ЗЛАТНОТО ПРАВИЛО НА СТАРИЯ ЗАВЕТ

Михей 6:8 Михей 6:8 ВРЕМЕТО НА МИХЕЙ - ВРЕМЕ КАТО НАШЕТО Михей е пророкувал по времето на цар Езекия (Еремия 26:12-19). Цар Езекия беше един добър цар. Съживител и реформатор, той възроди истинското поклонение към Йехова (2 Летописи гл. 29-31). Явно, обаче, голяма част от поклонението тогава беше формално. Жертвите се принасяха, празниците се празнуваха, но едновременно с това в столицата царуваха корупцията, социалната неправда и подтисничеството. Описание именно на тази ситуация намираме в книгата на пророк Михей. Михей 2:1 1 Горко на ония, които измислюват беззаконие И изхитруват зло на леглата си! Щом се съмне, те го извършват, Защото е в силата на ръката им. Михей 7:2-3 2 Благочестивият се изгуби от страната, И няма ни един праведник между човеците; Всичките причакват за кръв, Ловят всеки брата си с примка. 3 Двете им ръце се простират към злото за да го вършат прилежно; Първенецът явява желанието си, и съдията, срещу подарък, се съгласява, И големецът изказва нечестивата мисъл на душата си; Така те заедно тъкат работата. Бих казал, че това е едно много актуално описание на ситуацията днес. Времето на Михей е било време като нашето - време на грях, нечестие и корупция. ПРОРОЧЕСКИЯТ СЪДЕБЕН СПОР НА БОГ С ИЗРАИЛ Поради всичката тази неправда в 6 глава на книгата четем как Бог започва един символичен процес срещу своя народ. Той е онеправдан от тях. Ищецът, прокурорът, главният свидетел и съдията в този процес е самия Той. Съдебните заседатели са планините, хълмовете и твърдите основи на земята. Между другото съдебния процес е често срещан формат за представяне на Божията позиция към народа Му. В ст.1-2 четем: 1 Слушайте сега що казва Господ. Стани, ми казва Той, съди се пред планините, И нека чуят хълмите гласа ти, като им кажеш: 2 Планини, и вие, твърди основи на земята, Слушайте спора Господен; Защото Господ има спор с людете си, И ще се съди с Израиля. В този съдебен „спор" Бог предизвиква Израил да го обвини в нещо. Какво е тяхното основание да бъдат против Него? Нека изложат обвиненията си (ст.3): 3 Люде Мои, що ви сторих? И с какво ви досадих? Заявявайте против Мене. Но Израил не може да намери нещо против Бог. Няма за какво да се хванат, защото в Своята любов и грижа към народа си Бог винаги е бил безупречен. Той ги е извел от „дома на робството". Той ги е благословил и е преобърнал проклятието в благословение за тях (ст.4-5). 4 Защото Аз ви възведох из Египетската земя, Избавих ви от дома на робството, И пратих пред вас Моисея, Аарона, и Мариам. 5 Люде мои, спомнете си сега какво намеряваше моавският цар Валак, И какво му отговори Валаам Веоровият син; Спомнете си всичко станало между Ситим и Галгал, За да познаете справедливите дела Господни. ПРЕДИЗВИКАТЕЛНИЯТ ОТГОВОР НА НАРОДА Чувайки Божиите справедливи думи, Израил признава вината си и пита Бог как да Му угоди. Но, техните предложения за овъзмездяване на Бог и компенсиране на „раните в Божие сърце" показват пълното им невежество по отношение на Бога и Негови Закон. Като че ли малко предизвикателно те питат: „Колко голямо трябва да бъде количеството на жертвите ни за да Ти угодим? Кога най-накрая ще Си доволен?" Стигат до там, че да предложат в жертва на Бога дори децата си - нещо, което би било мерзост пред Бога (ст.6-7). 6 С какво да дойда пред Господа, И се поклоня пред Всевишния Бог? Да дойда ли пред Него с всеизгаряния, С едногодишни телци? 7 Ще благоволи ли Господ в хиляди овни, Или в десетки хиляди реки от масло? Да дам ли първородния си за престъплението си, Плода на утробата си за греха на душата си? Бог, обаче, не се интересува от количеството и формализма на поклонението, а от неговите мотиви и сърдечност. Давид, човекът по Божието сърце беше разбрал това. В Псалом 51:16-17 той казва: 16 Защото не щеш да Ти принеса жертва; Всеизгаряния не Ти са угодни. 17 Жертви на Бога са дух съкрушен; Сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш. ВИКЪТ НА МИХЕЙ При тези предизвикателни и невежи предложения с които Израил се опитва да се измъкне от отговорност, негодуванието на пророк Михей се надига в него. Той се разгневява и прекъсва пледоарията на защитата с думите (ст.8): 8 Той ти е показал, човече, що е доброто; И какво иска Господ от тебе Освен да вършиш праведното, да обичаш милост, И да ходиш смирено със своя Бог? С други думи, не обвинявайте Бога, че все е недоволен и че иска твърде много от вас. Божиите изисквания не са големи. Той не иска нищо прекомерно. Само три неща. Първо, „да вършиш праведното" - живот по неговата воля, съобразяване със стандарта, разкрит от Него в Десетте Заповеди. Второ, „да обичаш милост" - активна състрадателност, едно братолюбиво отношение към другите - да бъдем „уважителни", заинтересовани, внимателни и любезни, да имаме простителен дух и да помагаме на изпадналите в беда. Трето, „да ходиш смирено със своя Бог" - смирено покорство - да бъдем достатъчно смирени, за да не отстъпваме от вярата и взаимоотношенията си с Бога. МИХЕЙ 6:8 В СВЕТЛИНАТА