Църква Свято място

Ключов стих: 1 Солунци 5:18: „Благодарете за всичко; защото това е Божията воля за вас в Христа Исуса.“ Искаме да завършим с благодарност този 21-дневен пост на църквата ни. Библията ни учи, че благодарността не е само чувство, но и действие. За нас това трябва да бъде начин на живот, който включва не само думи на благодарност, но и поведение, което изразява признателност за Божиите благословения. Благодарността е онова чувство на удовлетворение, което ни помага да продължим по пътя на живота с още по-голяма сила. Като хора можем да показваме благодарност и да приемаме благодарност, което показва Божия почерк в нашите сърца. Насърчени сме от Божието Слово “във всичко да благодарим, защото това е Божията воля за нас в Исус Христос”. Божията воля за всеки човек е да има благодарно сърце към своя Създател и към тези, които са около него. Като Божии хора, на нас ни е заповядано да “благодарим на Бог във всичко”, да “пеем на Господа и да Му благодарим”, и “сърцето ни да бъде изпълнено с благодарност към Бога. Нашата благодарност трябва да бъде като отношение и да не зависи от външни фактори или благополучие. Завършваме поста ни с благодарност. С благодарност преди да сме видели благословение. С благодарност за онези неща, които имат да станат и са под контрола на Бог. С благодарност за годината напред преди да сме я изживяли. С благодарност към Бог за това, което Той знае, а ние не и Му се доверяваме. И с благодарност за това време на молитва и пост, в което Той ни говореше и докосваше животите ни. С благодарност и с очакване! Нека се молим: Господи, благодарим Ти за всичко, което направи през този пост с нас. Благодарим ти, че чуваш нашите молитви. Благодарим Ти за благословенията, изцеленията и откровенията, които ни даде и ще ни дадеш през 2025г. Помогни ни да живеем с благодарност всеки ден. Нека животът ни бъде свидетелство за Твоята добрина. Нека животът ни бъде благодарност пред Твоя трон. Всичко в живота ми е от Теб и чрез Теб. Очаквам да видя с надежда какво си приготвил за мен, моето семейство и нашата църква “Свято място”! Ти Си Бог, който изненадваш Своите Си! С нетърпение те очаквам в живота си! Прояви се! Живей с мен! А аз ще те прославям и ще ти благодаря във всичко! Обичам те! Амин! Отделете време да прочетете и размишлявате върху стиховете за лично изследване: Псалом 95:2; 100:4-5; 107:1; 136:1; Ефесяни 5:20; Филипяни 4:6; Колосяни 3:15,17;

Ключов стих: Псалм 122:6: „Молете се за мира на Йерусалим: Нека благоденстват онези, които те обичат.“ Израел е народ, избран от Бог, за да бъде “светлина за народите” и да бъде пример за останалия свят в отношенията си с Бога. Израел е онзи народ, чрез който Бог се изяви на земята. Народ, който беше носител на Божието Слово и наредби. Народ, сред който Исус дойде, живя и служи. Народ, извършил своето на времето си, но и народ, в който Бог ще се прослави и ще извърши Своята работа в последните времена, така че да завърши делото Си и сред тях. Божието Слово ни казва винаги да благославяме този народ, от който произлиза нашата вяра. Църквата е Тялото на Христос на земята. То е съставено от хиляди църкви по лицето на цялата земя, част от което е и нашата църква “Свято място”. Църквата не е просто физически храм, а духовно здание. Тя е изградена от хора с много различни характери, индивидуалност и култури. Ето защо тя не може да бъде еднаква, да изглежда еднакво, та дори и да говори за Божието Слово и Благата Вест по един и същ начин! Бог гледа по добър начин на различността и няма проблем с това, че Църквата Му е различна във всяко кътче на земята. Идеална църква по света няма, но Христос възлюби Църквата Си и предаде Себе Си за нея. Макар и да не е точно това, което Христос иска от нея, Той я изгражда и освещава. Христос ще се завърне скоро за Своята Невяста - Църквата, от която сме част и ние. Това ще се случи в края на времената. А кога е това? Библията казва, че само Отец знае. Това ще бъде грандиозно и видимо за всички хора. Христос ще се яви “в облаците” със “сила и голяма слава”. При Второто пришествие ще има възкресение на мъртвите, ще има битка на земята между всички народи и Христос и ще настъпи съдът, който ще раздели праведните от неправедните. Праведните ще влязат в Царството на Бога, което ще бъде на обновената земя, а неправедните ще бъдат осъдени в огненото езеро, където ще бъдат във вечни мъки. Всичко това очакваме с надежда в Христос и се молим да се случи скоро и Бог да съкрати дните на скръб, заради Своите си. А ние да сме готови за срещата си с Него! Нека се молим: Господи, молим Те за мир в Израел и благословение за Твоя народ. Дай мир на Израел и ги води като нация да те познаят и да обърнат сърцата си към Теб. Молим се за Твоята Църква по света – да бъде силна и вярна. Да бъде това, което Ти искаш от Нея и ние да сме включени във всичко, което искаш за Своите Си. Нека да вършим Твоята воля в тези последни дни! Помогни ни да живеем в очакване на Твоето завръщане и да бъдем готови за срещата с Теб. Съкрати дните на скръб по лицето на земята! Дойди, Господи! Дойди! Амин. Отделете време да прочетете и размишлявате върху стиховете за лично изследване: Битие 18:18-19; Второзаконие 7:6; Изход 19:5-6; Римляни 11:1-2; Матей 28:18-20; Откровение 19:7-9; Римляни 1:4-6; Агей 2:7; Матей 24:30-31; Марк 13:26; Деяния 1:11; 1 Солунци 4:16-17; Откровение 19:11-16; 2 Петрово 3:10;

Ключов стих: 1 Тимотей 2:1-3: „И тъй, увещавам преди всичко да отправяте молби, молитви, прошения и благодарения за всички човеци, за царе и за всички, които са на власт, за да водим тих и спокоен живот в пълно благочестие и сериозност. Това е добро и благоприятно пред Бога, нашия Спасител.“ Бог ни е поставил да се родим и живеем в България. Прекрасно късче земя, което допълва всичко, което Бог е творил на земята. Красота, която няма равна и не се повтаря никъде другаде по света. В тази страна Бог е решил да се родим, да живеем и да служим. Нека примем за нас думите на Исус към учениците си, когато се възнасяше: “и ще бъдете свидетели за Мен както в София, така и в цялата България, и на Балканите и до края на света”. Трябва да се молим за София и България и да се включим в Божието Дело за нацията ни със силата, която Святият Дух ни дава. Промяната в България е трудна, но не е невъзможна. Страната ни се променя, макар и бавно. Вярваме, че и ние сме родени за време като това! Бог ни призовава да се молим за властите – независимо дали сме съгласни с техните решения. Те имат тежка отговорност да ръководят нации и общества. Нашата молитва може да донесе мъдрост, почтеност и стабилност в техните действия. Властите са поставени от Бога. Апостол Павел ни насърчава да се подчиняваме на властите, които са над нас, защото няма власт, която да не е от Бога и че който се противи на властите, се противи на Бога, а противниците на Бога осъждат себе си. Бог създаде управлението, за да установи ред, да наказва злото и да насърчава правосъдието. Нека се молим за тях и да сме спокойни, че ако те не си вършат работата така, както трябва, Бог ще се занимава с тях, защото възмездието и съда са в Него, не в нас. Как се подчиняваме на властите? Апостол Павел ни го казва: “Отдавайте на всички дължимото: на когото се дължи данък - данъка, на когото мито - митото, на когото страха - страха, на когото почит - почитта” /Римляни 13:7/. Подчиняваме на властите като плащаме данъци, като спазваме правилата и законите, като показваме уважение към представителите на властта и се молим за тях. Ако поискат съвет и молитва от нас - даваме ги. Само ако се опитват да ни заплашат, заради вярата ни, имаме право да противопоставим, но да продължим да се молим за тях. Нека не забравяме, че нашата борба не е срещу кръв и плът, а срещу началствата и властите в духовни места. Нека се молим: Господи, благодарим ти за България - страната, в която си ни поставил да живеем, обичаме и служим. Благодарим ти, че сме родени за време като това и искаме да извършим Твоята воля в България! Научи ни как да се молим за страната ни! Благослови я и я пази. Нека над страната ни има мир и управниците в нея да имат страхопочитание към Теб и да търсят съвети от Твоите хора! Изпрати Святия Си Дух да води и укрепва сърцата на всички управниците и власти на България. Давай им мъдрост да вземат правилни решения. Пази сърцата им от корупция. Дай им състрадание към народа, който ръководят и смирение, за да не се превъзнасят над него. Нека водят с честност и любов, а не с егоизъм и гордост. Благослови всяка тяхна стъпка и решение, за да се изпълни волята Ти за мир, справедливост и просперитет на народа ни. Нека управниците и Църквата ти в България да работят заедно за благото на народа ни в дух на разбирателство и уважение. Защити родината ни от всяко зло и нека България да бъде благословена и пазена от Теб. Помогни ни да не се измаряме да се молим за управниците ни и да ги благославяме повече, отколкото да ги обсъждаме, за да имаме спокойствие и благословение в нашите дни на земята! Амин. Отделете време да прочетете и размишлявате върху стиховете за лично изследване: Римляни 13:1-4; Ефесяни 6:12; Данаил 2:21; 1 Петрово 2:13-14; Тит 3:1; Притчи 8:15-16; 29:2; 2 Царе 23:3; Йоан 19:11; 2 Летописи 7:14-16;

