Ти и науката: Подкастът на Обекти

Фактът, че дадено лекарство помага на един човек, не означава непременно, че ще действа по същия начин и при друг. Понякога лечението дава отличен резултат, а друг път се оказва неефективно или води до нежелани реакции. Причината невинаги е в дозата, диагнозата или начина на прием – понякога отговорът се крие в самите нас, в нашите гени.Именно тук идва ролята на фармакогеномиката – област, която изследва как генетичните особености на всеки човек влияят върху реакцията му към различни лекарства. Това е една от най-обещаващите посоки в развитието на персонализираната медицина, защото дава шанс лечението да бъде по-точно, по-безопасно и по-ефективно.Днес в „Ти и науката“ ще говорим за това как фармакогеномиката може да промени начина, по който се назначава терапия, докъде е стигнала науката в тази област и колко близо сме до времето, в което лечението ще бъде наистина съобразено с конкретния пациент. Наш гост е доц. Йордан Йорданов от Фармацевтичния факултет на Медицински университет – София, преподавател и изследовател с интереси в областта на фармакологията, токсикологията и съвременните подходи за оценка на безопасността и действието на нови вещества и лекарстводоставящи системи.

Когато говорим за лекарства, обикновено мислим за тях като за средство, което лекува, облекчава и спасява животи. Но всяко активно вещество има и друга страна: наред с полезния си ефект то може да предизвика и нежелани, а понякога и токсични реакции. Именно затова безопасността е сред най-важните въпроси в медицината и фармацевтичната наука.Още преди едно ново лекарство да достигне до първите клинични изпитвания при хора, то преминава през дълъг процес на предварителна оценка. Изследва се как действа, в какви дози е безопасно, кои органи може да засегне и какви рискове крие. Целта е не просто да се открие ефективна молекула, а да се прецени дали тя е достатъчно безопасна, за да продължи напред.Днес в „Ти и науката“ ще говорим за това колко токсични могат да бъдат познатите лекарства, къде минава границата между терапия и риск и как науката проверява безопасността на новите медикаменти още преди те да бъдат тествани при хора. Наш гост е доц. Йордан Йорданов от Фармацевтичния факултет на Медицински университет – София, преподавател и изследовател с интереси в областта на фармакологията, токсикологията и съвременните подходи за оценка на безопасността на нови вещества и лекарстводоставящи системи.

Дигиталният свят често ни се струва почти безтегловен. Изпращаме имейл, качваме снимка, задаваме въпрос на изкуствен интелект – и всичко се случва за секунди, без да оставя видима следа.Но зад това удобство стои огромна физическа инфраструктура – сървъри, центрове за данни, кабели, електроенергия и ресурси. Колкото повече използваме интернет и новите AI технологии, толкова повече расте и тази скрита инфраструктура.В последните години изкуственият интелект се превърна в част от ежедневието ни – от търсачките и автоматичните преводи до генераторите на текст, изображения и код. Но каква е реалната цена на това удобство? И колко „невидим“ всъщност е екологичният отпечатък на AI?Днес ще говорим именно за това.Наш гост е Елица Станева-Бритън – автор в Климатека и психолог по образование. Завършила е Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а по-късно и магистратура в Мюнхенския университет „Лудвиг Максимилиан“. В момента е докторант към БАН, където изследва ролята на изкуствения интелект в психологията на творчеството.Научните ѝ интереси включват и теми като връзката между изменението на климата и човешката психология, както и въпросите на климатичната справедливост.

Знаете ли колко храна изхвърляме всяка година, без дори да се замислим? Част от нея никога не стига до трапезата ни, а друга – напълно годна за консумация – се озовава в кофата заради объркване, несигурност или просто навик. В същото време стотици хиляди домакинства у нас живеят с ограничен достъп до качествена храна.Разхищението не е просто личен пропуск. То има икономическа цена, социални измерения и дори климатичен отпечатък – защото всяка изхвърлена храна означава пропилени ресурси, енергия и труд.Днес в „Ти и науката“ ще говорим за мащаба на проблема, за причините зад него и за това как можем да го намалим – не само като потребители, а и като общество. Наш гост е екологът Асен Ненов – той е учил биотехнологии и се занимавал с изчислителна биология и биоинформатика в Института по биофизика и биомедицинско инженерство (ИББИ) към БАН. Работил е в сферата на потребителската защита в асоциация “Активни потребители". Пише за критичното потребление и за мащабната екологична катастрофа, като е сред инициаторите на първата група по дерастеж (degrowth) в България.

Знаете ли какво е афазия? Едва 7% от участниците в проучване от 2020 г. на Националната асоциация по афазия в САЩ я разпознават правилно като езиково нарушение, въпреки че се среща по-често от болестта на Паркинсон. Афазията обикновено се появява внезапно – най-често след инсулт – и засяга способността на човека да изразява или разбира думи. Въпреки това той остава същият – със своите мисли, чувства и личност. Именно тази разлика между запазеното вътрешно преживяване и нарушената комуникация превръща афазията в дълбоко фрустриращо и изолиращо състояние.Темата привлече обществено внимание и след диагнозата на актьора Брус Уилис, който прекрати кариерата си именно заради афазия. Днес в „Ти и науката“ ще разгледаме какво представлява това нарушение и как науката го обяснява. Наш гост е Илиана Измирлиева, магистър по логопедия с над 24 години професионален опит, практикуваща в София.

