Градски детектив

В последния епизод на „Островът“ обсъждаме наследството на концлагера Белене и комунистическите репресии с историка и специалист по историята на ДС проф. Момчил Методиев, културната антроположка проф. Даниела Колева, автор на изследването „Белене - място на памет?“ и Борислав Димитров и Луиза Славкова от фондация „Софийска платформа“. „Островът“ е съвместна документална поредица на „Градски детектив“и  фондация „Софийска платформа“, осъществена с подкрепата на фондация „Конрад Аденауер“.Може да я ползвате като аудиогид за посещението си на острова или самостоятелно, където и да сте. Чуйте предните Епизод 1, Епизод 2, Епизод 3 и Eпизод 4.  В Е5 ще чуете още гласовете на Никола Даскалов и Величко Велев, записани от фондация „Софийска платформа“, изследователя Борислав Скочев, и Михаил Маринов от фондация „Остров Белене” и отец Паоло Кортези, католическият свещеник в Белене.. ⚈⚈⚈ „Островът“ е създаден от Ана Благова и Яна Пункина по инициатива и със записи на фондация „Софийска платформа“. Допълнителни записи: Ана Благова и Яна Пункина. Консултант „Софийска платформа“. Монтаж Яна Пункина. Музика: Ангел Додов и Йоана Робова и Петър Пармаков. Саунд дизайн и постпродукция: Йоана Робова и Петър Пармаков. Художник Бояна Павлова На сайта „Истории от Белене“ може да намерите информация, снимки и карти за лагера, както и да чуете повече от историите на оцелелите.

След „разкритието“ на зверствата в ловешката кариера Народна република България решава да затвори концлагерите веднъж завинаги. Но дали?  Политиката на насилствена асимилация, която партията-държава води срещу мюсюлманите, достига своя пик през 80-те години с цинично именувания „“възродителен” процес. И Белене бързо отваря врати. „Островът“ е съвместна документална поредица на „Градски детектив“ и фондация „Софийска платформа“, осъществена с подкрепата на фондация „Конрад Аденауер“. Може да я ползвате като аудиогид за посещението си на острова или самостоятелно, където и да сте.  Намерете предните епизоди тук, тук и тук. С гласовете на оцелелите Мехмет Тюркер, Никола Даскалов и Величко Велев, записани от Фондация „Софийска платформа“ и с участието на изследователя Борислав Скочев, Михаил Маринов от фондация „Остров Белене”, отец Паоло Кортези, католическият свещеник в Белене, и Савина, която търси семейната си история в наши дни. ⚈⚈⚈ „Островът“ е създаден от Ана Благова и Яна Пункина по инициатива и със записи на фондация „Софийска платформа“. Допълнителни записи: Ана Благова и Яна Пункина. Консултант „Софийска платформа“. Монтаж Яна Пункина. Музика: Ангел Додов и Йоана Робова и Петър Пармаков. Саунд дизайн и постпродукция: Йоана Робова и Петър Пармаков. Художник Бояна Павлова На сайта „Истории от Белене“ може да намерите информация, снимки и карти за лагера, както и да чуете повече от историите на оцелелите.

Носите конска опашка? Харесвате джаз или рокeндрол? Купили сте си модно палто тип „дъфелкот“ от току-що отворилия Централен универсален магазин в София? Или просто се намирате на грешното място по грешното време? Вие сте за Белене! През 1956 г. властта отваря отново „трудово-възпитателното общежитие“, а въдворени са доскорошните му обитатели, както и голяма група младежи, която трябва да бъде профилактично превъзпитана в източния начин на живот. Тези хора ще станат жертви на най-жестокия и безправен период на комунистическите концлагери. „Островът“ е съвместна документална поредица на „Градски детектив“ и фондация „Софийска платформа“, осъществена с подкрепата на фондация „Конрад Аденауер“. Може да я ползвате като аудиогид за посещението си на острова или самостоятелно, където и да сте. Намерете E1 и E2 тук и тук. В Е3 ще чуете гласовете на Кольо Вутев - един от оцелелите, записани от Фондация „Софийска платформа“, изследователя Борислав Скочев, гида Михаил Маринов и Савина. Проговарят и откъси от спомени и документи, публикувани в книгите “Българският ГУЛАГ. Свидетели”, „Концлагерът „Белене“. Островът, който уби свободния човек“ на Борислав Скочев, в блога на Лъчезар Тошев и архивите на Политбюро. ⚈⚈⚈ „Островът“ е създаден от Ана Благова и Яна Пункина по инициатива и със записи на фондация „Софийска платформа“. Допълнителни записи: Ана Благова и Яна Пункина. Консултант „Софийска платформа“. Монтаж Яна Пункина. Музика: Ангел Додов и Йоана Робова и Петър Пармаков. Саунд дизайн и постпродукция: Йоана Робова и Петър Пармаков. Документите озвучи Димо Димов. Спомените на Георги Минк, Г.В., Божидар Петров и надзирателя Иван Пантелеев бяха озвучени от Радослав Чичев, Цветан Цветанов, Васил Балев и Боян Христов. Художник Бояна Павлова. Снимка, ползвана в изображението: Младежи, арестувани при т.нар. “хулиганска акция”, съхранявани в Комисията по досиетата. На сайта „Истории от Белене“ може да намерите информация, снимки и карти за лагера, както и да чуете повече от историите на оцелелите. Източници, ползвани в епизода: „Българският ГУЛАГ. Свидетели“, сборник със съставители: Екатерина Бончева, Едвин Сугарев, Свилен Пътов, Жан Соломон, в.  „Демокрация”, 1991 г.; „Концлагерът „Белене“ 1949-1987. Островът, който уби свободния човек“ на изследователя Борислав Скочев; „Секретното дело за лагерите“ на журналиста Христо Христов; Спомени на надзирателя в ТВО „Белене“ и ТГ „Ловеч“ Иван Пантелеев, публикувани в блога на Лъчезар Тошев: https://toshev.blogspot.com/2021/01/blog-post_23.html Протоколи на ЦК на БКП: https://politburo.archives.bg/