Ключов стих: Филипяни 4:19: „А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава чрез Христос Исус.“ Библията ни насърчава да работим усърдно, да управляваме парите си разумно и отговорно, да бъдем щедри и да не поставяме парите на първо място в живота си. Работата е не само средство за препитание, но и начин да служим на Бог и на ближния, като изразяваме любов и грижа за тях. Божието Слово ни предоставя важни уроци за това как да се отнасяме към парите и труда. Важно е да поставяме Бог на първо място в управлението на нашите финанси и да бъдем щедри и отговорни. Финансите и труда ни за тях са основна част от нашия живот, но Бог ни напомня, че не те са нашия източник, а Той Самият. Ето защо трябва да почитаме първо Него /със своите десятъци/. Парите могат да станат изкушение, което да ни отклони от духовните ни цели и от отношенията с Бога. Любовта към тях е зло, затова трябва да гледаме на тях само като средство и благословение, което може да бъде за благословение на нас или на другите. Работата ни, бизнесът ни и успехът са дарове, които ще водят до благословение, ако ги вършим с честност и в послушание към Бог. Бог ни призовава към честност, щедрост и доверие в Неговото снабдяване. Исус насърчава всички да даваме “Кесаревото на Кесаря /данъците към държавата/, а Божието да дадем на Бога” /десятъците/. Апостол Павел ни насърчава всеки да дава както е решил в сърцето си и не по принуда, защото Бог обича да даваме с радост! Ако работим за някого, е важно да се молим и благославяме работодателия си и да работим не като за пред хора, но като за пред Бог. А ако работим за себе си, е важно да се молим и благославяме нашите клиенти и работници. Да се държим с работниците ни не като господстващи над тях с жестокост и несправедливост, но да им показваме доброта и грижа, като им отдаваме нужното и заслужено възнаграждение, без да ги ощетяваме. Да бъдем благословение за тях така, както и Бог е благословение за нас. Нека се молим: Господи, благодаря Ти, че Си моя източник на всяко благословение. Помогни ми да управлявам финансите и работата си мъдро. Научи ме да бъда честен, усърден и щедър. Благослови труда на ръцете ми и го направи свидетелство за Твоята слава. Нека всички мои начинания бъдат благословени от Теб. Моля те да живея във финансова стабилност и благополучие, за да може да има семейството ми повече от достатъчно и да мога, без нищо да ме притеснява, да помагам на тези, които имат нужда. Помогни ми да имам правилно разбиране за всичко свързано с финансите ми. Благослови Духовния ми дом, за да има храна в дома Ти! Ти знаеш всички мои нужди и желания. Моля Те да благословиш труда на ръцете ми и да ми дадеш възможности за растеж и разширяване! Оставам всичко това в Твоите ръце и вярвам, че ще се прославиш! Амин. Отделете време да прочетете и размишлявате върху стиховете за лично изследване: Битие 2:15; Ефесяни 4:28; Притчи 3:9-10; 10:4; 22:7; 1 Тимотей 6:10; 2 Коринтяни 9:7; Малахия 3:10; Колосяни 3:23; Псалом 1:1-3; Исус Навин 1:8; Филипяни 4:6-7;

Ключов стих: Галатяни 5:13: „Чрез любовта служете си един на друг.“ Служенето е естествен израз на вярата ни и любовта ни към Бога. Служейки на другите, ние служим на Христос. Участието в Божието дело изисква посвещение, готовност и смирение. Бог ни призовава да бъдем активни в Неговата мисия на земята. Бог ни призовава да бъдем служители – не само в църквата, но и в света. Любовта към ближния е основа на всяко служение. Да обичаме означава да виждаме хората през очите на Христос и да бъдем готови да им помагаме. Всеки от нас има уникални дарби и таланти, които могат да бъдат използвани за Божията слава. А своите си Бог изпълва с духовни дарби, които според 1 Коринтяни 12:8-10 са мъдрост, знание, вяра, изцеление, пророчество, разпознаване на духовете, говорене на езици и тяхното тълкуване. Дарбите не са дадени за лична слава, а за изграждане на тялото Христово /Църквата/ и за служение на другите. Апостол Павел ни насърчава да копнеем за духовните дарби, но винаги в контекста на любовта, за която говори в предходната глава /1 Коринтяни 13 глава/. Бог ни дава уникални таланти и способности, с които да си служим. Нашата задача е да ги развием и да ги използваме в служба на другите. Служението не е ограничено само до стените на църквата, а включва помощ на нуждаещите се, посещение на болни, вдъхновение за отчаяни. Любовта към ближния е най-голямата заповед след любовта към Бога. Бог ни призовава повече да даваме, отколкото да получаваме. Животът, отдаден в служение и жертва, е живот, който прославя Бога. Ако сме верни в малкото, в което ни е призовал, Той ще ни постави над многото. Нека бъдем готови за това! Нека се молим: Господи, благодаря Ти за възможността да служа на Теб и на хората. Дай ми сърце, пълно с любов, и очи, които виждат нуждите на другите. Помогни ми да бъда Твоите ръце, крака и уста в този свят. Води ме какво да правя и как да ти служа! Искам да преживявам Твоето сърце за хората и ако не ги обичам или ми е трудно да ги обичам, моля Те, дай ми Твоята любов към тях. Изпълни ме с Твоята любов, за да им служа, сякаш Ти го правиш. Нека виждат в мен Теб, Исусе! Помогни ми да намеря своето място в Твоето дело и на Твоята нива! Помогни ми да виждам всичко в този свят така, както Ти го виждаш и да служа на другите така, както Ти би им служил на земята! Амин. Отделете време да прочетете и размишлявате върху стиховете за лично изследване: Матей 25:40; 1 Коринтяни 12:8-10; 13 глава; 14:1; Матей 22:39; 25:14-30; Деяния 20:35

