не можем да видим цялото Долно Езерово. Но ако излезете на баира отсреща, можете да погледнете и да видите цялото Долно Езерово. Това е, което правим, когато правим обзор на книгите. Ние се дръпваме назад и поглеждаме посланията на книгата като цяло, защото всеки един стих от книгата има своето послание, има своето Божие слово, което Бог има за нас. Но също и книгата като цяло има своето послание. Аз ви казах, че всъщност тези три послания имат своите послания, като първото от тези послания има посланието за ред. Значи това е основната идея в това послание, че в църквата, ако искаме една църква да бъде здрава и солидна, в нея трябва да има ред. РЕДЪТ В ЦЪРКВАТА И затова в това послание апостолът говори за това как трябва да се обхождат хората в Божия дом, който е църква на живия Бог, стълб и подпорка на истината. И затова той говори за мъжете, за жените, за епископа, за дяконите, за вдовиците, за слугите, за господарите, за презвитерите и всъщност по този начин се говори за това как да има един добър ред в църквата. И ние разгледахме това послание, тази основна тема за църковния ред в Първо Тимотей и след това говорихме и за това, че за да има ред, трябва да има покорство, защото за да има ред, трябва да се знае кой на кого е подчинен и всеки да си знае мястото и това да бъде не с оплакване или с бунт, но с хармония, така че тук се казва какво да правят мъжете, жените, епископът, дяконите и всеки един трябва да си бъде на неговото място и да се подчинява на тези, които са над него, за да има хармония и стабилност за църквата. БЛАГОЧЕСТИЕТО КАТО ОКРАСА И ЗАЩИТА След това говорихме за Тит и казахме, че основната тема на това послание беше кое? Помните ли? Благочестието, което се свързва с нея. Благочестието е покорство, честност, вярност, сдържаност, целомъдрие, добри дела. Благочестието е окраса на християнина. Благочестието е характерът на всеки един от нас. Т.е. не само трябва да си бъдем на мястото и да се покоряваме един на друг в страх от Христос, но и да имаме добродетелността на Христос, защото благочестието е нещо повече от окраса, т.е. защита срещу дяволските атаки. Ако ние имаме много добро благочестие, ние ще бъдем защитени от капана на дявола. Защото Сатана приготвя за нас хули, лъжеучения и всякакви други неща, но ако ние имаме благочестие, благочестието е един вид ваксина, т.е. нещо, което ни защитава от всички тези неща. Но завършихме с това, че както има истинско благочестие, има и суетно благочестие. И това е много опасно, ако нашето благочестие стане суетно. Суетно означава празно и нещо, което е без смисъл и съдържание. И в Яков се казва, че ако не можем да контролираме това, което излезе от устата ни, то ние лъжем себе си, дори да се считаме за благочестиви. Яков 1:26 26 Ако някой смята себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно. Нека Бог да ни помогне. Нека Бог да ни помогне да контролираме езика си. И също се казва във Второ Тимотей, там се говори за това какви ще бъдат човеците в последните дни. И едно от нещата е, че те ще бъдат имащи вид на благочестие, но отречени от силата му. От такива се казва, от такива се отвръщай. Така че това са нещата. Да има ред в църквата, ако искаме църквата да бъде стабилна, трябва да има ред. И също трябва да има благочестие. Това означава, че трябва да се откажем от клюките си, да се откажем от интригите си, да се откажем от завист, да се откажем от огорчение, да се откажем от непростителност, да се откажем от всяко нещо, което разваля атмосферата в църквата. 2 Тимотей 3:1-9 1 А това да знаеш, че в последните дни ще настанат усилни времена.2 Защото човеците ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви,3 безсърдечни, непримирими, клеветници, невъздържани, свирепи, неприятели на доброто,4 предатели, буйни, надути, повече обзети от сладострастие, отколкото от страст към Бога,5 имащи вид на благочестие, но отречени от силата му; също такива отбягвай.6 Защото от тях са онези, които се вмъкват в домовете и подмамват обременени с грехове жени, водени от различни страсти,7 които все се учат, а никога не могат да достигнат до познание на истината.8 И както Яний и Ямврий се възпротивиха на Моисей, така и те се противят на истината, човеци с покварен ум, чужди на вярата.9 Но те няма да успеят повече, защото безумието им ще стане известно на всички, както се откри безумието и на тези двама. СМЕЛИЯТ И СТАРАТЕЛЕН ПАСТИР И всъщност, третият компонент на здравата и солидна църква е смелият и старателен пастир. И Второ Тимотей е това