Опозиционери; бивши държавници, военни и полицаи от царство България; земеделци, възпротивили се на създаването на ТКЗС; студенти, анархисти, неправоверни комунисти и горяни –  а също и напълно случайни хора, не плакали за смъртта на Георги Димитров - около 10 000 души минават през концлагера Белене между 1949 и 1953 г. В епизод 2 стъпваме на острова за пръв път заедно с Величко Велев и Никола Даскалов. „Островът“ е съвместна документална поредица на „Градски детектив“ и фондация „Софийска платформа“ , осъществена с подкрепата на фондация „Конрад Аденауер“. Може да я ползвате като аудиогид за посещението си на острова или самостоятелно, където и да сте. Намерете Е1 тук. В Е2 ще чуете още гласовете на Борислав Скочев, автор на най-мащабното изследване по темата – „Концлагерът Белене 1949-1987. Островът, който уби свободния човек“, Михаил Маринов, гид на остров Персин и съосновател на фондация „Остров Белене“, и Савина, която търси семейната си история в наши дни. ⚈⚈⚈ „Островът“ е създаден от Ана Благова и Яна Пункина по инициатива и със записи на фондация „Софийска платформа“. Допълнителни записи: Ана Благова и Яна Пункина. Консултант „Софийска платформа“. Монтаж Яна Пункина. Музика: Ангел Додов и Йоана Робова и Петър Пармаков. Саунд дизайн и постпродукция: Йоана Робова и Петър Пармаков. Художник Бояна Павлова На сайта „Истории от Белене“ може да намерите информация, снимки и карти за лагера, както и да чуете повече от историите на оцелелите.

Никола Даскалов и Величко Велев са още деца, когато комунистическата власт идва в България на 9.IX.1944 г., но животът им ще бъде белязан от нея завинаги. Едва навършили пълнолетие, и двамата попадат в най-големия комунистически концлагер – трудово-възпитателно общежитие Белене на дунавския остров Персин. В следващите 5 епизода техните огледални съдби се преплитат с историята на най-дълго просъществувалия трудов лагер в България. „Островът“ е съвместна документална поредица на „Градски детектив“ и фондация „Софийска платформа“, осъществена с подкрепата на фондация „Конрад Аденауер“. Може да я ползвате като аудиогид за посещението си на острова или самостоятелно, където и да сте. В Е1 ще чуете още гласовете на Борислав Скочев, автор на най-мащабното изследване по темата – „Концлагерът Белене 1949-1987. Островът, който уби свободния човек“, Михаил Маринов, гид на остров Персин и съосновател на фондация „Остров Белене“, и Савина, която търси семейната си история в наши дни. ⚈⚈⚈ „Островът“ е създаден от Ана Благова и Яна Пункина по инициатива и със записи на фондация „Софийска платформа“. Допълнителни записи: Ана Благова и Яна Пункина. Консултант „Софийска платформа“. Монтаж Яна Пункина. Музика: Ангел Додов и Йоана Робова и Петър Пармаков. Саунд дизайн и постпродукция: Йоана Робова и Петър Пармаков. Художник Бояна Павлова. Снимка, ползвана в изображението на Е1: Евгени Халдей/Wikimedia Commons На сайта „Истории от Белене“ може да намерите информация, снимки и карти за лагера, както и да чуете повече от историите на оцелелите.

Никола Даскалов и Величко Велев са едва на 10 и 11 години, когато в България настъпва 9.IX.1944 г. Те още не знаят, че тази дата ще свърже съдбите им в едно от най-големите премеждия, които човечеството познава. Някои истории си заслужава да се чуят от преживелите ги – не просто защото ни правят по-добри граждани, а защото ни правят повече хора. Очаквайте „Островът“ – петсерийна поредица на „Градски детектив“ и фондация „Софийска платформа“,  осъществена с подкрепата на фондация „Конрад Аденауер“.

Чуйте тук, в Спотифай, Епъл, YouTube или любимата платформа за подкасти, а тук ще намерите Епизод 1 и 2. *** В последния епизод на "11.11.89" говорим с пионерите на устната история у нас и изследователи на паметта за миналото проф. Даниела Колева и доц. Галина Гончарова от катедра "История и теория на културата" към Философския факултет на СУ за парадоксите в паметта ни за големите исторически събития. Тук ще намерите предните серии на поредицата - Е1: "Пътища", Е2: "Земя и небе" и Е3: "10 ноември '89" Последвайте ни в инстаграм и фейсбук за снимки от "11.11.89", а ако искате да ни оставите вашия спомен за вечерта, запишете  гласово съобщение тук и пратете линка на [email protected], в инстаграм или фейсбук. Последвайте ни в социалните мрежи за изображения от изложбите, а ако сме ви симпатични - купете ни кафе. *** Звуковото оформление на "11.11.89" е на Ив Маркс. Художник е Бояна Павлова. В изображението са използвани цитати и кадри от каталога на изложбата "11.11.89", дневника на изложбата "Земя и небе" и снимка на фотографа Галина Йотова. Заглавната музика e парчето Wall of Berlin на Judoka, CC BY-NC-SA 3.0 В епизода са използвани записи от архивния фонд на БНР.

Чуйте тук, в Спотифай, Епъл, YouTube или любимата платформа за подкасти, а тук ще намерите Епизод 1 и 2. *** На 10 ноември 1989 г. художници от цялата страна се събират в Благоевград, за да подготвят откриването на "11.11.89" - първата всеобща изложба, която контрабандира съвременно изкуство, в системата на СБХ. Името - датата на откриването - е избрано произволно, а еуфорията е голяма, защото за пръв път художниците сами определят правилата. Едно друго събитие обаче ще направи тази нощ - и изложбата - още по-исторически. В кулминацията на поредицата за това какво беше да преживееш 10 ноември стигаме до Моментът с главно М: смяната на политическия режим в България. Слушайте епизода тук, в Спотифай, Епъл или любимата платформа за подкасти, а тук ще намерите Епизод 1 и 2. Последвайте ни в инстаграм и фейсбук за снимки от 11.11.89. Ако искате да ни оставите вашия спомен за вечерта, запишете  гласово съобщение тук и пратете линка на [email protected], в инстаграм или фейсбук. Последвайте ни в социалните мрежи за изображения от изложбите, а ако сме ви симпатични - купете ни кафе. В серията участват Диана Попова, Сашо Стоицов, Лъчезар Бояджиев, Любен Фързулев, Веселин Боришев. *** Звуковото оформление на "11.11.89" е на Ив Маркс. Художник е Бояна Павлова. В изображението са използвани цитати и кадри от каталога на изложбата "11.11.89", дневника на изложбата "Земя и небе" и снимка на фотографа Галина Йотова. Заглавната музика e парчето Wall of Berlin на Judoka, CC BY-NC-SA 3.0 В епизода са използвани записи от архивния фонд на БНР.