Днес в „Ти и науката“ говорим за нещо, което тихо, но решително променя начина, по който мислим, спорим и вземаме решения като общество. Живеем във време, в което лъжата често се оказва по-бърза от истината, емоцията – по-заразна от фактите, а рационалният разговор – все по-труден за водене.Защо изглежда, че колективно губим способността си да различаваме аргумент от внушение? Как работи психологията на тълпата в дигиталната епоха и защо дезинформацията вече не е страничен ефект, а системен проблем?Една от най-ясните и опасни прояви на този процес виждаме в темата за климата – не защото тя е „по-специална“, а защото съчетава наука, страхове, икономически интереси и силни емоции. Климатичната дезинформация е симптом на нещо много по-голямо: криза на истината в условията на масова комуникация.Наш гост е Христо Панчев – автор в Климатека, доктор по информационни науки и семиотика и магистър по публична комуникация на Софийския университет. Той е бил ръководител на комуникациите в „Грийнпийс“ – България и координатор в инициативата за Зелено възстановяване на Украйна на „Грийнпийс“ за Централна и Източна Европа. През 2022 г. е съветник към политическия кабинет на заместник министър-председателя по климатични политики. Научните му интереси са в областта на социалния маркетинг, психологическите аспекти и ролята на човешкото поведение в антропогенната промяна в климата.

Градовете, в които живеем днес, не са се появили случайно. Те са резултат от решения, взети преди десетилетия – понякога преди повече от век. От индустриалните революции, през масовото строителство, до дигиталните технологии и изкуствения интелект – архитектурата постоянно се променя, а заедно с нея и начинът ни на живот.В този епизод на „Ти и науката“ ще говорим за устойчивост отвъд модерните етикети, за това защо някои градове се усещат по-човешки от други, какво губим и какво можем да си върнем от традиционните строителни практики, и как се променя ролята на архитекта днес.Гост в епизода е арх. Веселин Алексиев – преподавател в Нов български университет. Toй има изследователски и проектантски интереси в консервацията на културното наследство, храмовата архитектура и изгубените строителни практики. Носител е на награди от архитектурни конкурси и работи по проекти за подобряване на градската среда и качествено обитаване на реконструирани сгради.Заедно с него ще потърсим отговори на въпроса “Може ли бъдещето на архитектурата да се крие в миналото и ще успее ли професията да премине през технологичната и революцията, провокирана от изкуствения интелект, без да загуби човешкия си мащаб?”Приятно слушане!

Днес ще говорим за нещо, което стои в основата на всяка добра комуникация и това е реториката.Онзи древен, но винаги актуален инструмент, който ни помага не просто да говорим, а да убеждаваме, да докосваме, да създаваме връзки.Как се е променила реториката от времето на Аристотел до епохата на TikTok и социалните мрежи?Къде свършва изкуството на убеждаването и започва манипулацията?И защо днес, повече от всякога, имаме нужда да разбираме не само какво казваме, а как го казваме?За да ни помогне да си отговорим на тези въпроси, наш гост е човек, който посвещава кариерата си на изследването, преподаването и практикуването на реториката — проф. д.ф.н. Иванка Мавродиева. Тя е преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и НАТФИЗ, основател на Институт по реторика и комуникации.  Проф. Мавродиева е човек, който силно вярва, че реториката е не само наука, но и изкуство и начин да бъдем по-разбрани, по-влиятелни и по-осъзнати в света на комуникацията.Приятно слушане!

На фокус в нашия подкаст "Ти и науката" е една болезнено позната за мнозина тема – защо привличаме неподходящи партньори? Защо, въпреки опита и разочарованията, често повтаряме едни и същи грешки във връзките? Какво стои в основата на този модел? Ще поговорим за червените флагове, за ролята на миналото, типовете привързаност и какво означава здрава връзка.“Гост в нашето студио е Диана Богданова-Николова - магистър психолог с над 23 год. професионален опит в психологическото консултиране и терапия.Приятно слушане!

В най-новия епизод на нашия подкаст "Ти и науката" ще засегнем една от най-горещите – буквално и преносно – теми през последните години: горските пожари. Те се превръщат във все по-голямо предизвикателство за България и Европа, а причините и решенията са многопластови – от изменението на климата и човешката небрежност, до управлението на горските екосистеми и ролята на институциите.Наш гост е доц. д-р Момчил Панайотов – преподавател по дендрология в Лесотехническия университет, изследовател на планинските гори и един от най-активните експерти у нас в темата за тяхната история, устойчивост и бъдеще. Той познава отблизо старите гори на Рила, Пирин, Родопите, Стара планина и Витоша, а опитът му обхваща не само науката, но и практиката – като член на Планинската спасителна служба, председател на БАССЕС и автор в Националния профил на риска от бедствия в частта за горските пожари.С него ще си поговорим за това защо пожарите зачестяват, какви са рисковете за България, кои практики работят и кои не, и най-важното – какво можем да направим като общество, за да опазим нашите гори в условията на климатични промени.

Днес ще ви представим една наистина вдъхновяваща история за това как една идея може да промени живота на стотици хора. На 9 май в читалище „Природа и наука“ се състоя първото публично представяне на иновативен, безплатен софтуер, създаден специално за незрящи и слабовиждащи хора в България.Зад проекта стои младият разработчик Ангел Чолаков – част от инициативата „Академия за ВИЗИОНЕРИ“ на Столична община. Ще поговорим с Ангел за това как се роди идеята, какви технически и човешки предизвикателства срещна и най-вече – какво значи този софтуер за потребителите, за които е създаден.Приятно слушане!