Ключов стих: Псалм 150:6: „Всичко, което диша, нека хвали Господа!“ Хвалението и поклонението са израз на нашата любов и признателност към Бога. Това е време, в което забравяме за себе си и се съсредоточаваме върху Него. Хвалението към Бог трябва да бъде основна част от живота ни. В най-простият смисъл на думата, хвалението е “вдигане на радостен шум за Господа”. То се характеризира с външно проявление, изразяване с песни, викане, скандиране, музика, танцуване и други външни прояви. Издигането на ръце към Бога изразява нашата искрена любов, всеотдайност и доверие към Него. Понякога не искаме да хвалим Бога, защото душата ни е много сломена от нещата, които сме преживяли. Но Библията ни насърчава точно тогава да Му отдадем жертва на хвала. Когато Го хвалиш и ти е най-трудно, врага бива ударен най-силно. Той е очаквал да си съсипан от всичко, а ти издигаш ръце, усмихваш се и хвалиш Бога като за последно. Слава на Бога! Хвалението е наша сила във всяка ситуация. Когато хвалим, ние издигаме Бога над обстоятелствата. Той е достоен за хвала, извършил е велики дела, Словото ни го заповядва, добро нещо е и е сила за живота ни! Кога трябва да хвалим Бога? По всяко време докато сме живи, в утеснение, когато сме унили, когато всичко около нас сякаш се разпада и когато сме щастливи и радостни. Винаги! Поклонението е по-тихата и интимна част от хвалата ни. Дълбок акт на отдаденост и почит. Включва както външни действия, като коленичене, падане по очи на земята, така и вътрешно признание и благоговение в святост. Поклонението е пълно предаване на Господа. Посвещение към Бог не за дни или години, а за цял живот. Нека се молим нашето хваление да е истинско в Дух и истина. Животът ни да е истинско поклонение и благоухание пред Неговия трон. Нека се молим Църква “Свято място” да бъде място на необикновена и дълбока хвала. Вярваме, че Бог дава на нашата църква голям дух на поклонение, което ще носи чудеса. Докато хвалим Бог, Той ще слиза с изцеление, с кръщение в Святия Дух и с дарбите Си. Хвалението и поклонението ни ще бъдат място на слава и свобода. Силно животопроменящо хваление в Божия Дом. Нека се молим и за тима за хваление в църквата ни - да бъдат истински проводници на всичко, което Бог иска да преживяваме. Нека се молим: Господи, благодаря Ти за привилегията да Те хваля. Помогни ми да Те почитам с целия си живот и с всичко вътре в мен. Нека моето поклонение бъде искрено и изпълнено с любов. Издигам Твоето име над всичко. Ти си сътворил всичко и душата ми се вълнува, гледайки колко страшно и чудно съм създаден и как цялото творение говори за Твоето съществуване. Помогни ми да те хваля във всяко състояние на живота ми. Помогни ми да хваля името Ти с искрено сърце не само с думи, но и с живота си! Нека животът ми да бъде угодна хвала пред трона Ти! Амин. Отделете време да прочетете и размишлявате върху стиховете за лично изследване: Псалом 9:11; 18:49; 30:4; 34:1; 35:18; 48:10; 66:8; 81:1-5; 107:15; 111:1; 118:14; 150:6; Йоан 4:24; Ефесяни 5:19-20;

Ключов стих: Матей 18:20: „Защото, където двама или трима са събрани в Мое име, там съм Аз посред тях.“ Църквата не е просто сграда – тя е духовно семейство, събрано в името на Исус Христос, Синът на Бог. Тук намираме подкрепа, насърчение и възможности да служим на Бога и на хората около нас. Църква “Свято място” е протестантска църква в София, която вярва в Бог и обича хората! Църква, която се стреми да създава атмосфера, в която Бог да слиза и да променя всичко. Духовно семейство, в което се стремим да имаме дълбоко хваление и поклонение, усърден молитвен живот, здраво библейско поучение, силни взаимоотношения на приятелство и общение между хората и различните поколения, показващи състрадателна грижа към нуждаещите се и активно благовестващи в света около нас. Църква “Свято място” винаги ще приема и обединява хора от всякакви възрасти, раси, пол и семейно и социално положение. Ние сме църква, която приема и зачита авторитета на Библията, като изповядваме със силни убеждения библейската истина за Троицата, човека, живота на тази земя и вечността. Поставяме молитвата, поклонението и дързостното проповядване на Божието Слово като основни приоритети. Като църква вярваме и в основополагащата сила на домашните групи през седмицата, където всеки има възможност да бъде опознаван и приеман, като му служим лично в една неформална среда и общение. Стремим се да бъдем винаги водени и вдъхновявани за всяко решение от Святия Дух. Даваме възможност на всеки вярващ да служи чрез своите дарби и таланти сред нас, но след като стане част от църквата и възприеме като свои ценностите, вярата и културата на “Свято място”. Молим се и търсим водителството на Бог къде да се протягаме и да показваме Божията любов, състрадание и грижа към нуждаещи се - както към вярващите в Божия дом, така и към невярващите и нуждаещите се в света. Посветили сме се да носим Благата вест за Исус Христос и Неговото спасително дело на всеки човек около нас, като се стремим да правим от тях ученици, които са способни и други да научат! Нека се молим за пасторите и целия духовен съвет, които бдят в молитва пред Бог, за да търсят мъдрост и правилно водителство за духовното ни семейство. Нека се молим за всички вярващи в нашата общност, за да продължим да растем в Божията благодат и единство, въпреки различията помежду ни. Нека се молим за всички, които са чули Благата вест, но все още не са се посветили на Бог и в дома. Нека се молим през 2025г. църквата ни да бъде разширена и да изпълни Божията воля на земята и в града ни за този отрязък от време. Отделете време да прочетете и размишлявате върху стиховете за лично изследване: 1 Коринтяни 12:12-27; Ефесяни 1:22-23; Ефесяни 4:3,15-16; Римляни 12:4-5; Матей 16:18; 1 Петрово 2:5; Деяния 2:42; Йоан 17:21; 1 Коринтяни 1:10; Колосяни 3:14; Псалом 133:1; Филипяни 2:2; 1 Йоан 1:7;

Ключов стих: Битие 2:18 “Не е добре за човека да бъде сам, ще му създам подходящ помощник”. Семейството е ключова част от Божия план за човечеството. Бог създава мъжа и жената и ги събира в съюз. Бракът е основната структура, върху която се изграждат семейните отношения. Семейството се състои от един мъж и една жена (следват децата). Мъжът трябва да обича жена си, както Христос обича църквата и даде живота си за нея. А жената да бъде подкрепяща и подчинена на мъжа си, както Църквата е подчинена на Христос. С тези напътствия Бог насърчава и предизвиква взаимна любов и респект между съпрузите. Семейството не е просто биологична връзка, а духовно единство, което отразява Божията любов. Семейството трябва да се гради върху любов, взаимно уважение и духовни принципи. Децата са дар от Бог за семейството. Те трябва да бъдат насърчавани да участват в молитвата, изучаването на Божието Слово и хвалението към Бог, както в семейството у дома, така и в богослуженията на местната църква. Това ще им помогне да изградят силна връзката с Бог от ранна възраст. Родителите са първите учители на децата, които ги водят към Господа. Църквата е просто помощник в това. Според Библията една от най-важните отговорности на родителите е да възпитават децата си в Божиите пътища. Ето защо трябва да показваме пример на децата си в любовта им към Бога и посвещението в Божието Царство и църквата. Често като родители слагаме приоритет на светското образование над духовното им развитие. Образованието в училище и университетите е изключително важно, но не трябва да забравяме и стиха, който важи с пълна сила и за децата ни: «Първо търсете Неговото царство и всичко останало ще ви се прибави». Един ден ще отговаряме пред Бог и затова дали сме ги учили на това първо да търсят Него и Царството Му. Бог трябва да е включен на 100% в семейството. Необходима е Неговата помощ, за да се гради здраво, силно и обичащо се семейство. Но Бог няма да свърши нашата работа. Ето защо трябва да градим заедно в молитва, постоянство и работа върху характерите ни. Вярваме, че здравите семейства изграждат здрава църква и здраво общество! Нека се молим: Господи, благодаря Ти за моето семейство. Помогни ни да бъдем единни в любовта Ти. Дай ни мъдрост и сила да изграждаме дом, в който Ти си центъра. Свързвай ни в едно! Дай ни да видим другия през Твоя поглед и ни помогни да виждаме повече положителните му качества, отколкото недостатъците. Помогни ни да изградим стабилно семейство със силни християнски и правилно подредени приоритети. Благослови децата ни! Дай ни мъдрост как ги възпитаваме да ходят в Твоите пътища, да ги изграждаме в доверие и вярност към Теб, а след това да им помогнем и в останалите аспекти на живота. Молим Те, помогни ни, съветвай ни и ни дай мъдрост и сила за правилен градеж на домовете ни! Молим Те и за тези, които все още не си поставил в семейства. Моля Те да не се чувстват самотни, но да живеят в Твоята пълнота от радост и с онзи мир, който само Ти можеш да дадеш! Амин. Отделете време да прочетете и размишлявате върху стиховете за лично изследване: Исус Навин 24:15; Псалом 68:6; Битие 2:24; Матей 6:23; Притчи 22:6; Ефесяни 6:1-4; 1 Коринтяни 13:4-7; Псалом 127:3; Притчи 4:2; Ефесяни 5:22-33; Колосяни 3:18-21; 1 Тимотей 5:8; Псалом 127:1; Притчи 14:1