Чуйте тук, в Спотифай, Епъл, YouTube или любимата платформа за подкасти, а тук ще намерите Епизод 1. Във втория епизод на "11.11.89"  стигаме самото навечерие на промените с eдно неочаквано артистично избухване на покрива на Съюза на художниците - изложбата "Земя и небе" и надхитрянията й властта в съдбовния за 1989 г. месец октомври. В епизода участват изкуствоведът Диана Попова и художникът Лъчезар Бояджиев. Епизодите на "11.11.89" са предназначени да се слушат в поредност - ако не сте чули първия, ви съветваме да започнете от него. *** Какво беше да преживееш 10 ноември? В първия минисериал на “Градски детектив” се задаваме този въпрос, но от необичаен ъгъл. През есента на 89-а две нестандартни художествени изложби съвпадат с хода на историческите събития: “Земя и небе” на покрива на “Шипка” 6 в София през октомври и изложбата “11.11.89”, предвидена да се открие на тази дата в Благоевград. Те увличат десетки експериментаторски настроени художници в групова акция, която случайно или не кулминира на 10 ноември. В следващите седмици ще се опитаме да уловим духа й. Епизодите излизат през 2 седмици. Ако искате да ни оставите вашия спомен за вечерта, запишете  гласово съобщение тук и пратете линка на [email protected], в инстаграм или фейсбук. Последвайте ни в социалните мрежи за изображения от изложбите, а ако сме ви симпатични - купете ни кафе. *** Звуковото оформление на "11.11.89" е на Ив Маркс. Художник е Бояна Павлова. В изображението са използвани цитати и кадри от каталога на изложбата "11.11.89", дневника на изложбата "Земя и небе" и снимка на фотографа Галина Йотова. Заглавната музика e парчето Wall of Berlin на Judoka, CC BY-NC-SA 3.0 В епизода са използвани откъси от филма "Ние от покрива" на режисьора Антоний Дончев.

Чуйте тук, в Спотифай, Епъл, YouTube или любимата платформа за подкасти. *** На 10 ноември 1989 г. Берлин се събужда в еуфория: стената, която е разделяла града и света от десетилетия, се е превърнала в минало за една нощ. Българската общественост обаче още не знае за това; тя даже не знае, че на пленум на ЦК на БКП същата сутрин държавният глава Тодор Живков, непоклатим като стената, е свален от властта. И ако мълвата се носи от уста на уста, а в редакциите трескаво се чака “специално съобщение” от БТА, обикновеният гражданин ще чуе по радиото едва късно следобед. Какво беше да преживееш този момент? В първия минисериал на “Градски детектив” се задаваме този въпрос, но от необичаен ъгъл. През есента на 89-а две нестандартни художествени изложби съвпадат с хода на историческите събития: “Земя и небе” на покрива на “Шипка” 6 в София през октомври и изложбата “11.11.89”, предвидена да се открие на тази дата в Благоевград. Те увличат десетки експериментаторски настроени художници в групова акция, която случайно или не кулминира на 10 ноември. В следващите седмици ще се опитаме да уловим духа й. *** Очаквайте епизодите през 2 седмици от 10 ноември. Ако искате да ни оставите вашия спомен за вечерта, запишете  гласово съобщение тук и пратете линка на [email protected], в инстаграм или фейсбук. В този епизод говорят Диана Попова, Лъчезар Бояджиев и Сашо Стоицов. Звуково оформление Ив Маркс, художник Бояна Павлова. В изображението са използвани цитати и кадри от каталога на изложбата "11.11.89", дневника на изложбата "Земя и небе" и снимка на фотографа Галина Йотова. Заглавната музика e парчето Wall of Berlin на Judoka, CC BY-NC-SA 3.0

Очаквайте първия ни документален минисериал. От 10 ноември!

Внимание, внимание! Говори „Градски детектив“! Затихнахме задълго, докато оформяме бавно новите си идеи. С радост можем да кажем, че иде нещо. Междувременно, обаче, не сме спрели да слушаме. Предлагаме ви да слушате заедно с нас две от петте фантастични аудиопиеси от проекта Sci-Fi Фолклор, зад който стоят Йоана Робова и Петър Пармаков, двамата музикални експериментатори, по-известни като Trohi. Всичките пет пиеси, създадени по текстовете на петима съвременни български автори, плюс информация за екипа и актьорите можете да намерите тук. Ние пък ще се похвалим, че станахме партньори на проекта Sci-Fi Фолклор, а нашият Радослав Чичев - и автор на „Голямото чудовище“. Поканихме Йоана и Петър на разговор за независимия аудиотеатър, а те решиха да го напълнят със звукови изненади.

Петият музеен подкаст от поредицата на „Градски детектив“ за програмата „Гледане с разбиране“ е посветен на скулптурен парк Заимов. Заедно с нашите събеседници се разхождаме из него, разговаряйки за историята му, авторите и произведенията. Поглеждаме критично към настоящето му, очертавайки различни перспективи за неговото бъдеще. Наши събеседници са: Иван Русев, скулптор и координатор на проекта, осъществил през 2001 година този своеобразен музей на открито. Христо Харалампиев, скулптор и преподавател в НХА, който по време на осъществяването на проекта е председател на СБХ. Владия Михайлова, културолог и дългогодишен куратор в галерия „Васка Емануилова“, понастоящем главен куратор в Регионален център за съвременни изкуства "Топлоцентрала". Павлин Радевски, скулптор. Дими Димитров, общински съветник от групата на "Обединени за София, подел инициативата за направа на нови табели за скулптурите. ​Музика и музикална среда: Ангел Додов Това е петият аудиогид, осъществени по покана на програмата “Гледане с разбиране” на фондация “Дела и документи”, финансирана от Столична община. Ако искате да ни подкрепите, вече може да го направите с еднократно или редовно дарение в платформата Buy me a Coffee.