НА ДРУГИТЕ ПРОРОЦИ Равините анализирали Закона и установили, че той съдържа 613 предписания или наредби. Те били редуцирани или смалени до 11 принципа в Псалом 15, а след това до 6 заповеди в Исая 33:15. Тук, в Михей 6:8 те са сбити и синтезирани до 3 изисквания. Тези три изисквания отговарят на три важни въпроса. „Какво да правим?" - „да вършим праведното". Това изискване е насочено към нашите действия - те трябва да бъдат „дела съответстващи на покаяние". „Какви да бъдем?" - хора, които „обичат милост". Това се отнася за нашите взаимоотношения към другите хора. Те трябва да се отличават с една състрадателна вярност и любов. „Към кого да бъдем привързани?" - „да ходим смирено с нашия Бог". Това трето изискване засяга нашата принадлежност и връзката ни с Бог. В спазването на тези три изисквания се крие всичкото „добро". Те съставляват един елементарен модел на християнски живот и поведение, и ако ги изпълняваме, ще бъдем угодни на Бог. Михей 6:8 е „златното правило на Стария Завет. В него са събрани на едно място ученията на не само на Михей, но и на неговите колеги. Всеки един от тях по свой начин подкрепя трите изисквания на пророк Михей. Амос, проповедникът на правдата казва (Амос 5:24): 24 Но нека тече правосъдието като вода, И правдата като поток, който не пресъхва. Осия, проповедникът на любовта казва (Осия 6:6): 6 Защото милост искам, а не жертва, И познаване Бога повече от всеизгаряния. и Исая, благовестителят на Стария Завет, който е може би е бил учител на Михей казва (Исая 57:15): 15 Защото така казва Всевишният и Превъзнесеният, Който обитава вечността, Чието име е Светий: Аз обитавам на високо и свето място, Още с онзи, който е със съкрушен и смирен дух, За да съживявам духа на смирените, И да съживявам сърцето на съкрушилите се ЛИПСАТА НА ПРАВЕДНОСТ, МИЛОСТ И СМИРЕНИЕ Тези три добродетели - праведност, милост и смирение съставляват „доброто" (ст.8). За съжаление те не се намират в Израил. Честността липсва (ст.10-11) 10 Намират ли се още съкровищата спечелени с нечестие В дома на нечестивия, И омразната недостатъчна мярка? 11 Да оправдая ли града гдето има неверни везни И мешец с измамливи грамове? Вместо милосърдие - насилие (ст.12) 12 Защото богаташите му са пълни с насилие, Жителите му лъжат, И езикът им в устата им е измамлив. Вместо вярност - идолопоклонство и духовно прелюбодейство (ст.16). 16 Защото се опазват повеленията на Амрия, И всичките дела на Ахаавовия дом, И ходите по техните мъдрувания; Затова ще те предам на погибел, И жителите ти на подсвиркване; И вие ще носите укора произнесен против людете Ми. ИЗХОДЪТ ОТ ПРОРОЧЕСКИЯ СПОР Присъдата е запустение, неудовлетворение, криза и погибел (ст.9,13-15) 9 Гласът Господен вика към града, И мъдрият човек ще се бои от името Ти; Слушайте тоягата и Онзи, Който я е определил. 13 Затова и Аз като те поразих с люта рана, Ще те запустя поради греховете ти. 14 Ще ядеш, но няма да се насищаш, И гладуването ти ще остане във вътрешностите ти; Ще прибереш стоките си, но няма да ги отнесеш, И каквото отнесеш ще го предам на меч. 15 Ти ще сееш, но няма да жънеш, Ще изстискаш маслини, Но няма да се мажеш с масло, Ще изстискаш и гроздовата беритба, Но няма да пиеш вино. КОЙ ЩЕ НИ ПОКАЖЕ ДОБРОТО? Но, нека да се върнем на трите Божии изисквания, които формират «доброто» в най-широк смисъл. Ако ги изпълняваме, ние ще бъдем угодни на Бога. В тях е синтезирано всичкото добро. В Псалом 4:6 се казва: «Мнозина думат: Кой ще ни покаже доброто?». Хората в този свят не могат да дадат категоричен отговор на въпроса «Кое е добро?», но тук ние го намираме. Добро е „да вършиш праведното". Добро е „да обичаш милост" Добро е „да ходиш смирено със своя Бог" ДОБРО Е ДА ВЪРШИМ ПРАВЕДНОТО Добро е „да вършим праведното" - това е нещо, което с право се очаква от Божиите деца. В 1 Йоаново 2:29 апостолът казва: 29 Ако знаете, че Той е праведен, знайте, че и всеки, който върши правда, е от Него роден. А в 1 Йоаново 3:6-9 добавя: 6 Никой, който пребъдва в Него, не съгрешава; никой, който съгрешава, не Го е видял, нито Го е познал. 7 Дечица, никой да не ви заблуждава: който върши правда, праведен е, както и Христос е праведен. 8 Който върши грях, от дявола е; защото дяволът отначало съгрешава. Затова се яви Божият Син, да съсипе делата на дявола. 9 Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото неговият зародиш пребъдва в Него; и не може да съгрешава, защото е роден от Бога. 10 По това се разпознават Божиите чада и дяволските чада; никой, който не върши правда, не е от Бога, нито оня, който не люби брата си. ДОБРО Е ДА ОБИЧАМЕ МИЛОСТ Добро е „да обичаме милост". В Притчи 11:17 се казва: 17 Милостивият човек струва добро на себе си, А жестокият смущава своето тяло. И когато говорим за милостта, трябва да кажем, че милостта не е само някаква пасивна емоция, тя е активно желание да бъде премахната причината за страдание у другите. „Да обичаме милост" означава две неща. Първо, да бъдем заинтересовани за другите, и особено за тези, които са в беда....