Ключов стих: Псалм 37:5: „Предай на Господа пътя си и уповавай на Него, и Той ще те насочва.“ Има неща, които не можеш да контролираш колкото и да искаш да го правиш. Те просто идват и се случват. И точно в този момент най-важна е твоята реакция. От нея зависи развитието на ситуацията и състоянието на душата ти и как ще преминеш през ситуацията – дали тя ще те победи или ти ще надвиеш над нея с мъдрост? В трудната ситуация изобщо не е времето да се разколебаваш в Бог и да допускаш Сатана да те лъже с лъжите си. В Христос можеш всичко! Той няма да ти даде да понесеш повече от колкото можеш да носиш. Довери Му се, за да се покаже силен. Страхът в трудната ситуация ще те парализира, но упованието ти в Бог - “Не аз, но Ти, Господи! Аз не мога, но Ти можеш!”, ще те направи да преминеш през тежката ситуация като повече от победител. Точно там, на ръба на всичко се довери на надеждата си - Христос. Той ще те укрепи, ще те вдигне на ръце и ще те пренесе на отсрещния бряг. Вижте Библията какво казва за такъв труден момент: “като се дръжим за постоянната пред нас надежда, която имаме за душата си като здрава и непоклатима котва” /Евреи 6:11-20/. Животът е изпълнен с трудности и предизвикателства, но нашето упование в Бога е това, което ни държи силни. Доверието в Господа е избор, който правим, дори когато обстоятелствата изглеждат мрачни. Може в теб да има силен сблъсък между реалността и страховете ти, но вярата в теб трябва да надделее. Когато се сблъскваме с проблеми, естествено е да се чувстваме уплашени или несигурни. Но Бог ни призовава да ходим „по вода“, да държим погледа си върху Него и да вярваме, че Той работи за нашето добро. Не се пречупвай под тежестта на трудностите, а ги предай на Този, който може да ги носи вместо теб. Нашата роля е да погледнем на Него, да се хванем здраво за ръката Му! Нека се молим: Господи, благодаря Ти, че Си моята скала и утеха. Вярвам, че Си с мен във всяка трудност. Помогни ми да не се страхувам, но да ходя в Твоята сила. Дай ми мъдрост и смелост да преминавам през предизвикателствата с вяра. Чрез Теб, ще бъда силен и храбър, няма да се боя, нито ще треперя от нещо, защото Ти вървиш пред мен и с мен. Знам, че няма да ме оставиш и имам сигурност в Теб! Благодаря ти, че ме правиш да раста в трудните моменти Моля те промени ми мисленето в тези моменти на трудности, за да те прославям с реакциите си в тях! Помогни ми да бъда повече от всякога смел и решителен! Амин. Отделете време да прочетете и размишлявате върху стиховете за лично изследване: 1 Петрово 5:8; Ефесяни 4:27; Римляни 14:4; Ефесяни 6:10; Филипяни 4:13; Притчи 24:16; Евреи 11:33-34; Второзаконие 31:6; Исая 43:19;

Ключов стих: Притчи 3:5-6: „Уповавай на Господа с цялото си сърце и не се облягай на своя разум. Във всичките си пътища признавай Него, и Той ще оправи пътеките ти.“ Бог обича да води, насочва, подкрепя и ръководи Своите хора. Човекът ще бъде благословен, ако се довери на своя Създател да напътства решенията, действията и пътя, по който да върви. Божието водителство е като компас за живота ни. Святият Дух е нашият Учител, Утешител и Водач. Когато се доверим на Бога и Го търсим, Той ни води в най-добрия път. Бог може да води човека чрез Своето Слово! Библията дава принципи, които помагат да се разпознае Божията воля за всичко. Той води и дава насоки по време на молитва и общение с Него. Бог често отговаря чрез вътрешен мир, яснота на мисълта или обстоятелствата. Води и чрез Святия Си Дух. Той подтиква сърцето на вярващия, дава мъдрост и помага да се разпознават правилните решения. Понякога Бог води и чрез обстоятелства - врати, които се отварят или затварят. Бог води и чрез съвет от мъдри и духовни хора. Божието водителство е нещо лично и уникално за всеки вярващ, но винаги е свързано с доверие в Божията любов и добър план за живота. Понякога няма да съвпада с нашето желание, но тук е нужно покорство и послушание към Неговата воля. Не винаги ще разбираме всичко, но Той вижда и знае всичко. Ето защо трябва да Му се доверим. Не е лесно да предадем контрола, но това е ключът към истинската свобода. Помислете: В кои области трябва да позволите на Бога да води живота ви? Нека се молим: Господи, предавам живота си в Твоите ръце. Научи ме да чувам гласа Ти и да се доверявам на водителството на Святия Дух. Води ме във всяко решение и ме пази от погрешни стъпки. Научи ме да Те чувам и разбирам. Говори ми така, че да те разбирам! Благодаря Ти, че винаги Си до мен! Поеми контрола на живота ми, защото ти знаеш кое е най-правилното за моя живот, кога да го имам и къде. Напълно ти се доверявам! Ела и вземи ръката ми и ме води! Амин. Отделете време да прочетете и размишлявате върху стиховете за лично изследване: Йоан 16:13; Псалом 32:8; Исая 30:21; Псалом 23:1-3; Йоан 8:12; Яков 1:5; Исая 58:11;

Ключов стих: Ефесяни 5:16: „Използвайте времето си добре, защото дните са зли.“ Създадени сме да живеем във времеви рамки. Бог живее извън времето и пространството, но ние сме поставени да живеем във време - дни, месеци и години. Животът на човека е кратък и преходен. Ето защо е важно да използваме времето си на земята мъдро. Времето е ценност и не трябва го губим в незначителни неща. Управлението на времето е не само практичен, но и духовен въпрос. Когато поставяме Бог на първо място, Той ни помага да подреждаме приоритетите си правилно. Първо, трябва да тръсим Бог и Неговото Царство и всичко останало ще ни се прибави. Но първо е Той! Не трябва да Го търсим в края на деня. Ако остане време. Да Му дадем остатъците от времето ни и да Го търсим в нашата умора. Това ли заслужава Той? Да подредим правилно приоритетите си означава, да сме управлявали правилно времето си. Да поставим Бог и духовните цели на първо място в живота ни, ще ни помогне да структурираме времето си в съответствие с вечните ценности. Така ще изживеем времето си на земята пълноценно. Библията ни учи да отделяме време за молитва, размисъл и изучаване на Божиите думи. Когато имаме време за Бог и Неговото Слово ние ще управляваме времето си по начин, който е угоден на Бога. Библията не ни призовава да прекарваме всичкото си време в работа, а да намерим баланс между усилията ни и нуждата от почивка. И понеже това е слабост в човека - само да работи или само да почива, за това Бог обвърза почивката със заповед. Човекът трябва да почива така, както Самия Бог си почина. Трябва да намира време за почивка, заради себе си и за да почита Бог с почивката си! Да управляваме правилно дните си включва да имаме качествено време на взаимоотношения с хората, които обичаме - нашето семейство, приятели и ближни. Това е важно не само за тях, но и за нас. Библията ни насърчава и да разпределяме времето си така, че да имаме време и да служим на другите. Служенето на другите и живеенето в любов към ближния е ключова част от християнския живот. Да служим на другите, но първо на хората от нашия дом на вяра! Често животът ни е изпълнен с много задачи, които ни разсейват от най-важното. Бог ни призовава да бъдем мъдри настойници на времето, което ни е дадено. Помислете: Какви са вашите приоритети? Дали те отразяват Божията воля? Нека се молим: Господи, благодаря Ти за времето, което ми даваш. Моля те за мъдрост как да разпределям времето си правилно! Искам да използвам времето, което ми подаряваш на тази земя по най-добрия начин. Помогни ми да го използвам мъдро и да поставям Теб на първо място. Научи ме да управлявам времето си така, че да живея за Твоя слава. Благослови решенията ми и ме води в правилните пътища. Амин. Отделете време да прочетете и размишлявате върху стиховете за лично изследване: Псалом 90:12; Яков 4:14; Матей 6:33; Марк 6:31; Галатяни 6:10; Ефесяни 2:10; Псалом 1:2; 2 Тимотей 3:16-17; 1 Тимотей 5:8; Ефесяни 5:21;