Четвъртият музеен подкаст от поредицата на "Градски детектив" за програмата "Гледане с разбиране" е посветен на навлизането на академичното рисуване в България и създаването на първото Рисувално училище - предтеча на днешната Национална художествена академия. През спомените и картините на чужденеца, но български художник Иван Мърквичка, поглеждаме към първите години на новата българска държава и порива на сънародниците ни да догонят Европата и да се представят пред света. В края на епизода успяваме да надникнем и в реставрационните ателиета на Националната художествена галерия, в Квадрат 500 В епизода звучат гласовете на изкуствоведите от Националната Галерия „Квадрат 500“ - Мартин Косташки и доц. Доротея Соколова,  откъси от спомените на Иван Мърквичка и оригинални исторически документи. Това е четвъртият аудиогид, осъществени по покана на програмата “Гледане с разбиране” на фондация “Дела и документи”, финансирана от Столична община. Ако искате да ни подкрепите, вече може да го направите с еднократно или редовно дарение в платформата Buy me a Coffee.

Третият музеен подкаст от поредицата на "Градски детектив" за програмата "Гледане с разбиране" ни води в Националната галерия – Квадрат 500. Той е посветен на личността и творчеството на Захарий Зограф, често наричан първият български живописец. Най-известните му произведения украсяват стените на църквите в ред български манастири като Бачковския, Рилския, Преображенския, но ние избрахме да се срещнем с твореца, изправяйки се пред неговия автопортрет. Защото това, че е дръзнал да си рисува автопортрети вероятно е най-важният му артистичен жест… В епизода звучат гласовете на изкуствоведите Мартин Косташки, д-р Таня Станева и доц. Доротея Соколова. Това е третият от четири аудиогида, осъществени по покана на програмата “Гледане с разбиране” на фондация “Дела и документи”, финансирана от Столична община. Ако искате да ни подкрепите, вече може да го направите с еднократно или редовно дарение в платформата Buy me a Coffee.

Вторият музеен подкаст от поредицата на "Гледане с разбиране" и "Градски детектив" е посветен на скулпторката Васка Емануилова и на едноименната галерия, клон на Софийска градска художествена галерия. В епизода рисуваме портрет на Васка Емануилова през разказите на Евгения Христова, работила като нейна студийна асистентка. Аделина Филева, директорка на СГХГ,  разказва за галерията и как пространството продължава да представя творчеството на Емануилова, но представя и съвременно изкуство на млади автори. Това е вторият от четири аудиогида, осъществени по покана на програмата “Гледане с разбиране” на фондация “Дела и документи”, финансирана от Столична община. Ако искате да ни подкрепите, вече може да го направите с еднократно или редовно дарение в платформата Buy me a Coffee.

Тази аудиоразходка обикаля част от действителните места, познати от епизодите. Началната й точка е Домът на киното в София. В 13 ч. на 23 септември ви каним да се разходим заедно. Ако я слушате тогава, заповядайте от 14 ч. на втория етаж на киното да се видим. Черпете ни кафе: https://www.buymeacoffee.com/gradskidetektiv

Един от най-продуктивните български художници. Вечно гневен срещу системата бунтар. Почти всеки е чувал поне една легенда за Генко Генков. По повод 100 години от рождението му и голямата ретроспектива „Генко Генков. Отвъд видимото“ в Софийска градска художествена галерия и филиала й „Дечко Узунов“ бяхме поканени да потърсим човека зад една от най-обраслите с митове личности в българското изкуство: Генко Генков, или както сам е обичал да се нарича, Го Генко. Това е и първи от серия своеобразни аудиогидове, които може да слушате както в съответните експозиции, така и напълно самостоятелно! Създадени са по покана на образователната програма “Гледане с разбиране”, подкрепена от Столична община и в тях ще предлагаме алтернативни маршрути за преживяване на постоянни и временни експозиции. Оглеждайте се за QR кодовете в СГХГ и филиалите й, а ако слушате другаде - тук може да видите повече за изложбата и произведенията на Генко Генков, които може да разгледате до 6 септември. В епизода участват изкуствоведите Наташа Ноева и Красимир Илиев, част от кураторския екип на изложбата, журналистката Савка Чолакова,  художникът Румен Гашаров и съпругата му Таня Гашарова. *** Това е първият от четири аудиогида, осъществени по покана на програмата “Гледане с разбиране” на фондация “Дела и документи”, финансирана от Столична община. Ако искате да ни подкрепите, вече може да го направите с еднократно или редовно дарение в платформата Buy me a Coffee.

10 Billion Ways е първият албум на нашия детектив в сянка Ангел Додов и самостоятелния му проект lastdodobird. В този бонус епизод слушаме малко музика и ви каним на концерт - този петък, 13 януари в клуб "Сингълс" в НДК, където lastdodobird и Possibility of Island ще представят албумите си. Входът е свободен, но може да ги подкрепите като купите музиката. 10 Billion Ways е в bandcamp и YouTube. Говорим малко и за бъдещи епизоди. Ако ни обичате, вече може да подкрепите и нас в Buy me a Coffee Изображение: lastdodobird

Коя е Султана Рачо Петрова, "най-скандалната светска дама" в царство България и верни ли са нещата, които се говорят за нея? Кой е един от най-имотните българи, чието име няма да срещнете по паметни плочи? А коя е жената, останала в тяхната сянка? В последния епизод от пети сезон на „Градски детектив“ две жени и останките на една къща разкриват цял роман, чиито следи са пръснати и до днес по картата на София - и България. С участието историчката проф. Жоржета Назърска от УНИБИТ, една от видните изследователки на историята на българските жени, Красимира Колева, която (почти) живее в къщата и документи от архивите. Последвайте ни във Фейсбук и Инстаграм на @gradskidetektiv, за да видите снимки на нашите герои. Музика: Ангел Додов Това е последният епизод от пети сезон на "Градски детектив". Ако ви се слуша още, драснете ни ред по мейл или в мрежите и приложенията.

