ЗЛАТНИЯТ ТРИЪГЪЛНИК НА ДУХОВНОТО ФОРМИРАНЕ

Слава на Бога! Това, за което ще говорим тази вечер, е ученичеството и също нашето духовно развитие, нашето духовно израстване. Когато говорим за ученичество, става въпрос за това да бъдем последователи на Исус. Всъщност това е голямата заповед на Господ Исус. Когато Той изпълни Своето дело и се възнесе, Той заръча на тези, които Го следваха: Матей 28:18-20 18 Тогава Исус се приближи към тях и заговори: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.19 И така, идете и създавайте ученици измежду всички народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Святия Дух,20 като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал. И, ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. И всъщност това е повелението, това е мандатът, това е заповедта, която Исус ни дава в Евангелието на Матей. Ние имаме заръка от Бога да учим хората на Христовото учение, на това, което Той е заповядал, Неговите заповеди, които са в Новия Завет. Ние да учим хората да живеят по този начин, който е Христовият, и да растат. Така че ученичеството е нашият собствен растеж. И също, когато ние пораснем в Исус Христос, ние да помагаме и на другите около нас да растат. РАСТЕЖ ЧРЕЗ УМНОЖАВАНЕ Защото това е начинът, по който расте Божието царство. Значи има разлика между растеж чрез прибавяне и растеж чрез умножение. Например, ако един евангелизатор довежда при Бога по 365 човека в година, някъде за 7 години той ще доведе около 2-3 хиляди човека. Значи един човек да доведе при Бога един човек, да го направи обаче ученик. Не само да го доведе на църква, но да работи с него така, че да му предаде живота на Исус Христос и той не само да стане един, който е посетител на църквата, но който да бъде ученик на Исус Христос. И затова е необходимо цяла година да работиш с този човек, да се срещаш с него, да инвестираш в него себе си, това, което Бог ти е давал. За една година ще доведеш един човек, обаче следващата година, ако е станал ученик, вече той ще доведе един човек и ще е още един човек. Значи за две години ще доведете четирима души. След това обаче за третата година ще бъдете четири по четири – 16. На четвърта година 16 по 16... Следващата година обаче ставате вече 150 по 150. Така че след седмата година вече ще бъдете много повече. Просто вече царството ще расте не в аритметична прогресия, чрез добавяне, а в геометрична прогресия, чрез умножаване. И всъщност тук ние може би се бъркаме, защото нашата цел е ние да доведем някой, просто да му кажем за Исус. Обаче да кажеш на някой за Исус не е достатъчно, защото ние го оставяме там. Бог нещо може да работи чрез него, но ние не инвестираме толкова в това, ние да помагаме на хората, на един човек, да си избереш, обаче с него да работиш една година. Ние нямаме време за това, защото ние не инвестираме в отделна лична работа. Ние сме заети, ние работим, ние нямаме време и очакваме Бог да прави нещата, но Бог не работи извън нас, Бог работи чрез нас. Така че е много важно ние да се замислим за това ученичество. СТЕПЕНИ НА ДУХОВНО ИЗРАСТВАНЕ И тук става въпрос и за растежа в Христоподобие. Значи Бог очаква от нас, когато ние повярваме в Исус, ние да започнем да растем. Всъщност човешкият живот и животът на християнина минава през много степени и през много стъпала. Човек отначало трябва да повярва, че има Бог. Защото има хора, които въобще не вярват, че има Бог. Защото има много хора, които вярват, че има богове, обаче не вярват, че Исус е точно Божият Син и че Богът на Библията наистина е Бог. Така че трябва човек да повярва в Исус. Трябва да повярва в Словото, че то е вярно. След това трябва да повярва в жертвата на Исус. След това да повярва, че тази жертва е лично за него, да приеме Исус Христос за свой Господ. Оттам нататък той трябва да се покае за греховете си и вече Бог го новоражда и го спасява. Оттам нататък той трябва да расте в установяване в своята вяра, в начина на живот като вярващ, в четене на Словото, в общение с Бога, в молитва всеки ден. И оттам нататък вече да изгражда характера си, да стигне дотам да започне да мисли за служение в църквата, да разкрие духовните си дарби и да служи на Бога с тези дарби. И вече да стигне дотам да говори за настойничество и да разбере, че всъщност ние сме Божии, всичко, което имаме, е Божие и ние сме настойници на това, което Бог ни е дал. И затова ние Му служим също с всичко, което имаме. И дотам, че той вече започне да произвежда и да се замисли за това какъв плод ще има той и кого ще остави той след себе си като ученик на Исус и да започне да споделя благовестието с другите. Така че има много стъпала и всъщност ние трябва първо да растем в себе си, ние сами трябва да растем в подобие на Исус Христос. Това се казва в 2 Коринтяни 3 глава: 2 Коринтяни 3:18 18 А всички ние, гледайки Господната слава с открито лице, като в огледало, се преобразяваме в същия образ от слава в слава чрез Господния Дух. Слава на Бога! Виждате ли, животът ни трябва да бъде едно непрекъснато