Ключов стих: Ефесяни 6:11-12: „Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола. Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу световните управители на тази тъмнина.“ Да се облечеш с Божието всеоръжие означава да възприемеш духовната защита и сила, която Бог предлага на вярващите, за да устоят на изкушенията и да преодоляват препятствия в живота си. Християнският живот е битка, но не с физически оръжия. Призовани сме да воюваме духовно, използвайки Божието всеоръжие – ходене в истината, живеещи живот на праведност, изпълнени с мир и вяра, сигурни в спасението си, изпълващи се с Божието Словото и пребъдващи постоянно в молитвата. Обличането с Божието всеоръжие е начинът, по който вярващите се подготвят духовно за битките в живота си. То не е само за защита, но и за активен напредък в духовния живот. Използването на Божието всеоръжие изисква постоянно търсене на Бога, вяра, познаване на Неговото Слово и активно прилагане на Неговите принципи в ежедневието. Духовното воюване според Библията се отнася до борбата на вярващия срещу духовните сили на злото (сатана и неговите демони). Апостол Павел разгръща идеята за духовното воюване като разрушаване на “всяко високо нещо, което се издига против познанието на Бога” /2 Коринтяни 10:3-5/. Апостол Петър предупреждава да бъдем “трезвени” и “будни”, защото “противникът ви дявола обикаля като рикаещ лъв, търсейки кого да погълне” /1 Петрово 5:8-9/. Вярващият трябва да устои като стои в твърда вяра. А Яков допълва към другите: “Покорете се на Бога, устоявайте на дявола и той ще бяга от вас.” /Яков 4:7/. Сатана е врагът, който се стреми да разруши нашата вяра и взаимоотношения с Бога. Ние обаче имаме победата чрез Христос. Стоим твърдо в Него, защото знаем, че битката вече е спечелена. Нека се молим: Господи, укрепи ме в духовната битка. Помогни ми да облека Твоето всеоръжие, за да съм подготвен за хитростите на Сатана, с които ще иска да ме оплете. Помогни ми да се облека с пояса на истината, за да бъда предпазен от лъжата и заблудите на този свят. Обличам бронята на правдата, която да защитава сърцето ми от силата и опиатите на греха и отчаянието. Обувам нозете си с готовност да проповядвам мир и благовестието на Твоето Царство. Вземам щита на вярата и го слагам пред себе си, за да угася всички стрели на злото срещу мен. Обличам и шлема на спасението, за да пазя ума си в Твоята истина, че си ме спасил и възстановил като Царски Син/Дъщеря и да не се поддавам на съмнения и страх. А в ръката си ще държа меча на Духа, който е Твоето Слово, за да се съпротивлявам на всяко зло и да разкривам Твоята светлина. Помогни ми да нося Твоето всеоръжие и да стоя твърдо срещу врага. Моля те, Господи, да ме дариш със сила, мъдрост и постоянност в молитва, за да мога да пребъдвам в Теб и да се преборя с всички нападения на врага. Помогни ми да бъда твърд в молитва и бдителен във всяко време, да търся Твоето лице и да се доверявам на Твоята милост и защита. И моля те, научи ме да живея в Твоята победа и да бъда светлина в този свят. Благодаря Ти, че винаги си с мен. Амин. Отделете време да прочетете и размишлявате върху стиховете за лично изследване: Римляни 8:37; 1 Йоан 4:4; Откровение 12:11; 1 Йоан 2:13; Евреи 12:4;

Ключов стих: Исая 53:5: „Но Той беше наранен поради нашите престъпления, бит беше поради нашите беззакония; наказанието, докарващо нашия мир, беше върху Него, и с Неговите рани ние се изцелихме.“ Апостол Павел ни разкрива, че нашето естество се стои от три компонента - дух, душа и тяло. Ние сме духовно същество, което притежава душа и е поставено да живее във физическо тяло. Бог решава и първо създава нашето тяло, за да приготви къщата, в която за известно време да живеят на земята духа и душата ни. Когато Бог вдъхва в тялото дух, между духа и тялото се образува душата. Жизненото дихание на човека. Той се оживотворява. Първоначално душата е била прилепена към духа, но след грехопадението духа на човека е отделен от Бог, а душата се прилепя и влияе от тялото. Така отделен от Бог, човек се омърсява и наранява от този свят, поради нуждите на тялото и душата. Така цялата същност на човека има нужда от изцеление и възстановяване. Апостол Павел казва “А сам Бог на мира да ви освети напълно; и дано се запазят непокътнати духа, душата и тялото ви без порок, до пришествието на нашия Господ Исус Христос” /1 Солунци 5:23/. Нека се молим нашите дух, душа и тяло да бъдат изцелени и да бъдат пазени и непокътнати до пришествието на Господ. Душата ни да се прилепи към духа ни и да започне да се определя от вътре навън, от Бог и духа ни, а не отвън и онова, което останалите смятат за нея. Бог е нашия Изцелител. Изцелението е част от завета, който имаме чрез Христос. В Неговата жертва е скрита силата да ни възстанови напълно. Къде в живота ви има нужда от изцеление – в тялото, душата или духа? Бог не е само свидетел на нашата болка – Той е Този, който действа и носи изцеление. В Неговите рани ние сме изцелени! Нека се молим Бог да ни изцелява и да пази здраветж ни. Дори и да допусне да преминем през нещо, да бъде бързо и без последствия. Нека ръката Му да бъде над нас! Нека когато поемаме от символите на Господната трапеза, да вярваме за изцелението ни, защото Христовото тяло беше разчупено за нас, за да имаме сила за живот! Нека поемайки от Господната трапеза, в нас да слиза изцеление в духа, душата и тялото ни. Нека докато постим и се молим в този 21 дневен пост и молитва, Бог да изцелява цялата ни същност. Нека се молим: Господи, благодаря Ти, че Си нашият Изцелител. Моля Те да докоснеш всяка област от живота ми, която се нуждае от изцеление. Помогни ми да живея в свобода и здраве в дух, душа и тяло. Нека винаги духа ми да бъде свързан с Тебе. Нека душата ми да бъде изцелена от всички наранявания от този свят и нека бъде изпълнена с Твоята любов, мир и радост! Изцелявай и защитавай тялото ми, за да мога да ти служа с всичко в мен без да бъда възпрепятстван от болести! Нека животът ми бъде свидетелство за Твоята сила и милост. Амин. Отделете време да прочетете и размишлявате върху стиховете за лично изследване: Исая 53:4-6; Псалом 147:3; Изход 15:26; Псалом 22:20; 3 Йоаново 1:2; Псалом 103:2-3; Матей 4:24; Матей 8:16-17; Йоан 14:13-14; 1 Петрово 2:24; Яков 5:14-15;

Ключов стих: Неемия 8:10: „Радостта в Господа е вашата сила.“ Радостта в Господа е много повече от емоция – тя е извор на сила, който идва от нашите взаимоотношения с Него. Тази радост не зависи от обстоятелствата и от външни фактори, хора и преживявания, а от нашето доверие в Божията вярност и любов. Често хората търсят радост в материални притежания, успехи или преживявания, но тези неща са временни. Истинската радост идва, когато познаваме Христос и сме уверени в Неговите обещания. Нека се учим да черпим от Този неизчерпаем източник, за да бъдем силни, мотивирани и светлина за другите. Радостта може да бъде намерена само на едно единствено място - “Пред Неговото присъствиe има пълнота от радост” /Псалом 16:11/. Първата дума, която е използвана, за да опише раждането на Исус е думата “радост”. Това трябва да бъде първата дума използвана, за да опише теб. Бог се нуждае от поколение от хора, изпълнени с радост, които са готови да окажат силно въздействие върху света, в който живеем и то с радостта си. Радостта не е естествен отклик на живота, а свръхествен. Ето защо радостта е плод на Духа, а не на твоята личност. Радостта не е първосигнална реакция на твоите обстоятелства, а момент на чудо в един тъмен и умиращ свят, когато Неговото присъствие се разкрива в живота ти. Радостта, която преживяваш и демонстрираш, се ражда във взаимоотношение с Него. Ти не си създаден за депресия, страх и сълзи. Ти си направен за радост. Радост не като преживяване, а като постоянен извор. Радостта в Господа наистина е твоята сила и дявола знае, че ако я ограби, ще те превърне в слаб, мрънкащ и непродуктивен християнин. В такива моменти най-сигурното място за теб е Божия дом. Там ще намериш сила и мъдрост, за да се справиш с трудностите по Божия начин и да не загубиш радостта си. Апостол Павел пише своето Послание към Филипяните от затворническата килия. В това кратко писмо Павел използва думи като “радост” или “радвам се” 14 пъти. Нашите обстоятелства не трябва да бъдат съвършени, за да бъдем ходеща и говореща демонстрация на небесната радост. Пророк Еремия заявява “Думите ти, Господи, станаха радост и наслада за сърцето ми!” /Йеремия 15:16/. Нека се молим: Господи, благодаря Ти, че Си моята радост и сила. Ти Си източникът на всяка раост и истински мир. Изпълни сърцето ми с Твоята свята и неизмерима радост. Помогни ми да се откъсна и абстрахирам от земните грижи и тревоги, които преживявам както света ги преживява и отнемат радостта, дадена ми от Теб! Помогни ми да намирам радост в Теб всеки ден, независимо от обстоятелствата. Научи ме да живея с дух на благодарност и радост, която да вдъхновява другите. Дай ми сили да се радвам в Теб дори в трудни моменти, и да не търся щастие във временни неща, които бързо преминават. Нека радостта Ти ми дава сила да преминавам през изпитанията и да бъда свидетел на Твоята любов и радостно сърце! Амин. Отделете време да прочетете и размишлявате върху стиховете за лично изследване: Псалом 16:11; Псалом 118:23; Филипяни 4:4; Римляни 15:13; Йоан 15:11; Галатяни 5:22; Исая 55:12;