Познавате ли Желязка от "дворчето на Желязка"? Играли ли сте на "Седморката на Блейк", били ли сте се за черешата в съседния двор и надниквате ли понякога между сградите, само за да видите какво има? В този епизод - един почти изчезнал "среден образ" на града и защо още е нужен: софийският вътрешен двор. С Васил Видински, поет и преподавател по философия Даяна Николова, архитект Веляна Найденова, ландшафтен архитект Атанас Христозков, кинорежисьор Искра Рачкова и Николай Попов, обитатели и ползватели на вътрешни дворове В епизода е цитиран откъс от текста "Усофии" на ВБВ, прочетен от Росен Григоров. Снимката за заглавното изображение е любезно предоставена от Силвана Николова.

София става столица на Княжество България в 1879г., съвсем без да е готова. В следващите двайсетина години от тесните сокаци и калните улици на западналия и съсипан от войната град ще изникне новият ѝ европейски облик. И тази промяна в града, който винаги започва отначало, не се случва без сътресения, а целият стар център пада жертва на амбициите на първите кметове. С председателя на Държавна агенция "Архиви" доцент Михаил Груев и гласовете на Боян Христов, Александър Райчев, Божидар Александров и Теодор Иванов. В епизода е използван ефект от платформата freesound.org, статия от в. "Народни права" и откъси от книгите "Пътувания по България" на Константин Иречек, "Затрупана София" на Кирил Христов и "Минали дни" на Александър Божинов - Слона.

Как се придвижват незрящите и слабовиждащите хора из града? Какви са маршрутите им, трудностите и усещанията им? Как чуват града и кои са любимите им места? В новия епизод се опитваме да отговорим на тези въпроси, заедно с: Панчо Карамански - DJ Моника  Методиева – музикант Катрин Димитрова - радиожурналист и музикант

След 1944 г. киното в България е част от пропагандния апарат, а нови кинозали изникват във всеки квартал и всяко село. Хубавите филми, обаче, остават зад  желязната завеса. На какво са готови киноманите, за да ги видят и как една дискусия за кинефикацията се оказва "трибуна за клевети и обиди срещу политическата линия на партията"?  Във втория епизод, посветен на киното, поглеждаме към старите български кина през призмата на киноразпространението в НРБ. Първа част може да слушате тук. С доц. Михаил Иванов, преподавател по теоретична и математическа физика, общественик, борец за правата на човека и организатор на студентската кинодискусия във Физическия факултет през 1968 г., писателката Илиана Вълчанова и режисьорът Никола Бошнаков. И със спомена за  Тони Андрейков - легендарният кинокритик и киноконтрабандист, който успява да срещне поколения зрители с недостъпните филми.

Сезон 5 е тук! By popular demand, първите два епизода са по тема, за която често ни питахте през годините: старите български кина. И започваме с най-най-старите - с първите стъпки на "киноматографа" у нас. Може би си мислите, че знаете всичко за прохождането на българското кино. А може и да се изненадате. Наш гид в това пътешествие е киноисторикът д-р Петър Кърджилов, чиято книга "Озарения в полите на Витоша. Летопис на ранното кино в София 1896-1915 г." е непресъхващ източник на забава и вдъхновение за всеки, който се интересува от живота в стара София. Вестникарските цитати са прочетени от Боян Христов. Музиката и звуците са на Ангел Додов. Cameos: Кольо Бошнаков, Мирослав Маринов и Васил Гендов. Благодарности на Кеворк Ванлян и Кино клуб Super8. Епизодите от пети сезон ще излизат през две седмици от май до юли - абонирайте се в предпочитаното от вас приложение, за да не ги изпускате.

Малко making of, малко семейна психотерапия - новогодишен епизод, в който решихме да се съберем в пълен състав и да се попитаме кои сме. Споделяме малко новини, възкресяваме призраците на любими епизоди и предсказваме новите по коледните топки. Освен това представяме нов детектив. Стана малко рокендрол. Надяваме се да не ни разприятелите. Ако искате да ни изпратите история, адресът е tips @detectivepodcast.com. Във фейсбук и инстаграм сме на @gradskidetektiv. Споменати в епизода: Saturated Pixels и парчето Everybody Зоната на здрача Подземията на София Филипо Томазо Маринети, Мирчо Качулев и Николай Дюлгеров, или първите, вторите и третите български футуристи Зоологическата градина Софийското море, или плавателния канал Панчарево-Павлово Опитите с ЛСД в България, или първите български психонавти Русалка, или "западния" курорт на социализма

В годините след Първата световна война в големите градове на България изникват сгради в съвсем нов стил. Без орнаменти и разчупени извивки, семпли, гладки и сериозни, те са оставени да говорят сякаш само с пропорциите си. Но модерните сгради са проектирани всъщност за по-добър живот. В тях формата следва функцията, има място за естествената светлина и естествената шарка на материалите, а всеки детайл е съвършено изпипан. В този епизод проследяваме първите появи на модернизма в българската архитектура между двете световни войни - с Васил Макаринов от Фондация "Български архитектурен модернизъм" и откъси от есетата на Чавдар Мутафов. Музика и звуков дизайн - Ангел Додов. Използвани са ефекти от Zapsplat.com.

Разрушавана и съграждана отново, София неведнъж забравя миналото си, а важни за обществения живот места потъват сякаш вдън земя. Но може ли цяла главна улица да изчезне без следа от градската памет? До 1945г. централната градска артерия се е наричала улица Търговска. В епизод 28  на Градски детектив, ще се върнем назад във времето, за да я възкресим, заедно с арх. Тодор Войников, автор на забележителната книга „Драски по софийските работи“.  В епизода са драматизирани откъси от книгите на Георги Каназирски-Верин - „София преди 50 години“ и Петър Мирчев - „Книга за София“.  Музика и звукови пътешествия – Ангел Додов.

По случай деня на София гостуваме на КвАРТал фестивал, който се провежда между 17 и 19 септември в карето между Дондуков, Мария Луиза, Левски и Сливница! Вижте на живо местата, за които ви разказваме този сезон: следвайте картата, която ще откриете онлайн, във фестивалната книжка и на специалния ни флайър, сканирайте QR кодовете и чуйте 12 звукови картини от София, каквато е била преди. Част от тях са от предстоящия епизод, посветен на изчезналото сърце на София - квартала около улица "Търговска". Носете си слушалки! Игра! Игра! Игра! На гърба на флайъра има куиз - отговорете на въпросите до 18 ч. на 19 септември, пуснете го в кутията на Градски детектив в Сито студио на улица "Цар Симеон 66" и може да спечелите ваучер за уъркшоп по цианотипия там, както и симпатичен мърч от нас. Флайърът ще намерите във фестивалните локации. Следете ни във фейсбук и инста за новини около играта - там може да ни пишете, ако някоя от точките междувременно е изчезнала. Част от откъсите са създадени за изложбата "История помежду II" в Музея за история на София през 2020-2021 с куратор Весела Ножарова.