послание, което говори на тази тема. Защото Второ Тимотей... това е последното послание на апостол Павел. След като той написва това послание, той бива екзекутиран. Той бива обезглавен на Остийския път непосредствено извън Рим. Така че, преди той да умре с мъченическа смърт, той пише на Тимотей, който е неговото вярно чадо в Господа, и той му предава щафетата на благовестието. Той е избран от Бога за бъдещ апостол, неговият път свършва и на няколко места, особено в четвърта глава, той казва: „Аз вече ставам принос и времето на отиването ми настава“. Той казва: „Свърших пътя си, вярата си опазих“ и така нататък. Той предава щафетата на благовестието на младия Тимотей, защото казва в първа глава, 13 стих: „Дръж образеца на здравите думи, които си чул от мен“. 2 Тимотей 1:13 13 Дръж образеца на здравите думи, които си чул от мене, във вяра и любов, която е в Христос Исус. Тук нямаме толкова думи към църквата като цяло, както в Първо Тимотей, колкото едно лично послание от един Божи работник, от един апостол към друг Божи работник, който е младият Тимотей. Тук той се насърчава да бъде смел и старателен. Павел казва на Тимотей да бъде смел, дръзновен, да проповядва благовестието, да знае, че ще се изправи срещу много трудности и проблеми и да бъде старателен в представянето на Божието учение. Когато говорим за здрав и за смел и старателен пастир, имаме предвид това, че този пастир ще предава правилното библейско учение. Защото какво прави пастирът и какво казва апостол Павел на Тимотей? Той му казва: „Проповядвай Словото“. 2 Тимотей 2:15 15 Старай се да се представиш одобрен пред Бога работник, който няма от какво да се срамува, като излагаш право словото на истината. Така че дяволът знае, че има сила в автентичното апостолско учение и затова той иска да фалшифицира това учение. И затова във Второ Тимотей 4 глава, 3-4 стих, апостол Павел предупреждава Тимотей и той му казва, защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение, което говорихме за Тит за това здраво учение. Той казва, ще дойде време, когато хората няма да търпят здравото учение, но понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители по своите страсти. Те ще намерят хора, такива проповедници, които да им говорят по такъв начин, че те да се чувстват добре, но всъщност да няма изобличение за грях и да няма истинско благочестие. И като отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните. И именно затова, когато апостол Павел говори на Тимотей, той му казва: „Проповядвай истината, дръж истината“. И затова, още в Първо Тимотей, преди да премине към темата за реда в църквата, апостол Павел се спира на нуждата от запазване и предаване на апостолското учение. Още в Първо Тимотей, първа глава, трети до седми стих се казва: „Както те молих, когато отивах за Македония, да останеш в Ефес, за да заръчаш на някои да не предават друго учение“. Ето още тогава е имало тази борба за учение. В Ефес също има много учения, които се разпространяват под една или друга форма, както в света, така и в църквата. И дори и в Дълна Израела има различни лъжливи учения и различни неща. И тук Тимотей казва – заръчах ти да поръчаш на някои да не предават друго учение, нито да внимават на басни и безконечни родословия, които спомагат повече за препирни, а не за Божията спасителна наредба чрез вяра. Това е истината – Божията спасителна наредба чрез вяра. 1 Тимотей 1:3-4 3 Както на тръгване за Македония те молих да останеш в Ефес, така и сега те моля да заръчаш на някои да не предават друго учение,4 нито да се занимават с басни и безкрайни родословия, които спомагат по-скоро за препирни, а не за Божие назидание във вярата. Така прави и сега. А целта на това поръчване е чистосърдечна любов от добра съвест и нелицемерна вяра. От които неща някои, като не улучиха целта, отклониха се в празнословия и искат да бъдат законни учители, без да разбират нито що говорят, нито що твърдят. Така че, когато поглеждаме тези пастирски послания, виждаме, че това е главната отговорност на пастира – той да държи здравото учение и да предпазва църквата от лъжливи учения и от лъжливи учители. И когато говорим за християнството като учение, трябва да разберем, че като учение християнството е било напълно и окончателно завършено още през първи век. Т.е. преди 20 века християнството вече е било завършено като учение. И както тогава, така и днес има хора, които желаят да въвеждат нови неща. Те казват сега – Бог ни откри нови неща, Бог ни откри нови откровения. Но ние трябва да разберем,...