Днес ще си говорим за нещо, което засяга всеки един от нас – комуникацията. Но не как да бъдем просто по-умели говорещи, а как да изграждаме връзки, основани на емпатия, яснота и уважение. Темата ни е Ненасилствената комуникация – подход, който не само ни помага да изразим чувствата и нуждите си без обвинения, но и ни учи как да превръщаме конфликтите във възможности за свързване.Наш гост е Теодора Ангелова – психолог, медиатор и сертифициран обучител по Ненасилствена комуникация. През последните 20 години тя е натрупала богат опит в различни роли: като корпоративен обучител, училищен психолог в Американския колеж и ментор на младежи в конфликт със закона. Днес работи в собствената си терапевтична практика и съпровожда хората по пътя към по-дълбока връзка със себе си и с другите.За нея Ненасилствената комуникация не е просто метод, а начин на живот – практичен и сърдечен път към разбиране, сътрудничество и вътрешен мир.В този разговор ще потърсим отговори на въпроси като:Какво всъщност означава да общуваме „ненасилствено“?Защо наблюдението без оценка е толкова ключово?Как да говорим за своите чувства и нужди без да обвиняваме?Как се формулира автентична молба, която не звучи като изискване?И как можем да изградим по-дълбока връзка – дори в разгара на конфликт?Останете с нас – този епизод може да промени не само начина, по който говорите, но и начина, по който се свързвате.

Още от древността хората гледат към звездите – понякога, за да открият посока, друг път – просто за да усетят, че са част от нещо по-голямо. Днес все още го правим - някои с телескоп, други - с хороскоп.В настоящия епизод на нашия подкаст ще поговорим за разликата между астрономията и астрологията – между науката, която се опира на факти, и вярванията, които често звучат убедително, но стъпват на илюзии.Наш гост е Християна Иванова – астроном, експерт в космическите технологии и човек, който вярва, че Космосът трябва да бъде достъпен и разбираем за всички.

Днес ще се потопим в една дълбока, трудна, но изключително важна тема – суицидното поведение. Това е въпрос, който често остава табу, скрит зад неразбиране и страх, но също така засяга милиони хора по света – пряко или косвено.Статистиките са тревожни. По данни на Световната здравна организация всяка година над 720 000 души губят живота си вследствие на самоубийство. А зад всяка цифра стои човешка история – история на болка, на отчаяние, но понякога и на надежда, когато помощта пристигне навреме.Какви са причините, които тласкат хората към това решение? Каква е ролята на психичното здраве, социалната подкрепа и стигмата в обществото? Как можем да разпознаем предупредителните знаци и как да помогнем на някого в риск?В този епизод ще говорим за всички тези аспекти – с д-р Захари Зарков - психиатър с над 20-годишен опит. Работи в национален център  по обществено здраве и анализи като е част от екипа на дирекция психично здраве и превенция на зависимостите. Има интереси и опит в терапия на афективни и тревожни разстройства, овладяване на кризи, лечение на депресия и водене на профилактика при шизофренни разстройства.

У нас и по света се раждат все повече недоносени бебета. Какво се крие зад борбата за живот, технологиите, които са необходими за поддържане на един толкова крехък организъм, компетентността на лекарите, страховете на родителите – за всичко това хората, които не са се сблъскали с това, не се замислят. Днес при нас е доктор Донка Узунова, един от хората, който най-добре познават този много труден път и който го е изминала хиляди пъти със своите малки, но много борбени пациенти. Тя завършва медицина през 2002 година и веднага се отдава на професията ,а през 2012 година придобива специалност по неонатология в „Майчин дом“. От същата година до 2024 година е началник на отделението по неонатология към болница „Шейново“. Член е на Контролния съвет на Българската Асоциация по Неонатология. Днес ще имаме удоволствието да ни разкаже от първо лице какви са предизвикателствата днес пред неонатолозите, колко точно тежат 500 грама живот и какво е да работиш призвание, мисия.

Ракът на простатата е сериозно заболяване, което засяга все повече мъже по света, но все още съществуват много въпроси и заблуди относно неговото предотвратяване, диагностициране и лечение. В този епизод, заедно с нашия специален гост Д-р Катина Стойчева, специалист уролог с над 7 години опит, ще разгледаме какви са основните рискове и методи за справяне с това заболяване. Д-р Стойчева ще ни разкаже за иновациите в лечението, както и как правилната диагностика и профилактика могат да помогнат на мъжете да запазят здравето си.

Днешният епизод е посветен на една особено противоречива тема – тази за моногамията и полигамията.Какво ни кара да избираме една форма на връзка пред друга? Каква е ролята на културата, биологията и личните ни преживявания?В свят, който става все по-отворен към разнообразието в любовта и партньорствата, си струва да се запитаме – има ли "правилен" начин да обичаме?По темата разговаряме с Даниел Чутров. Даниел е бакалавър по психология със специализация клинична психология. Той има отделени над 11000 часа в тази сфера – в университет, в психотерапевтична школа, в лична и групова терапия, както и в индивидуални занимания.

Настоящият епизод на подкаста "Ти и науката" е посветен на едно от най-големите предизвикателства на нашето време – изменението на климата – и как то засяга пряко човешкото здраве. От качеството на въздуха, който дишаме, до болестите, които могат да се разпространят в един по-топъл свят – темата е по-актуална от всякога. Заедно със Зорница Спасова - главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването - ще изследваме причините, последиците и възможните решения, които могат да направят бъдещето ни по-здравословно и устойчиво.