След откриването на странните му свойства през 40-те, западът се впуска да изследва възможните приложения на LSD. Психеделията нахлува в науката и философията, службите се чудят как да се възползват от халюциногена, творците се хвърлят да пресъздават виденията си, а милиони младежи се "нагласят, включват и отпускат" по думите на Тимъти Лиъри. Успява ли психеделичната вълна да прескочи Желязната завеса? С документалиста Йордан Тодоров, психиатрите д-р Сергей Бояджиев, д-р Любомир Канов, и гласа на проф. Марина Бояджиева поглеждаме към първите опити с LSD в България. В епизода са драматизирани откъси от дисертацията на (тогава) д-р Марина Бояджиева "Експериментално-психологични и клинични проучвания върху психозомиметичното действие на диетиламид на лизергиновата киселина". В ролите влизат Ангел Додов, истинският Цветан Цветанов, Боян Христов, Мирослав Христов и Ирина Вълчанова. Музика и звукови пътешествия - Ангел Додов.

Пили ли сте салеп, яли ли сте зефир, знаете ли що е "ледено"? С кулинарната изследователка и автор Албена Шкодрова чертаем сладка карта на стара София, припомняме си легендарни сладкарници като „Панах“ и „Роза“ и тайната на торта „Гараш“. Плюс няколко рецепти, които да пробвате, ако разгадаете съставките им. С участието на Албена Шкодрова и спомените и разказите на Стоян Бахчеванджиев, Райна Костенцева, Петър Мирчев и Георги Каназирски-Верин Музика: Ангел Додов Спомените на Стоян Бахчеванджиев - автор на първите детски радиопиеси, са от архива на Българско национално радио. Изображение: елемент от рекламата на "Виенска сладкарница и пекарница" на Йосиф Едуард Послушни и Коста Костов Смолницки" в София, публикувана в книгата на Иван Маринов "Ръководство по сладкарство и готварство" от 1940 г.

През 2019 г. светът отпразнува 50 години от Стоунуол - бунтовете срещу репресиите в едноименния нюйоркски гей клуб, поставили началото на прайд движението. Богатството от изложби, филми и забележителен аудиоматериал, публикуван по този повод ни накара да се запитаме какво е протичало паралелно тук, зад желязната завеса. С разказите и спомените на Лъчо и социолога Вероника Димитрова, ръководила изследването, представено в изложбата "Хомосоц" през 2019 г., се опитваме да си представим какво е било да си гей в Народна република България - във времената, когато държавата се е опитвала да смаже всяко различие. Текстовете в епизода чете Стефан Иванов Музика: Aнгел Додов С благодарности на: Лъчо, Вероника, Стефан, Ася Чанева за записа от първия "София прайд", Симеон Василев от фондация "Глас", организирала изложбата "Хомосоц", Светла и Нева. Всички текстове към изложбата "Хомосоц" можете да намерите тук.

Сезон 4 пристига с няколко картини от първите години на София като столица (и не само!). В първия епизод: слабо познатата история на "квартала на червените фенери" в София - eдна от първите грижи на кметството след Освобождението. С Бистра Шокарова, съдържател на книжарница "Български книжици" и група граждани от 19 век. Музика и звукови среди: Ангел Додов Текста четоха Радослав Чичев, Даниел Ненчев и Петър Георгиев. В епизода са ползвани цитати от документи от Държавен архив - София, мемоарите на Райна Костенцева и медии от този и миналия век. Част от звуковите среди в епизода са създадени за изложбата "История помежду II" в Музея за история на София.

От 15 май тук и във всички приложения за подкасти

Тази пролет, когато столицата опустя, а витрините помръкнаха, мнозина си задаваха въпроса колко тежки катаклизми може да преживее един град? В 1944г. София претърпява най-опустошителните бомбардировки от Втората световна война. Още в началото на годината евакуацията опразва града. Взривовете и пожарите начертават днешната карта на столицата. Около бомбардировките над София се стели мълчание - не че отсъстват от литературата или спомените на съвременниците, но споделената травма изглежда изтласкана. С литературния историк Лора Шумкова и откъс от мемоарите на Вера Мутафчиева и Константин Константинов се спускаме в спомените за една апокалиптична година, след която София се възражда нова и различна от руините. Спомените на Вера Мутафчиева чете актрисата Елена Димитрова. Музика: Ангел Додов В епизода са използвани ефекти от freesound.org, записи от Златния фонд на БНР, откъси от книгите "Бомбите" на Вера Мутафчиева (изд. Сдружение "Българска история", 2019 г.) и "Птица над пожарищата" на Константин Константинов, както и документални записи от литературния маршрут посветен на бомбардирана София,  организиран от фондация "Прочети София".

Една любопитна витрина на ул. "Васил Априлов" пази 130-годишна история - тази на Софийския колоездачен клуб. Надникваме зад нея, за да разберем, че велодвижението започва още с Освобождението, а карането на колело и строежа на велосипедни алеи е въпрос на престиж в младата българска столица. Ще чуем спомени за първите колоездачи и маршрути, ще разберем къде са някогашните алеи днес и накрая ще завъртим педали до днешния ден, когато светът отново се качва на колелото. С участието на: Блаже Колев, председател на Софийския колоездачен клуб Радост Маринова, сдружение "Велоеволюция" и по материали от книгите на Райна Костенцева ("Моят роден град София"), Петър Мирчев ("София - тъжна и весела"), Борислав Георгиева („Градските развлечения в миналото“), вестник "Български колоездач" Музика: Ангел Додов