Ключов стих: Ефесяни 4:32: „Бъдете благи един към друг, състрадателни, прощавайте си един на друг, както и Бог в Христос е простил на вас.“ Прошката е основа на християнския живот. Тя не е просто еднократно действие, а начин на живот. Когато прощаваме, ние освобождаваме не само другия човек, но и себе си от товара на огорчението. Прошката обаче не означава да забравим или да оправдаем грешките на другите, а да изберем свободата, която идва от това да се доверим на Бога за справедливост. Прошката не само освобождава другите, но и нас самите. Библията ни учи, че както Бог ни прощава, така и ние трябва да прощаваме на другите. Още нещо ни учи Христос, че “ако простим на хората техните престъпления, то и нашият небесен Отец ще прости на нас” /Матей 6:14/. Прошката води до мир и възстановяване. Когато прощаваме, разрушаваме стените на омразата, обидата и горчивината, които ни разделят с хората. Възможно е да простиш на думи, но не и в сърцето си. Провери сърцето си и бързай да простиш. Прости дори тогава, когато не си виновен. Поискай прошка, без да си виновен. Библията ни говори, че прошката не е само едноетапно действие, а начин на живот, който отразява Божията любов и милост. Тя изисква смирение, разкаяние и готовност да обичаме и приемаме другите, дори когато те са ни наранили. Прошката изцелява! Ти прощаваш на другите, но докато я даваш на тях, тя дава на теб изцеление на душата. Така е проектирана от Бог - да изцелява! Направи прошката начин на живот! Не просто да простиш няколко пъти! Стани прошка! Нека се молим: Господи, благодаря Ти, че ми прощаваш ежедневно. Научи ме да прощавам на другите със същата любов, която Ти ми показваш. Научи ме да прощавам, както Ти прощаваш на мен! Помогни ми да освобождавам сърцето си от болка, обида и гняв и да приемам Твоя мир и Твоята любов. Дай ми сила да гледам на другите с Твоите очи, да виждам доброто в тях, дори когато ме нараняват. Помогни ми да превърна прошката в начин на живот, за да отразявам Твоята благодат. Амин. Отделете време да прочетете и размишлявате върху стиховете за лично изследване: Матей 18:21-22; Лука 23:34; Римляни 12:21; Ефесяни 4:32; Колосяни 3:13; Лука 6:37; Марк 11:25; Притчи 17:9;

Ключов стих: Йоан 14:27: „Мир ви оставям; Моя мир ви давам. Аз не ви давам както светът дава.“ Страхът и тревогите са голяма част от живота, който ни заобикаля. Сякаш паниката е най-бързо завладяващото чувство, с което човек лесно се заразява. Нашата роля като християни е да отговорим на наближаващата опасност или несигурност не с отричане на болката или реалността, но да се хванем за Божия мир, който преизобилства в същността на Святия Дух. Тогава, когато хората като магнит са заразявани от страх и тревога, ние да ги привличаме към Господния мир, който виждат в нас! Истината е, че Исус никога не ни е обещавал живот, лишен от болка. Напротив - Исус ни е казал, че този свят ще донесе трудности и несигурност. “В света имате скръб, но дерзайте: Аз победих света” /Йоан16:33/. Виждаме много ясно откъде идва мира. Исус е единствения източник на мир! Истинският мир не идва от обстоятелствата, а от Христос. Докато светът предлага временно спокойствие чрез опиати или удоволствия, Исус ни дава мир, който надвишава всеки разум. Мирът на Христос ни помага да останем спокойни в хаоса и да бъдем светлина за тези около нас. Когато започнем да се чувстваме тревожни, това, което веднага трябва да започнем да правим, е не да мислим и да се съветваме с някой, а да започнем да се молим! Не е проблем, че преживяваме страх. Проблем е, ако останем в уплахата и страха си! Не трябва да позволяваме на страха ни погълне нашата вяра в Бог, а вярата ни в Бог и молитвата ни да погълнат страха ни! Ще се заразим от панически думи и обстоятелства или от Христовите думи и присъствие? Христос не винаги ще укротява бурите около теб, но Той ти е обещал винаги да е до теб. Не е важно да укротява бурите около теб, но важното е да укротява бурите в душата ти! Исус никога не може да бъде изненадан от нещата, които се случват. Той е там преди да се е случило. Тогава защо ние да се притесняваме, когато видим нещото с очите си и да губим мира си? Той вече го е видял и е там до нас, за да е до нас! Просто трябва да Му се доверим! Той е спокоен и не може да се притесни! Колко е хубаво, че можем да заприличаме на Него! Трябва да се научим да пазим мира, който Той ни дава. Пазачи на подаръка мир, който получаваме от Бог! В напечените моменти си говори още повече с Бог! Изливай душата си пред Него и Той ще те залива с мира Си. Бог ни призовава да бъдем пазачи на мира – не само в сърцата си, но и в нашите домове, семейства, в църквата ни и на работните ни места и безнеси. Нека се молим: Господи, благодаря Ти за мира, който само Ти можеш да дадеш. Помогни ми да живея в този мир и да го нося на другите. Укрепи сърцето ми, за да остана спокоен, независимо от обстоятелствата. Пази съзнанието ми във време на кризи. Дори и душата ми да се навежда понякога изморена от всичко, което се случва, Ти няма да й позволиш да влезе в ямата, която някой е изкопал за мен. Нека мирът Ти бъде мое свидетелство пред света. И ми помогни да бъда пазач на мира, който Ти ми даваш! Амин. Отделете време да прочетете и размишлявате върху стиховете за лично изследване в описанието: Филипяни 4:6-7; Исая 26:3; Колосяни 3:15; Псалом 29:11; Римляни 15:13; Матей 11:28-30; Матей 7:7; 2 Петрово 3:14; Исая 57:19;