Какво е общото между множествена склероза и йогата, силата на духа и промяната, волята за живот и здравето, желанието да побеждаваш себе си и медитацията, стимула да помагаш на другите и да бъдеш лъчът светлина? Връзката е тя. Името й е Биляна Савова - основател на фондация „МС – Мога Сам“, идеолог и визионер на програмата План да Бъда / Plan to Be, собственик и креативен директор на Plan2B Creative Studio, дългогодишен арт директор на списание EVA, лектор в редица семинари. Носител е на престижни награди като „Жена на годината, категория общество / 2016”, „Будител на 2018”, „Вдъхновител / 2018”. С нея ще имаме честта и удоволствието да поговорим за йогата и медитацията като начини за лекуване на душата и тялото, за характера и съдбата, за връзката й с хората, които й се доверяват, за израстването, за пораженията и победите в живота. Приятно слушане!

Самотата е чувство, което може да бъде причина за много сривове и грешни решения в живота ни. Ако за някои поети е вдъхновение, за други може да бъде истински убиец. Кога чувството за самота се изостря най-много? Как да се справим с чувствата, които изглеждат по-силни от нас? Защо тъгуваме по празниците? По всички тези въпроси и още много ще разговаряме днес с Даниел Троев - психолог, провеждащ консултации, които помагат за справянето с житейски трудности и проблеми като тревожни разстройства, депресия, паника, натрапчиви мисли, негативни емоции и др.

Дори и най-големите скептици вече са се убедили, че изменението на климата е факт. Ставаме свидетели все по-често и все по-продължително на топли зими и буреносни лета, на всякакви природни аномалии. Дори да се успокояваме с мисълта, че ние пряко няма да бъдем засегнати от драстични климатични изменения, то нека бъдем отговорни към нашите деца, внуци, правнуци, защото техният живот може да бъде повлиян съвсем реално от промените, които наблюдаваме все по-осезаемо. Затова нямаме право да оставаме безразлични към важни въпроси като измененията на климата, опазването на природата, отношение на човека към застрашените видове животни и растения. За всички тези съществени теми ще говорим с днешния ни гост – Борислав Григоров – доцент в Геолого-географски факултет на Софийския университет, автор на около 80 научни и научно-популярни статии.

За мнозина порастването се ограничава единствено и само до достигането на определена възраст. Но, уви, всички ние сме срещали хора и на 40, които все още не са достигнали психична зрялост. Кога всъщност порастваме и какво представлява хармоничната, здрава личност? А кои са т.нар. инфантилни възрастни? Защо в нас често се крие едно непораснало дете? В какво продължава да вярва то и на 30 и повече годишна възраст и какво най-често ни пречи да се отделим от родителите си и да станем самостоятелни и отговорни личности? По темата разговаряме с Диана Богданова-Николова - магистър психолог с над 23 год. професионален опит в психологическото консултиране и терапия. През 2001 г. завършва специалност Психология в Софийски университет. Първоначално се посвещава на работа с хората в организации, като менажира процеси по подбор, оценка и развитие на персонала, а в последните 15 години се ориентира изцяло към индивидуалното консултиране и терапевтиране на клиенти в свой собствен кабинет. Приятно слушане!

Няма такова нещо като „просто един домашен любимец“. Животните, които живеят и някога са живели в моя дом, винаги са били част от семейството. Те винаги са ми носели утеха, изслушвали са ме, когато съм имала нужда, били са до мен, когато съм се чувствала самотна, карали са ме да се смея и да усмихвам. И да – понякога са ме дразнели. Но нима не е така с всеки член на семейството? Всеки път, когато изгубя домашен любимец, губя и част от моето сърце. Ако някога сте живели с животинче, знаете за какво говоря. Уви, скръбта е цената, която трябва да платим за любовта, и рано или късно се сблъскваме с нея. Но преди това трябва да вземем едно от най-тежките решения в живота си – (кога) да приспим едно живо същество, което в продължение на години е било нашият свят. Днес гост в нашето студио е д-р Наталина Маринова от ветеринарната клиника „Джулайвет“. С нея ще си поговорим за загубата на домашен любимец и тъгата, която някои хора, уви, омаловажават. И разбра се – за евтаназията и кога да разберем, че е време да приспим своето животинче, така че да му спестим болката и да направим последните мигове от живота му по-приятни. Приятно слушане!

Някога пазаруването на дрехи беше епизодично събитие - нещо, което се случваше няколко пъти годишно, когато се сменяха сезоните или когато надраствахме това, което имахме. Но преди около 20 години нещо се промени. Дрехите станаха по-евтини, циклите на тенденциите се ускориха и пазаруването се превърна в хоби. Появи се т.нар. бърза мода, възникнаха световните вериги, които днес доминират в големите магазини и интернет пространството. Какво въздействие оказва този сравнително нов феномен върху планетата, какви мерки се взимат за регулирането му и какво може да направи всеки един от нас, за да му се противопостави? По темата разговаряме с д-р Надежда Ангелова - гл. асистент в катедра “Неорганична химия” на Факултета по химия и фармация към СУ “Св. Климент Охридски”.

От 1953-та до януари тази година само 6664 души са покорили Еверест – най-високия връх в света. И Методи Савов е един от тях.Нещо повече – г-н Савов е сред петимата българи, които изкачват Еверест по най-трудния маршрут - Западния гребен. Постижение, което не е повторено и до днес.Той е ръководител на второто национално изкачване на върха през 2004 г, а в актива си има няколко седемхилядника, както и няколко рекорда.Колко важна е подготовката, за можеш да изкачиш Еверест? Какво е да се катериш с Христо Проданов? Какво е усещането да се намираш на покрива на света?Това са само част от въпросите, които ще засегнем в днешния епизод на нашия подкаст. И така, нека не губим повече време…

Неслучайно Технологично училище „Електронни системи“ към Технически Университет – София е може би най-доброто ИТ училище в страната. През последните 35 години то създава бъдещи лидери в областта на информационните технологии не само за България, но и за глобалния ИТ сектор. Често чуваме също така, че ТУЕС е нещо повече от училище, а семейство, което ще бъде с теб цял живот, и фактът, че 20% от преподавателите са завършили ученици, само го доказва. За да разберем защо това място е толкова специално, сме поканили в студиото ни трима негови ученици – Кристиян Богданов от 12А, Калоян Дойчинов от 12А и Калоян Анастасов от 10А. Те ще ни разкажат повече за духа на ТУЕС, както и за страхотните си технологични проекти, които един ден могат буквално да променят света.