В един момент от живота си преставаме да ги забелязваме. А  те са си тук - в междублоковите пространства, в парковете, понякога дори покрай магистралите... От самата си поява детските площадки стават пресечна точка на идеологии, педагогически, естетически и градоустройствени концепции. В този епизод говорим за местата за игра в града и изненадващо дългата им история. От главозамайващите съоражения от началото на 20 в. през "стартовите площадки" на космическата ера, разследваме къде изчезна приключението от детските площадки. С арх. Снежка Каратотева от Сдружението за безопасни детски площадки, арх. Любов Жеглова, създател на бранда Urban Souvenir и изследовател на софийските детски площадки, Боряна Зафирова, творчески ди.гласовете на знайни и незнайни дечурлига от Докторската градина. Повече за проф. Серафим Серафимов и неговите площадки може да прочетете тук. С благодарности на: Мая Цанева и Стиляна Тодорова от Сдружението за безопасни детски площадки. Музика Ангел Додов В епизода е използван ефект от freesound.org, и цитати от Теодор Рузвелт и от Габриела Буркхалтер и нейната страница - архив за детските площадки по света The Playground Project.

Какво значи "град за хората"? "Трудно е да проектираш публично пространство, което отблъсква хората. Забележителното е колко често се случва", казва един от първите му идеолози - урбанистът, журналист и социолог Уилям Уайт Тази пролет, когато социалната изолация ни затвори вкъщи, станахме изключително изобретателни в откриването на нови публични пространства: задните дворове бяха нашите площади, коритата на реките - спортни площадки, даже гробището се превърна в парк. Но какво прави едно публично пространство наистина публично? Защо някои места са пълни с хора, а други - пусти и безжизнени, дори да са специално направени за срещи? В епизод 20 на "Градски детектив" си говорим за това как едно пространство се превръща в място - и науката зад това. С участието на: урбанистите Силвия Чакърова и Нурхан Реджеб от студио Placemake, специалисти по градско проектиране и едни от партньорите на Gehl Architects за проучването им в София; Бойка Огнянова, архитект, част от платформата Urbanistas.eu. Музика: Ангел Додов В епизода са ползвани звук от филма City Spaces, Human Places на Уилям Уайт за WGBH, Бостън и данни от книгата на Ян Геел "Градове за хората" ("Жанет 45"). Изображение (eлемент) от Nabisco/CleanPNG

Улиците са като реки - реки от звуци, а тук-таме по бреговете им някой се опитва да подчини глъчката им и да допише саундтрака на града. В този епизод говорим с двама улични музиканти за това какво им носи професията и как музиката променя мястото, на което свириш - и то теб. С думите и изпълненията на: Димитър Тотев, музикант Тимо, музикант Основната музикална тема е на Ангел Додов. В епизода (08:00 мин.) звучи авторската композиция на Тимо "Марш на уличните музиканти", откъс от текста на композитора Георги Арнаудов "Музика по бреговете", публикуван в бр. 3 на академичното електронно списание "Пирон", както и фрагмент от песента Streets of London на Ралф МакТел в изпълнение на Димитър Тотев. Заглавно изображение: Сергей Кандаков +Open Street Map.

От време на време се появява въпрос, който ни отвежда в заешка дупка - като например кой е авторът на животните-катерушки зад Паметника на съветската армия? И дали са там като паметник на стария зоопарк? Следепидемично и по повод  1 юни - един миниепизод за създателите на детската градска среда в София (и Кюстендил, Радомир, Габрово, Плевен...), създаден в карантинното удобство на собствения ни хол. С участието на: Мария Гергова, скулптор Арх. Митко Димитров, проектант на пространството около Паметника на съветската армия след преместването на зоопарка. музика Ангел Додов С благодарности на: Елена Атанасова, семейството на Мария Гергова, арх. Митко Димитров, Милена Илиева-Момчилова от район “Средец”, Андрей Врабчев, “Публично изкуство в България”, Любомир Ташев, Наташа Ноева, Антон Стайков и всички, които съдействаха за този епизод.

Може би някои от вас си спомнят руините на сградата на улица „Сан Стефано“ 22 в София. Там беше пивоварната на чехите братя Прошек, а в едни по-отдавнашни времена - и легендарната бирария "Дълбок зимник". В този епизод ще се пренесем в началото на XX век, за да надникнем в  една истинска бохемска история - на инженерите, предприемачи и пивовари Иржи и Богдан Прошек. И още - как пивото идва и се разпространява в България.  И така, да си налеем една студена халба бира и да си кажем наздраве за хората, създали облика на нашата столица! Със спомените на: Димо Казасов от книгата му "Улици, хора, събития" Драган Тенев от Златния фонд на БНР и участието на: Людмил Фотев – журналист, автор на книгата „Езикът на бирата“. Виктор Топалов - създател на страницата „Бохемска София“. Христо Паяков – пивовар в Прошековата фабрика. музика: Ангел Додов

Добре дошли в трети сезон на "Градски детектив"! Приветстваме ви с една история за пеперуди, князе, слонове и други диви и не чак толкова диви софиянци. Чувствате се затворени по време на карантинния период? Нашите герои напълно ви разбират! С тях обаче можете да се разходите не в един, а в три парка. Иначе казано, впускаме се в историята на Софийския зоопарк - от парка Врана до времената, когато беше току до Паметника на съветската армия до днешния му дом в полите на Витоша. Ще се разходим със слон по софийските улици, ще разберем повече за големите страст на Фердинанд и кой е любимия сериал на макака Алф (не е "Алф"!). И една корекция: бомбардировките на зоопарка се случват през 1944, а не 1945, както неволно казва един от гостите. С участието на: Катерина Зарева, еколог, ръководител на Екологичния център към Софийския зоопарк доц. Алекси Попов, зоолог, бивш директор на Природонаучния музей Мирослав Йорданов, съвременен артист, хореограф и част от персонала на Софийския зоопарк Елена Атанасова, израснала около старата зоологическа градина и палавите питомци на сектор "Примати" музика: Ангел Додов Трети сезон на "Градски детектив" се осъществява с подкрепата на програма "Култура" на Столична община и с медийното партньорство на БНР и "Дневник". Очаквайте ни с 8 нови епизода - по един месечно - от март до ноември и ни последвайте във "Фейсбук" и любимото си приложение за подкасти, за да не изпуснете нито един. Във "Фейсбук" ще намерите и архивни фотографии със слоновете, Фердинанд и други животни.

