Епизод 981 - Хаос от свръх-действие - ИИ дискусия на глава 7 от книгата "Студен душ за мениджъри"

Епизод 981 - Хаос от свръх-действие - ИИ дискусия на глава 7 от книгата "Студен душ за мениджъри"„В света няма хаос, освен хаосът, създаден от нашия ум.“Нисаргадатта Махарадж Представете си, че вместо да изперете пет тениски наведнъж в една пералня, решите да пускате всяка тениска поотделно.Може цял ден да перете тениска след тениска, да сте много заети, да изхабите много енергия, но в края на деня да имате изпрани само пет тениски. С пет цикъла на пералнята, вместо с един.Нещо такова се получава и в екипи, в които има нулева толерантност към „бездействието“ на планирането тогава, когато не се върши „реална“ работа, а само се говори за това, което трябва да бъде свършено. В такива екипи свръх-заетостта, дори и изкуствена, е издигната във вътрешнофирмен култ.В такава атмосфера хората непрекъснато бързат и закъсняват за някъде, скачат от среща в среща, имат непрекъснато хамстерско сърцебиене. Стряскат се от всеки краен срок и още повече – от всяка нова спешност, която може да се окаже по-спешна от настоящата.Паниката и спринтирането между спешните задачи създава илюзия, че се създават големи и важни неща, но в края на деня – има само пет изпрани тениски.Хаосът от свръх-заетост лесно може да го разпознаете. Първо, ако забележите, че самите вие развивате хамстерско сърцебиене и новите възможности по-скоро ги паркирате и игнорирате, вместо да ги изследвате или обсъждате.Второ, ако хората в офиса ви притичват между заседателните зали, забравят си лаптопите по чужди бюра, все по-често си разливат кафето… и накрая – винаги отварят срещите си със „за нищо не стига времето“.По тези сигнали ще разпознаете, че имате хаос от свръх-заетост. Но на какво се дължи той? Дължи се на три основни причини:– липса на ясни приоритети;– неправилно ресурсно планиране;– неподходящи хора на ключови места;Причините може и да са производни на тези или тотално различни. Но тоталната отговорност за преодоляването на този хаос от свръх-действие е при мениджъра. Да разчисти този хаос от собственото си ежедневие. Да подкрепи в тази посока и хората в екипите си. Или дори да намери трета алтернатива, която да дойде от самите екипи. А третата алтернатива, както сподели един мениджър, е като „втория акъл на българина“. Вторият акъл идва едва, след като е ритнал мотиката.