преобразяване, един непрекъснат растеж. И когато ние растем, с това ние ще помагаме на другите да растат. Всъщност това е християнският живот. Ние да растем и да помагаме на другите да растат в познанието на Господ Исус Христос. Амин. ПОСЛЕДИЦИ ОТ СПИРАНЕТО НА РАСТЕЖА И сега, каква е връзката между нашия личен духовен растеж и нашата ефективност в служението на помагане на другите да бъдат ученици на Исус? Ако ние спрем да растем в Бога, да се развиваме, какви са последствията? И ако ние продължаваме да растем в Бога, какви са последствията? Това е един интересен въпрос. Какво би станало, ако ние спрем да растем в Бога? Какви ще бъдат ограниченията ни? Ако спрем да растем, започваме да деградираме, започваме да тръгваме надолу. Друго, какво се случва? Ако спрем да растем, тогава започваме да вършим нещата механично, по навик. Ти можеш да ходиш на църква, но вече не с желание, не с копнеж, не с интерес, не с ентусиазъм. Просто механично. Тогава също нараства гордостта ни. И се получава, че нямаме знание, но нямаме духовност. Изгубваме перспектива за нещата. И нашата плодотворност намалява. Тогава животът ни с Бога става повърхностен. И всъщност стигаме дотам, че ние започваме да живеем един двойствен живот – в църквата сме едни, вкъщи сме други. Разбирате ли какво става, когато ние спрем да растем? А ако ние продължим да растем, какво ще стане? Значи ще се увеличи това, че ние ще станем повече като Христос. Ще бъдем по-зрели в Бога. Ще имаме по-голямо влияние върху хората около нас – духовно влияние. И всъщност по този начин ние ще помагаме да ги водим при Исус. Също ще ни бъде по-лесно, защото, когато ти си зрял, имаш зрялост в Бога, ти е по-лесно. А пък отива като си спял, от тук нататък като тръгваш, ти не можеш да станеш. Ти не можеш да тръгнеш. Трябва много... Ако нас ставите като станем, тогава тръгваме. Така че, когато ние продължаваме да растем, тогава ще има отвореност, ще има толерантност към другите. Благодатта ще се увеличи. И ние ще покажем, че всъщност животът на християнина е един раз, претеглен през целия живот. Ученичеството свършва ли някога? Значи, ако някой каже „Аз вече съм станал ученик на Исус“, значи той не е разбрал... Нищо не е разбрал. Защото ние ще станем съвършени едва когато влезем в Божието царство, когато видим Бога. Разбира се ли за какво говоря? И освен това, нещо, което ще се увеличи ако ние продължим да растем, е, че ние ще имаме плодове и нещо много важно – радост. Ще имаме радост в Господа. АЛЕЛУЯ! И, всъщност, аз бих желал да ви говоря за това как ние да продължим да растем от Бога. И всъщност, този напредък може да се изрази също и с това ние да се облечем с Господ Исус Христос. Вижте, това се казва в Римляни. Казва се нека да се държим благопристойно, както подобава на хора, които принадлежат на Деня. Не в разточителни пирове и пиянство, не в сексуални грехове и разголен живот, не в раздор и завист. Вместо това се облечете с Господ Исус Христос. И не мислете как да задоволите грешната си човешка природа и как да изпълните злите си желания. Вижте, тук се казва „облечете се с Господ Исус Христос“. Амин. Как можем да се облечем с Господ Исус Христос? Римляни 13:14 14 Но се облечете с Господ Исус Христос и не се грижете за плътта, за да угаждате на нейните страсти. Как можем да мислим Божиите мисли? Да мислим за горното, а не за земното. Как можем да растем в Христоподобие? В Божието Слово виждаме, че три са начините, по които ние се преобразяваме, за да облечем Господ Исус Христос. Бог работи по три начина. И това е като един триъгълник. И един изследовател на Библията, който се казва Далас Уилард, той нарича тези три начина, тези три аспекта на преобразяването на християнския живот, златният триъгълник на духовната трансформация. И всъщност, когато говорим за духовност, искам да ви кажа какво всъщност е духовността. Какво е духовност според вас? Какво означава някой човек да бъде духовен? Кажете! Какво ще кажете? Да вярва в Бога. Да има Святия Дух. Да има преобразяване. Да желая това, което е Божие. Да, така е. Всичко това е така. Аз ще ви кажа едно кратко изречение, че духовността е да имаш съзнанието за присъствието на Бог в твоя живот. Разбира се ли? Просто да усещаш, че Бог е с тебе. Твоите мисли да бъдат така, че Бог е с тебе, че да усещаш Божието присъствие. Разбира се ли за какво говоря? Че по някакъв път, като че ли, ние го имаме това нещо, а друг път, като че ли, го загубваме. Просто със течение на времето някак си охладняваме. Така че да имаме духовност означава да имаме Божието присъствие в живота. И Бог изработва в това ние да се преобразяваме в Господ Исус Христос, в образа на Господ Исус Христос, чрез няколко неща. ПЪРВИЯТ АСПЕКТ НА ЗЛАТНИЯ ТРИЪГЪЛНИК: ИЗПИТАНИЯТА Първият аспект на този златен триъгълник е начинът, по който ние приемаме различните проблеми в живота. Това е един от начините, по които Бог работи в нашия живот, за да ни преобрази според образа на Исус. Например, Яков казва в първа глава, 3-4 стих. Какво да правим,...