Всяка година се произвеждат близо 381 милиона тона пластмаса. До 2034 г. тази стойност се очаква да се удвои. Всеки ден 8 млн. парчета пластмасови отпадъци попадат в световния океан. На места се образуват цели острови от боклук, а заради кръговрата на природата отпадъците, които безразсъдно изхвърляме, попадат обратно на трапезата ни. Нещо повече – статистиката сочи, че до 2050 г. няма да е останала и една морска птица, която да не е погълнала пластмасов отпадък през живота си. А още по-алармираща цифра показва, че през 2060 година в световните океани ще има повече боклуци, отколкото животни. Какво кара пластмасата да отделя парникови газове? Какво представлява микропласмасата и как вреди тя на водите, почвата и живите организми? Какво зависи от нас, за да се преборим с проблема? По темата разговаряме с д-р Надежда Ангелова - гл. асистент в катедра “Неорганична химия” на Факултета по химия и фармация към СУ “Св. Климент Охридски”. Приятно слушане!

Видеоигрите са една от най-неразбраните форми на забавление. В известен смисъл е лесно да се разбере защо. Погледнати отстрани, геймърите изглеждат така, сякаш буквално са залепени за екрана - потънали в своеобразния дигитален еквивалент на нездравословна храна. В най-добрия случай това изглежда като безсмислено занимание. В най-лошия - се притесняваме, че видеоигрите са социално изолиращи или активно вредни. Ако се вгледаме малко по-внимателно в тях обаче, ще осъзнаем, че нещата стоят по доста по-различен начин. Кои са някои от най-големите митове за видео игрите? По темата разговаряме с Филип Търпов – организатор на Sofia Game Jam, най-голямото независимо събитие за гейминг в България. В миналото е бил главен редактор на гейминг медията Gamebox.bg, а в свободното си време е и фрийланс видеограф и кинооператор.

Когато имаме проблеми със сърцето, отиваме на кардиолог. Ако не виждаме добре, си записваме час при очния. Но какво правим, ако постоянно сме тъжни, тревожни, дори невротични? Ако току-що сме преживели първата си паник атака? Въобще – ако имаме какъвто и да било проблем от психично-здравно естество? Знаем ли към какъв специалист да се обърнем? Правим ли разлика между психолог, психиатър и психотерапевт? А самите специалисти работят ли в тясна връзка помежду си и знае ли кога един психиатър да насочи даден пациент към психотерапевт (и обратното) вместо да се опитва да решава всичките му проблеми с лекарства? По тази изключително важна тема разговаряме с Йоана-Магдалена Илчева и д-р Владимир Сотиров. Г-жа Илчева е магистър по Клинична социална работа, сертифициран аналитичен психотерапевт и юнгиански аналитик към Международната асоциация по аналитична психология. Д-р Сотиров пък е психиатър и управител на амбулатория за психично здраве „Адаптация”. С д-р Сотиров вече имаме един изключително интересен епизод, посветен на шизофренията, който горещо ви препоръчваме да чуете. Днес обаче ще си поговорим с него и г-жа Илчева защо е крайно време да спрем да медикализираме човешкото страдание.

Имате усещането, че отношенията с даден човек ви изтощават емоционално? Вероятно сте обект на токсично въздействие. Нездравословните връзки, които се определят най-общо като токсични, могат да окажат сериозно отрицателно въздействие в дългосрочен план – както върху нашето самочувствие, поглед над света и развитие, така и върху психическото и физическото здраве. Понякога хората, попаднали в капана на подобна връзка, отказват или не могат да я разпознаят като токсична. Те вероятно се самообвиняват или просто не искат да признаят, че нещата не вървят добре, защото са инвестирали прекалено много време и усилие във взаимоотношенията. Какво представляват токсичните връзки и хора? Как да ги разпознаем? Съществуват ли различни степени на токсичност? Какво провокира токсичното поведение? По темата разговаряме с Диляна Велева - специалист в сферата на социалната и консултативната психология. Диляна завършва Софийски университет “Св. Климент Охридски”, специалност “Психология”, магистър, била е водеща на множество специализирани психологически тренинги. От 2005 година е асистент психолог в Института по психология на БАН и впоследствие в Института за изследване на населението и човека, катедра „Психология" (до 2019 г.). От 15 години работи интензивно като психотерапевт.

“Излез от зоната си на комфорт“ – всички сме чували тази фраза, нали? Тя обикновено се използва от мениджърите, които искат да мотивират служителите си да работят по-добре. Може би дори сте я казвали на свой приятел, който се страхува да предизвика себе си. Често обаче дори не се питаме какво всъщност представлява тази зона на комфорт за отделния човек. Защо ни харесва да бъдем в нея и какво трябва да направим, ако сме осъзнали, че тя ни вреди и искаме да се измъкнем от нея? По темата разговаряме с Беатриса Аврамова – психолог, който в практиката си използва знанието от различни психотерапевтични методи, насочени към регулация на нервната система, свързване с емоциите и нуждите, работа с вътрешния диалог, поставяне на граници, изследване и трансформиране на семейните и родови модели. Част е от школата по Естествена психотерапия. Приятно слушане!