Ключов стих: Римляни 12:2: „И не се съобразявайте с тоя век, но се преобразявайте чрез обновяването на ума си.“ Духовното обновление започва с обновяване на ума ни. То е процес, който ни помага да бъдем повече като Христос. Когато обновяваме ума си с Божието Слово, започваме да гледаме на света през Неговата перспектива. Духовното обновление е ежедневен процес на вътрешна трансформация, чрез която човек се приближава към Бога, възстановява връзката си с Него, а от там Бог обновява сърцето и духа му. В това обновление Бог променя мисленето, чувствата и поведението ни чрез работата на Святия Дух в нас всеки ден. Библията ни насърчава “да се приближаваме към Бога, и ще се приближава и Той при нас” /Яков 4:8/. А приближаването към Него се слува чрез молитва, размишление върху Божието Слово и дълбоко поклонение пред Бог. Като хора имаме слабости, но Бог може да ни помомгне да не реагираме импулсивно. Духовната зрялост е процес, който изисква време, търпение и постоянство. Тя се изразява в характера, решенията и отношението на вярващия към Бога, към себе си и към другите хора. Да променяме мисленето си. Да не мислим както този свят мисли и да не реагираме както този свят реагира. Да виждаме всичко през погледа на Бог. На това ще ни научи Божието Слово, прилагането му в живота ни и ежедневното общение със Святия Дух. Святият Дух обновява, а не човека сам. Той дава силата, която ни е необходима за нашата промяна. Трябва да се научим да различаваме и следваме Неговото водителството. Духовно зрелият християнин проявява ежедневно плодовете на Святия Дух - любов, радост, мир, търпение, благост, доброта, вярност, кротост, самообладание. Така заприличваме все повече на Исус и придоливаме Христоподобен характер. Нека се молим: Господи, благодаря Ти за Твоя Свят Дух, Който работи в мен. Моля Те, обнови ума и сърцето ми, за да бъда повече като Теб. Помогни ми да изоставя старото и да прегърна новото, което Ти имаш за мен. Дай ми сила да раста в Твоята благодат. Помогни ми в изучаването на Твоето Слово през тази година. Да бъда верен и постоянен. Помогни ми да бъда сериозен в молитвения си живот и общението ми с Теб. Помогни ми да не пропускам събранието на светиите. Помогни ми да израствам в изпитанията и трудностите. Нека тази година се приближа по-близо до Теб и да живея по-смислен живот, изпълнен с Твоята слава. Амин. Отделете време да прочетете и размишлявате върху стиховете за лично изследване: Галатяни 5:22-23; Коринтяни 5:17; Йоан 1:16; Колосяни 2:10; Псалом 16:11; Ефесяни 3:19; Ефесяни 1:22-23; Яков 1:3-4;

Ключов стих: Деяния 3:19: „Покайте се, прочее, и обърнете се, за да се заличат греховете ви.“ Пътят на праведния е покаяние и освещение. Покаянието е първата стъпка към истински взаимоотношения с Бога. Това не са просто изговорени думи. Истинското покаяние променя сърцето, мислите и действията ни. Истинското покаяние е процес, а не мигновена промяна в следствие на мантра от думи и изречени за покаяние. Това е смирен акт, чрез който признаваме нуждата си от Божията благодат и изричайки тази молитва към Бог, ние отваряме вратата за Неговото продължително действие на промяна и спасение в живота ни! След като човек е простен от Бог, той започва да върви по така наречения “Път на святостта”. Това е духовното израстване на покаялия се грешник. Освещението е стремежа към живот, който е угоден на Бога. Да живеем живот според Божиите наредби и думи като се отдалечаваме и бягаме от греха и нечистотата. Много хора спират до момента на спасението си и никога не израстват повече от това. Те продължават да нараняват сърцето на Бог като постоянно съгрешават, защото знаят, че Бог е любов и ще им прости греха. Но Бог не е за подиграване. Освещението е ежедневен процес. Това е посвещение да се съпротивляваме на греха и да живеем живот, който прославя Бога. Всеки ден да се приближаваме към Бога. Да имаме меки и нови сърца, в които Бог да работи ежедневно, а не само неделя. Имаш ли увереност, че греховете ти са простени? Намерил ли си мир с Бога? Тази увереност може да получиш чрез общението със Святия Дух. Ако си сигурен, че името ти е записано в книгата на живота, то през тази година отиди напред в Божието Царство и започни да се отдалечаваш от греховете и слабостите си, като се предаваш напълно на Бог. Така ще укрепваш своето освещение, ще заякваш в Господа и ще бъдеш свидетелство за Неговата святост. Нека се молим: Господи, моля Те да простиш греховете ми и да очистиш сърцето ми. Научи ме да пазя спасението си, което е Твоя дар за живота ми, като не ти съгрешавам. Дай ми откровение, че греха ми не е по-силен от Теб и нека да вървя по пътя на святостта безотказно. Помогни ми да живея със сърце, освободено от силата на греха. Моля Те животът ми да бъде светлина, която отразява Твоята святост. Дай ми сила да се съпротивлявам на греха и да ходя в Твоята истина. Моето желание е да се уподобя на Теб! Моля те, помогни ми! Амин. Отделете време да прочетете и размишлявате върху стиховете за лично изследване : Евреи 12:4; Римляни 6:12-14; Галятяни 5:16-17; Яков 4:7; Исая 35:8; 1 Коринтяни 10:13; Ефесяни 6:11; 2 Тимотей 2:22; 1 Петрово 4:1; Римляни 6:22;

Ключов стих: Псалм 119:105: „Твоето слово е светилник на нозете ми и виделина на пътеката ми.“ Божието Слово не е просто книга – то е живо и действено. Библията ни учи, насочва и вдъхновява. Нейните принципи са светлина, която ни води в объркания свят. Когато четем и размишляваме върху Библията, тя ни променя. Словото има сила да изобличи греха, да изцели раните ни и да ни даде насока. Днес Бог издирва хора, които да живеят с Него, с Божието Слово. Ще имаш ли смелост през тази година да ходиш само по Божието Слово? Ако го направиш, ще носиш Божието присъствие и Неговото сърце по земята между хората. Ще живееш със страст по Бога. Направи живота си зависим не от пороци, хора или обстоятелства, а от Божието Слово. Ние сме преди всичко дух и имаме нужда от духовна храна. Ако храним тялото си три пъти на ден, а духа си нито веднъж, то ще сме се ояли, а духовно ще сме слаби. Нека се молим Божието Слово да оживява в редовете на Библията и да става реално и истинско за нас. Да се молим и за силно Слово от Господа в Божия Дом. Животът ни и Божият Дом да бъдат като пекарни, в които да мирише на топъл хляб от небето. Хлябът на живота е Христос! Нека и ние чрез Него да станем разчупен хляб за другите. Но това става в следствие на духовното хранене с Божието Слово. Започвай деня си с молитва Бог да ти говори чрез Неговото Слово. Моли се през седмицата Господ да изпълва Своя Дом с думите Си и когато тръгнеш в неделя за църква, моли се още по-усърдно за духовната храна, с която ще бъдеш нахранен. Нека се молим: Господи, благодаря Ти за Твоето Слово. Моля Те то бъде светлина в живота ми, която ме води и променя. Помогни ми да чета и размишлявам върху него ежедневно, за да бъда угоден пред Теб. Помогни ми да чета и да размишлявам върху Твоето Слово без човешките ми емоционални преживявания и мислене. Нека То бъде сила за живота ми. Моля Те Твоето Слово да бъде основа в живота ми и в нашата църква. Амин. Отделете време да прочетете и размишлявате върху стиховете за лично изследване: 2 Тимотей 3:16-17; Евреи 4:12; Исая 55:11; Матей 4:4; Йоан 1:1; Притчи 3:5-6; Исус Навин 1:8; Псалом 119:9; Притчи 6:23; Матей 7:24-25;

Ключов стих: Евреи 11:6: „А без вяра не е възможно да се угоди на Бога; защото който идва при Бога, трябва да вярва, че има Бог и че Той възнаграждава онези, които Го търсят.“ Вярата е основата на нашите взаимоотношения с Бога. Това е дълбоко убеждение, чe Бог съществува и е близо до мен. Вяра, която надхвърля религията или обичая – тя е лична връзка с Този, Който ни е създал. Истинската вяра ни дава увереност в Божия план за живота ни, дори когато не виждаме края на пътя. Убеждения, които никой не може да разклати. Взаимоотношения, които никой не може да похаби. Всеки ден трябва да се наслаждаваме на взаимоотношенията си с Него! Ако се научим на това, ще лишим Сатана от възможността да ни направи нещастни! Живееш ли с вяра или се бориш със съмнения? Вярата е избор да се доверим на Бога, дори когато всичко около нас изглежда несигурно. Тя изисква да оставим контрола и да предадем бъдещето си в Неговите ръце. В този ден на молитва се замисли: В какво Бог те призовава да Му се довериш напълно? В коя област от живота ти трябва да заздравиш своята вяра? Имаш ли област в живота, за която си мислиш, че Бог не може да ти помогне? Или може би очакваш от Него да ти помогне, но в задния си джоб имаш резервен вариант. Нека всичко във всеки твой ден през тази година да произхожда от вярата ти в Бога, от взаимоотношенията ти с Исус и от Неговото “Да” и “Не” за твоя живот! Нека се молим: Господи, укрепи вярата ми. Помогни ми да Ти се доверя във всички ситуации, знаейки, че Ти имаш добър план за мен. Дай ми увереност да вървя по Твоя път, дори когато не го разбирам напълно. Нека животът ми бъде свидетелство за Твоята вярност. Нека нищо и никой да не може да разклати вярата ми в Теб! Разкривай ми се повече и повече и нека вярата ми в Теб да расте. Амин. Отделете време да прочетете и размишлявате върху стиховете за лично изследване: Римляни 11:36; Евреи 11:1; Притчи 3:5-6; Йоан 15:5; Яков 4:8; Псалом 63:1; Римляни 8:38-39; Ефесяни 2:8-9; Евреи 11:29-40;