В знаменателната 1968 г. на българското черноморие отваря един курорт, който не прилича на останалите. В "Русалка" няма разплащания с пари - но има гмуркане, яздене, яхти, детски занимания, театър. И още нещо - собственост на френския туристически гигант "Клуб Мед", тя е отворена предимно за западняци. Днес "Русалка" като по чудо е запазила оригиналния си вид, кокетни бели бунгалца накацали по склоновете на Птичия залив. Но малцината, които си спомнят златните дни на "френския курорт" са българите, които са я посещавали често - жителите на местните села Камен бряг и Свети Никола. В последния епизод на втория си сезон "Градски детектив" отива на морето, за да разкаже за една необичайна среща със Запада. „Там видяхме дезодоранти, там видяхме как играят рок хората, много работи видяхме от тях, парфюми, по друг начин миришеше Русалка…“ С Красимир Петков, работил 15 години в Русалка жители на селата Свети Никола и Камен бряг Музика: Ангел Додов

В най-големия ромски квартал на Балканите група ентусиасти решават да създадат обществено радио... В този епизод ви каним да чуете гласовете на Столипиново и да надникнете отвъд фалшивия медиен образ на ромите. С председателя на Сдружение Младежки клуб Рома - Столипиново Асен Карагьозов, журналиста и медиатор Кочо Димитров и журналиста Андреас Кунц; с оригинални записи на Радио Столипиново и с музиката на Ангел Додов.

"Всичко се е случвало на Джулай морнинг; хората са се обичали, деца са правени... това е уникалното, че това е един празник, празник без повод..." Или как една песен роди странна българска традиция на вълнолома във Варна. С Роберт Леви, поет и антрополог Янко Димов, поет, музикант, един от първите джулайци Невен Кидеров, музикант Музика: Ангел Додов

В София, град възникнал около и заради горещите минерални извори, днес работи само една обществена баня. Разкошните дворци на водата, създадени в началото на 20в. от големи български архитекти, с амбицията да превърнат града в истинска европейска столица, пустеят или един по един променят предназначението си. Ориенталска отживелица ли са обществените бани? Как са изглеждали те за западноевропейците в ХVIII и XIXв? И как описанието на Турската баня в София подхранва еротичните фантазии на Запада за Ориента. С Надежда Александрова, литературовед, журналистът Антоанета Салфидж и арх. Ивайло Захариев от Термално - Нормално. Музика: Ангел Додов В този епизод използвахме откъси от Писмото на Лейди Монтагю, публикувно на български в “Балканите през погледа на две английски пътешественички от ХVІІІ век “, подбор и превод на Мария Кисилинчева; от докумелнатлния филм на Антоанета Салфидж „Водни потайности от софийските минерални извори“, от видеодокументацията на Флашмоба "ВЪРНЕТЕ МИНЕРАЛНАТА БАНЯ НА СОФИЯ" организиран от Термално - Нормално и този ефект на skitchscharff от www.freesound.org.

На интуитивни антипасти с българина, изиграл важна роля във втория италиански футуризъм: Италия: Николай Дюлгеров. С Ирина Генова, изкуствовед Теодор Ушев, художник и аниматор Музика: Ангел Додов Първите два епизода от поредицата за футуризма и забравените художници на българския авангард може да намерите тук и тук. Изкуството на Николай Дюлгеров може да разгледате в каталозите към двете му изложби от 2008 и 2018 г., и разбира се - на нашата фейсбук страница.

В сърцето на вечно растящата София един оазис е дом на най-старите й обитатели - птиците. С участието на: Ирина Матеева от Българско дружество за защита на птиците Зорница Стратиева от „Асоциация на парковете в България” Александър Маринов-Санчо, природозащитник и любител орнитолог Музика: Ангел Додов

Знаете ли какво ще звучи по Националното радио, ако страната бъде разтърсена от война, революция или бедствие? „Градски детектив“ тръгва по следите на специалните предавания, подготвяни за извънредни ситуации. "...В едно такова предаване имаше стихове, подходящи... за да вдигат патриотичната температура... Имаше явна, явна агитация. Подготовка за война..." С гласовете и спомените на: Захари Миленков, създател на Музея за история на радиото в България, режисьорите Мария Нанчева и Кирил Каменов, писателката Ина Вълчанова, актьорите Валентин Стойчев и Виолета Бахчеванова, министър председателят Кимон Георгиев и британския радиоводещ Питър Доналдсън.   В епизода са използвани следните звукови ефекти: Прокламацията на Кимон Георгиев от Златния Фонд на БНР, архивни записи от Четириминутното предупреждение на BBC, Сигнали на гражданска отбрана от 1976г, звукови ефекти от Уикипедия и Freesound.org, и музиката на Ангел Додов.

За "...гениалните глави на разните диаболисти, адамити, сеизмографисти, есеисти, акмеисти и ямболисти от зоологията на ямболския Олимп", дирижаблите и ФК "Левски". Това е втори епизод от нашата футуристична сага. За първия кликнете тук. С Христо Карастоянов, писател Елка Димитрова, доцент към Института по литература при БАН Музика:Ангел Додов Броевe на българското футуристично списание Crescendo, включително с превода на "Българският аероплан" на Маринети, може да откриете на сайта "Българският литературен модернизъм" на БАН. Книгата на Кирил Кръстев "Спомени за културния живот между двете световни войни" току що излезе в ново, допълнено издание на издателство "Ера". Снимката на цепелина над София и други аерофотографии на Мирчо Качулев са публикувани в каталога към изложбата "Италиански футуризъм и модерно изкуство в България. Примерът на Николай Дюлгеров", организирана през 2018 г. от проф. Ирина Генова. Последвайте ни във "Фейсбук" за това и още оригинални изображения към епизода. В епизода са ползвани музикални откъси от "Героите на нашата борба" (Sintesi Musicali Futuriste) на Филипо Маринети и Алдо Джинтини - оригинален запис от 1931, съхраняван от The Center for Programs in Contemporary Writing на Пенсилванския университет. Песента "Граф Цепелин над София" на Стоян Миленков, в изпълнение на Катя и Стоян Миленкови и Иван Наумов, е от архивния фонд на БНР.