През последните години защитата при наводнения е тема, която търпи все повече обсъждане. Това е и един сложен и динамичен процес, изпълнен с много въпроси и несигурности и свързан със събиране и анализиране на информация, оценка на необходимостта и целесъобразността от прилагане на мерки и решаване на проблеми. Какво представляват наводненията? Какви са причините за тяхната поява? Съществуват ли различни видове? Какви са прогнозите и какво можем да направим, за да намалим тяхното отрицателно влияние върху живота на хората и планетата? По темата  разговаряме с проф. Стоян Недков - професор по Картография и ГИС, зам.-директор в направление наука и образования на Националния институт по геофизика, геодезия и география към Българската академия на науките (НИГГГ-БАН) и ръководител на секция „ГИС“ в същия институт. Проф. Недков има над 20-годишен изследователски опит в областта на ландшафтната екология, моделирането на свързани с водите екосистемни услуги и защитата от наводнения. Работил е в десетки национални и международни научни проекти като участник на екипите и като ръководител, вкл. в проекти, финансирани по програми на ФНИ, НАТО и Европейският съюз. Също така е преподавал  СУ “Св. Климент Охридски” и ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, както и в Университета в Залцбург (Абстрия). Приятно слушане!

Чували ли сте за Хераклея Синтика - най-добре запазения античен град на територията на България? Руините му са разположени в землището на село Рупите, община Петрич, върху южния склон и подножието на Джонков връх, който е част от възвишението Кожух. В древността това космополитно средище на различни племена, етноси и народи е било център на областта Синтика, населявана от тракийското племе синти, за което споменават Омир, Херодот и Тукидид. Ако все още не сте имали възможността да зърнете Хераклея Синтика със собствените си очи или пък искате научите повече за неговото минало, както и за най-новите археологически открития в района, то настоящият епизод на нашия подкаст е специално за вас. В него разговаряме с българския археолог проф. д-р Людмил Вагалински, който проучва Хераклея Синтика от години и който ще ни отведе на едно вълнуващо пътешествие до древния град на македонските царе.

Дезинформацията е един от основните проблеми на демократичните общества. Зад безспирния поток от фалшиви новини, които ни заливат ежедневно, често се крият стратегии, които имат за цел да манипулират общественото мнение и да подкопават стабилността на държавите и техните институции. Дезинформацията може да достигне до нас по всякакви канали, но може би най-вредният и опасният са социалните мрежи, тъй като те допринасят за мълниеносното разпространение на фалшиви новини и непроверени факти. Как да плуваме в морето от информация, без да се удавим и без да попаднем в капаните на дезинформацията? Как можем да разпознаваме фалшивите новини? Защо хората са склонни да вярват на всякакви теории на конспирациите? По темата разговаряме с Мадлен Ангелова-Елчинова - главен асистент в катедра „Философия“ на СУ „Св.Климент Охридски“, автор на книгата "Отвътре навън. А priori обосноваване, интуиции и концептуално владеене". Изследователските ѝ интереси са в областите епистемологията, философия на възприятията и метафилософията.

Понастоящем сградите са отговорни за 39% от глобалните въглеродни емисии, свързани с енергопотреблението: 28% от тях са вследствие от самата експлоатация и идват от енергията, необходима за отопление, охлаждане и захранване, а останалите 11% - от материалите и строителството. Тези стойности определено са тревожни и представляват сериозна пречка по пътя ни към живот с нулеви въглеродни емисии. Ако искаме да намалим изменението на климата, строителството и архитектурата също ще трябва да претърпят необходимите трансформации. За щастие, съществува една интересна концепция, която може да се окаже потенциално решение на проблема. Тази за т.нар. пасивна сграда, в която няма да открием нито един активен отоплителен уред. Какво точно представлява тя, какви са нейните предимства и как въобще би изглеждал домът на бъдещето? По темата разговаряме с архитект Веселин Веселинов - сертифициран дизайнер на пасивни сгради ĸъм “Инcтитyтa зa пасивни сгради” в Дapмщaд, Гepмaния. Той над 10 години опит като упpaвитeл в мeждyнapoднa ĸoмпaния c eĸип oт 60+ дyши, paзpaбoтвaщa пpoeĸти и peшeния в oблacттa нa мoдyлнo и ycтoйчивo cтpoитeлcтвo. Понастоящем разработва пpoeĸти в сферата на природосъобразната apxитeĸтypa.

Паник атаките са често срещани, понякога връхлитат без предупреждение и симптомите им могат да бъдат плашещи, особено ако човек не знае какво точно му се случва. „Имах чувството, че не мога да дишам, че умирам“, така веднъж един мой приятел описа това чувство. Паник атаките могат да се случат на всеки. Около 35-40 процента от хората по света ще преживеят подобно нещо в някакъв етап от живота си. Въпреки че сами по себе си паник атаките не са животозастрашаващи, те могат да засегнат значително качеството ни на живот. Ето защо е важно да знаем какво точно представляват, как да постъпим, ако ние (или наш близък) получим подобен пристъп, и какво да направим, за да намалим евентуалната повторна поява. По темата днес разговаряме с Даниел Троев - психолог, провеждащ консултации, които могат да ви помогнат за справянето с житейски трудности и проблеми като тревожни разстройства, депресия, паника, натрапчиви мисли, негативни емоции и др. С него вече имаме цели три страхотни епизода, посветени на тревожността, любовта и скръбта, които горещо ви препоръчваме да изслушате. Днес обаче с него ще си поговорим за паник атактие.