Ключов стих: Йеремия 29:12: „Тогава ще Ме призовете, ще отидете и ще Ми се помолите; и Аз ще ви послушам. Молитвата е много повече от думи – тя е ключa, който отваря вратите към Божието присъствие. Молитвата е нашето взаимоотношение с Бог. Това е нашият пряк канал към Небето. Време, в което можем да споделим сърцето си с Бога и да чуем Неговия глас. Силата на молитвата не се крие в нашите думи, а в Неговата вярност и любов. Как изглеждат нашите взаимоотношения с Бога? Представете си ги като приятелство – колкото повече общуваме, толкова по-дълбока става връзката ни. Трябва да имаме силни лични взаимоотношения с Бог. Молитвата, т.е. разговорът ни с Бог, трябва да бъде най-естественото нещо в ежедневието ни. Молитвата може да бъде лична и обща. Времето на молитва, в което сме само ние и Бог, е “личната молитва”. А когато сме с много хора - “обща молитва”. Личната молитва е място, където разголваме душата си пред Бога, а общата молитва – място, където обединяваме вярата си като църква. ”Голяма сила има усърдната молитва на праведния”. В Библията имаме десетки случаи, в които общата молитва е разтърсвала небето. Всяка молитва е силна и има своето значение. Когато нашият молитвен живот е силен, това ще се отразява и на голямото ни събрание. Ако знаем, че тази молитва ще ни бъде последната на земята, как бихме се молили? Всеки път трябва да се молим като за последно! Да говорим на Бог и да търсим Неговата мъдрост за всичко в живота ни. Свикнали ли сте да предавате на Бог всичко в молитва? Целият си живот? Всяка една област? Постът е едно такова време на пълно предаване на Бог в дух, душа и тяло. Време, когато можем да се съсредоточим върху искреното общение с Него, като оставим всичко друго на страна. Нека този ден бъде начало на живот, изпълнен с молитви – за всеки аспект от живота ни, за семействата ни, за служението ни и за света около нас. Нека се молим: Господи, благодаря Ти за привилегията да Те познавам, да имам общение с Теб и да се моля всеки ден. Научи ме да се моля според Твоето сърце! Научи ме през тази година да общувам с Теб още по-искрено и дълбоко. Помогни ми да живея с молитвен дух всеки ден, доверявайки Ти се във всичко. Бъди центъра на моя живот и водител в решенията ми. Амин. Отделете време да прочетете и размишлявате върху стиховете за лично изследване: Матей 6:6; Филипяни 4:6-7; 1 Солунци 5:16-18; Йоан 14:13-14; Псалом 145:18; Ефесяни 6:18

Запис на проповедта от 13-ти октомври! Темата тази седмица е „Марк 8: Кой е Христос за теб?", част от поредицата за изучаване на Евангелието от Марк. #неделясутрин #църква #семейство #святомясто #софия #българия

Запис на проповедта от 06-ти октомври! Темата тази седмица е „Марк 8: Пазете се от кваса им!", част от поредицата за изучаване на Евангелието от Марк. #неделясутрин #църква #семейство #святомясто #софия #българия

Запис на проповедта от 29-ти септември! Темата тази седмица е „Митове за добрия християнин (част 2)". #неделясутрин #църква #семейство #святомясто #софия #българия

Запис на проповедта от 22-ри септември! Темата тази седмица е „Марк 7: Всичко прави добре", част от поредицата за изучаване на Евангелието от Марк. #неделясутрин #църква #семейство #святомясто #софия #българия

Запис на проповедта от 15-ти септември! Темата тази седмица е „Марк 7: Слушайте и разбирайте", част от поредицата за изучаване на Евангелието от Марк. #неделясутрин #църква #семейство #святомясто #софия #българия

Запис на проповедта от 08-ми септември! Темата тази седмица е „Марк 6: Ще пораснеш ли?", част от поредицата за изучаване на Евангелието от Марк. #неделясутрин #църква #семейство #святомясто #софия #българия

Запис на проповедта от 01-ви септември! Темата тази седмица е „Митове за добрия християнин". #неделясутрин #църква #семейство #святомясто #софия #българия

Запис на проповедта от 25-ти август! Темата тази седмица е „Сърце на завет", запис от сутрешната неделна сесия на лагер "Сърце на завет". #неделясутрин #църква #семейство #святомясто #софия #българия

Запис на проповедта от 18-ти август! Темата тази седмица е „Марк 5: Твоята вяра те изцели", част от поредицата за изучаване на Евангелието от Марк. #неделясутрин #църква #семейство #святомясто #софия #българия

Запис на проповедта от 11-ти август! Темата тази седмица е „Марк 4: Тайната на Божието царство ", част от поредицата за изучаване на Евангелието от Марк. #неделясутрин #църква #семейство #святомясто #софия #българия

Запис на проповедта от 04-ти август! Темата тази седмица е „Марк 3: Началото на духовното семейство ", част от поредицата за изучаване на Евангелието от Марк. #неделясутрин #църква #семейство #святомясто #софия #българия

Запис на проповедта от 28-ми юли! Темата тази седмица е „Марк 2: Месията, Който прощава грехове", част от поредицата за изучаване на Евангелието от Марк. #неделясутрин #църква #семейство #святомясто #софия #българия

Запис на проповедта от 21-ви юли! Темата тази седмица е „Марк 1: Свидетелства за Месията", част от поредицата за изучаване на Евангелието от Марк. #неделясутрин #църква #семейство #святомясто #софия #българия

Запис на проповедта от 14-ти юли! Темата тази седмица е „Марк: Въведение", част от поредицата за изучаване на Евангелието от Марк. #неделясутрин #църква #семейство #святомясто #софия #българия

Запис на проповедта от 07-ми юли! Темата тази седмица е „Заблуди" #неделясутрин #църква #семейство #святомясто #софия #българия

Запис на проповедта от 30-ти юни! Темата тази седмица е „Себеобуздание" #неделясутрин #църква #семейство #святомясто #софия #българия

Запис на проповедта от 23-ти юни! Темата тази седмица е „Святият Дух - Изявеното Божие присъствие" #неделясутрин #църква #семейство #святомясто #софия #българия

Запис на проповедта от 16-ти юни! Темата тази седмица е „Ти казваш и става!" #неделясутрин #църква #семейство #святомясто #софия #българия

Запис на проповедта от 09-ри юни! Темата тази седмица е „Долината на благословението" #неделясутрин #църква #семейство #святомясто #софия #българия

Запис на проповедта от 02-ри юни! Темата тази седмица е „Долината на благословението" #неделясутрин #църква #семейство #святомясто #софия #българия

Запис на проповедта от 26-ти май! Темата тази седмица е „Ще се разделиш ли с лъжата?" #неделясутрин #църква #семейство #святомясто #софия #българия

Запис на проповедта от 19-ти май! Темата тази седмица е „Битки" #неделясутрин #църква #семейство #святомясто #софия #българия

Запис на проповедта от 12-ти май! Темата тази седмица е „Вземете и яжте" #неделясутрин #църква #семейство #святомясто #софия #българия

Празничното ни богослужение по случай Великден!

Запис на проповедта от 28-ми април! Темата тази седмица е „Пазач ли съм на брат си?" #неделясутрин #църква #семейство #святомясто #софия #българия

Запис на проповедта от 21-ви април! Темата тази седмица е „Когато Бог мълчи" #неделясутрин #църква #семейство #святомясто #софия #българия

Запис на проповедта от 14-ти април! Темата тази седмица е „Как е сърцето ти?" #неделясутрин #църква #семейство #святомясто #софия #българия

Запис на проповедта от 07-ми април! Темата тази седмица е „Да обичаме трудните за обичане!" #неделясутрин #църква #семейство #святомясто #софия #българия

Запис на проповедта от 31-ви март! Темата тази седмица е „Решения" #неделясутрин #църква #семейство #святомясто #софия #българия