Епизод 982 - Ежедневно подравняване на екипа - стр. 32 - ИИ дискусия на глава 8 от книгата "Студен душ за мениджъри"

Епизод 982 - Ежедневно подравняване на екипа - стр. 32 - ИИ дискусия на глава 8 от книгата "Студен душ за мениджъри"„Дисциплината е майка на победата.“Александър Суворов Ежедневното подравняване на екипите има смисъл да се прави регулярно и дисциплинирано на две основни нива: – емоционално ниво – кой как се чувства, има ли енергия и дали е готов да даде всичко от себе си за деня;– рационално ниво – какви са приоритетите, кои са задължителните и кои са пожелателните неща, които трябва да бъдат завършени до края на деня. Почти никой екип не се проваля заради това, че един ден нещата не са вървели както трябва. Провалите в екипите, както и успехите, са резултат от систематични и постоянни действия, които се повтарят отново и отново. Едно такова действие, което да се прави систематично и дисциплинирано всеки ден, е подравняването на екипа. Подравняването просто означава всички хора в екипа да имат едно и също разбиране за приоритетите към момента. Всеки да е наясно какво се очаква от него, съответно какво всеки може да очаква от другите.Ежедневното подравняване е много лесно да се направи. И поради същата причина често се пропуска. Защото е лесно. И защото резултатите от едно-две пропускания може да са трудно видими или направо невидими. Но същите резултати започват да се виждат много ясно, когато пропусканията станат систематични.Тук е много подходяща аналогията с ходенето на фитнес. Ако пропуснете една тренировка, няма да забележите особена разлика. Дори може и да ви е по-добре, защото вместо да тренирате, сте си починали или сте направили нещо друго.Същото е и с подравняването в офиса – ако се пропусне един-два пъти, няма особено голяма разлика в работата, дори хората са си освободили малко повече време да наваксат с целия поток от работа, който ги чака. Но, както с тренировките, така и с ежедневното подравняване – проблемът не е в едното пропускане в месеца. Проблемът е, когато то стане пропускане всяка седмица и след това дори през ден. И забележете, че това се случва постепенно – малко по малко, докато в един момент се окаже, че екипът почти не се събира и всичко се върши в движение. Работата няма да спре изведнъж. Но ще се достигне до една преломна точка, в която ще се влоши изведнъж. Това ще е точката, в която няколко души са малко по-претоварени, малко по-изнервени и малко по-преуморени. Само малко е достатъчно, за да се стигне до точката, след която колкото повече се работи – толкова по-зле става положението – допускат се повече грешки, има дублиране на работа, някои хора избухват, други излизат в болнични.Този сценарий не е апокалиптичен, а просто реалистичен. В момента, в който хората в екипите започнат да се пляскат по челото и да се питат къде са сбъркали, е дошло време за пауза и хладнокръвен анализ. Не за скачане на заключения и обвинения. Не за скачане в състезание за това кой е най-претоварен. А в състезание за това как нещата да се обърнат в правилната посока.Тук идва мястото за тези малки неща, които е лесно да се направят. Но е лесно и да не се направят. Точно каквото е ежедневното подравняване на екипа.Това подравняване не е само на бизнес и рационално ниво, но също така и на чисто човешко. Без да има държане за ръцете и пеене на химни, но просто свързване с хората като с хора. Отвъд ролите и задачите, които изпълняват.Подравняването включва и разпределението или преразпределението на текущата работата. Реагирането на спешностите на деня – хора в болнични, ескалации, непланирани срещи, пътувания и т.н.Може да се изненадате, но на тези срещи за подравняване вероятно ще разберете, че имате хора, които могат да свършат нещо, но не искат. Както и хора, които не могат или не са пробвали, но пък искат. Това е в реда на нещата дотолкова, доколкото може да следвате интересите на хората и тяхното общо сечение с общите цели на екипа.