Милиони души по света живеят в ситуация на домашно насилие. Те изпитват силен страх и вина и не вярват, че някой може да им се притече на помощ. Нещо повече - упражняващият насилие много често спекулира с това и заплашва. Каква е ситуацията в България? Какви видове домашно насилие съществуват? Как да помогнем на наш близък човек, който е обект на домашно насилие? Към кого можем да се обърнем, ако ние самите сме жертва? По темата разговаряме с Екатерина Велева - клиничен психолог с над 25 години опит в директната работа с хора, пострадали от насилие, съосновател и председател на фондация „П.У.Л.С.”, както и с Марияна Евтимова - изпълнителен председател на фондация “П.У.Л.С“, по професия, образование и призвание - юрист. 

По случай един от най-българските празници – 24 май – ден, в който почитаме българската азбука, просвета и култура, честваме славянската книжовност и се обръщаме към корените си и тяхната първооснова – словото – ще поговорим за книгите. Четящ ли е съвременният човек? Книгите излизат ли извън мода или точно обратното? Какво четат днешните хора? Познават ли децата книгите? На тези и още много други интересни въпроси ще даде своя отговор нашият прекрасен гост – Теодора Велева – възпитаник на Националната гимназия за древни езици и култури, завършила психология в Нов български университет, работила от 20 години в областта на маркетинга и връзките с обществеността, а от няколко години осъществила и една от най-големите си мечти – да създаде дом за книгите в своята неповторима книжарница „Vivѐnt“, което от латински се превежда „те ще живеят“.

В днешно време всеки се опитва да живее и най-вече да се храни здравословно. Но възможно ли е въобще това на фона на всички обработени храни, с които пазарът се е затрупал? Трябва ли да се храним според сезона, как влияе храненето на бременната върху самото дете и можем ли да прекалим дори и със здравословните храни? Това са само част от въпросите, които засягаме с експерта по хранене и диететика доц. д-р Теодора Ханджиева-Дърленска.

По данни на Световната здравна организация приблизително 24 млн. души по света (или 1 на всеки 300) страдат от шизофрения. Въпреки това по-голямата част от тях не получават необходимото лечение. Нещо повече, шизофренията е заболяване, което и до ден днешен остава особено недоразбрано от обществото и е обременено с изключително много предразсъдъци. Хората, които живеят с него, са принудени да се борят както със своите собствени демони, така и със стигмата на околните. Но ако получат правилното и навременно лечение и имат дългосрочната подкрепа на своето семейство и приятели, те могат да водят пълноценен живот. Първата стъпка към всичко това обаче е адекватното образование и осведомяване по темата. Ето защо гост в нашето студио днес е д-р Владимир Сотиров, психиатър и управител на амбулатория за психично здраве „Адаптация“. Той ще ни разкаже повече подробности за самото заболяване, за неговите симптоми и лечение, както и за това как би изглеждал животът с него, ако не бъдат взети навременни мерки.

Изневярата е болезнена, при това не само за излъгания партньор, но и за виновния, който в повечето случаи изпитва срам, стрес и/или безпокойство. Но кои са факторите, които ни подтикват да предприемем подобна стъпка вземем подобно решение? Съществуват ли хора, които са по-склонни към подобна постъпка, можем ли да ги разпознаем и как да постъпим, ако нашият партньор ни изневери? По темата разговаряме с Диляна Велева - специалист в сферата на социалната и консултативната психология. Диляна завършва Софийски университет “Св. Климент Охридски”, специалност “Психология”, магистър, била е водеща на множество специализирани психологически тренинги. От 2005 година е асистент психолог в Института по психология на БАН и впоследствие в Института за изследване на населението и човека, катедра „Психология" (до 2019 г.). От 15 години работи интензивно като психотерапевт. С Диляна вече имаме един изключително интересен подкаст на тема „Как да разпознаем (и да се предпазим от) емоционалните манипулатори в любовта“, който горещо ви препоръчваме да изслушате. Днес обаче с нея ще си поговорим за изневярата. Приятно слушане!

Изменението на климата е непосредствена заплаха за нашия свят. Добрата новина обаче е, че всеки един от нас може да направи нещичко, за да подпомогне битката с него и да положи основите за едно по-добро бъдеще. Кои са решенията, които се намират в нашите ръце? Как можем да променим навиците си при пазаруването и боравенето с отпадъци, при потребление на енергия и вода, както и в начините, по които се придвижваме до работа? На тези и още много други въпроси отговаря Илияна Семерджиева, студент в магистърската програма “Екологични експертизи и контрол” в Нов български университет. Чрез програма “Еразъм +” участва в магистърската програма Global Change Management в Университета за устойчиво развитие Еберсвалде, Германия. В момента тя е и стажант в “Климатека” - отворена платформа за знание, която има за цел да направи науката за климата достъпна за всички. И не на последно място, Илияна е и изключително голям ентусиаст за промяна и действие за справяне с климатичните промени.

Прошката е висша форма на доброта и съпричастност. Това е освобождаване от гнева и лошите мисли. Понякога си мислим, че сме простили, но всъщност продължаваме да таим у себе си обида. Простили сме, но не сме забравили. Обвързана ли е непременно прошката със забравата? Само добрите хора ли прощават? Защо прошката е полезна и до какви вреди за психическото и физическото ни здраве може да доведе неспособността ни да я дадем? Защо прошката заема основно място в световните религии и обвързана ли е непременно с религиозната вяра? На тези и още много други въпроси отговаря днес д-р Антонина Кардашева - доктор на психологическите науки, сертифициран управленски консултант, дипломиран психолог и психотерапевт, дипломиран лайф и екзекютив коуч.

Тялото ни е огледало на всички наши избори. То не е пасивен наблюдател, напротив – участва активно във всичко, което мислим и правим. И, разбира се, не престава да ни подсказва – например чрез болката, тревожността, безсънието и емоционалното хранене - от какво се нуждае, какво не е наред с него. Защо е важно да овладеем този таен език на тялото и как бихме могли да използваме информацията, която то ни подава, за да променим живота си към по-добро? По темата разговаряме с Инес Субашка. За нея спортът е нишката, смисълът, който обединява всичко останало в нейния живот. Тя е основател на зали за кондиционни тренировки и мобилност Inspired Fit Strong (IFS), автор е на седем книги, изучава движението, човешкото тяло и здравословния начин на живот. За Инес тренировките са нещото, с което човек, тествайки физическите си способности, разширява границите на своето съзнание. Едно пътешествие в дълбините на психиката, където човек се среща с най-големите си страхове само за да осъзнае, че в него е скрит безкраен потенциал да търси, преодолява, открива и постига. Днес Инес концентрира усилията си да помага на хората посредством движението, да пресътворяват себе си и да преоткриват техния потенциал.

Винаги сте си мечтали да посетите Антарктида? Днешният епизод на нашия подкаст ще ви отведе именно в този девствен свят, който сякаш е късче от друга планета. Поне мислено. В него ще си поговорим с един истински мечтател – ръководителя на българския антарктически институт проф. Христо Пимпирев. В момента той се подготвя за 31-вата експедиция до Антарктида. Какво е да живееш на този леден континент? Какви научни проекти ще бъдат проведени този път? Това са само част от въпросите, които ще му зададем. Тъй че да не губим повече време… Желаем ви приятно слушане!

Скръбта е естествена реакция към загубата. Това е емоционалното страдание, което изпитвате, когато ваш любим човек (или просто нещо, което обичате) ви бъде отнето. Често болката е непоносима. Възможно е да изпитвате най-различни трудни и неочаквани емоции – от шок или гняв до недоумение, вина и дълбока тъга. Болката от скръбта може да се отрази на всеки един аспект от вашето ежедневие – да попречи на съня ви, на храненето, на мислите ви. И колкото по-значителна е загубата, толкова по-интензивна е скръбта. Как можем да се справим с това всепоглъщащо чувство? По темата разговаряме с Даниел Троев - психолог, провеждащ консултации, които могат да ви помогнат за справянето с житейски трудности и проблеми като тревожни разстройства, депресия, паника, натрапчиви мисли, негативни емоции и др. С него вече имаме два страхотни епизода, посветени на тревожността и любовта, които горещо ви препоръчваме да изслушате. Днес обаче с него ще си поговорим за скръбта. Приятно слушане!

Време е новия епизод от нашия подкаст "Ти и науката". В него ще засегнем най-общо какво представлява емоционалната интелигентност, различни частни теми, свързани с нея, и върху какво да работим, както и на какво да обръщаме внимание, за да можем да я държим на по-високо ниво. Гост в студиото е Мадлен Алгафари - психотерапевт, писател и преводач. Владее френски италиански, руски, английски и има редица специализирана литература зад гърба си.

През 2021 г. г. Световната здравна организация обяви, че ракът на гърдата е най-разпространеното онкологично заболяване сред хората. Статистиката сочи, че през 2020 г. са регистрирани над 4 млн. нови случая на рак на гърдата в Европа, близо 1,9 души са загинали вследствие на това заболяване. Според данни на Националния раков регистър всяка година у нас се диагностицират около 3500 нови случая на рак на гърдата. Уви, този брой расте, а 5-годишната преживяемост в България е едва 78% - една от най-ниските в Европа. Добрата новина е, че заболяването е напълно лечимо при голяма част от жените. Стига да се открие навреме. Кои са най-честите рискови фактори за развитие на рак на гърдата? Какви са симптомите, за които трябва да следим? Какво можем да направим, за да се предпазим и намалим вероятността да се разболеем? На тези и още много други въпроси отговаря д-р Мариела Василева. Тя се занимава с хирургия при пациенти с рак на гърдата. Завършва медицина през 2011 г. в Медицинския университет - София. Защитава докторска дисертация на тема „Прогностични и предиктивни фактори при карцинома на млечната жлеза”, а през 2021 г. придобива специалност по хирургия в същия университет.

Никой не обича да бъде манипулиран. При това от своите собствени партньори. Със сигурност обаче сте попадали във връзка с емоционален манипулатор. А може би в момента се намирате именно в такава? Как да разпознаете този тип вредно поведение и какво можете да направите, за да му се противопоставите? По темата разговаряме с Диляна Велева - специалист в сферата на социалната и консултативната психология. Диляна завършва Софийски университет “Св. Климент Охридски”, специалност “Психология”, магистър, била е водеща на множество специализирани психологически тренинги. От 2005 година е асистент психолог в Института по психология на БАН и впоследствие в Института за изследване на населението и човека, катедра „Психология" (до 2019 г.). От 15 години работи интензивно като психотерапевт.

Арт терапията е понятие, което все по-устойчиво навлиза в живота. Какво представлява тя, каква е връзката й с психологията, може ли да лекува и тялото освен душата, кога е нужно да се обърнем към арт терапията като метод на лечение, помага ли тя при психологически травми от загуби и други шокови житейски ситуации? На всички тези въпроси и още много други отговаря днес нашият специален гост – Евгения Маринчева – по образование и професия строителен инженер, но придобила и професионална квалификация по арт терапия от Нов български университет. Преминала е през специализирани обучения, курсове и семинари по арт терапия и има сертификати за работа с деца със СОП, за работа с хора, претърпели насилие, както и със семейни двойки и партньори.